Употребата на гранат в бижутерията датира от зората на цивилизацията. Гранати са били използвани от бронзовата епоха в Европа до древен Египет. За над 5000 години граната е познат и ценен от човека. Приликата на граната с нар дава и неговото име. На латински гранатус означава зърно или семе. По света древните общества вярват че граната камъка на огъня и просветлението. Легендата твърди че Ной е закачил гранати да осветяват пътя му както и коридорите. Друга легенда разказва за стара жена, която намира ранена птичка и я прибира у дома да се грижи за нея. Един ден птичката отлита и се връща с гранат за благодарност. Жената го поставила до леглото си, и когато се събудила през нощта видяла, че граната свети.

Името на аметиста произлиза от гръцкото “аметистос”, което означава “не пиян”. Легендата за аметиста произлиза от древногръцкия мит. Дионис, богът на виното в бил обиден от обикновен човек, който му отказал признание. Вбесен той забелязва млада девица наречена Аметист. Девойката била на път да отдаде почит на богинята Диана. След като бог Дионис я пленил, девойката се помолила за помощ на Диана. Богинята виждайки, какво може да се случи на девицата я превръща в кварц за да я защити от гнева на Дионис. Тогава Дионис разбрал какво е причинил проплакал върху камъка сълзи от вино и така се появил аметиста. Пурпурното е цвят на кралските особи и аметиста е служил за символ на благородничество и е бил обожаван от много монарси през времето. Вярвало се е, че аметиста притежава голяма сила. Леонардо Да Винчи е писал, че аметиста има власт за защитава от зли мисли и да увеличава интелигентността.

Естествено цветните диаманти са много редки и червените диаманти са най-редките от всички – повечето бижутери едва ли са виждали такива. Диамантите с естествено червен цвят са изключително търсени и имат едни от най-високите цени за карат. Когато хората мисля за диаманти те най-често си представят безцветен камък. Освен червените диаманти има и сини диаманти, розови диаманти, черни диаманти, зелени диаманти, оранжеви диаманти, жълти диаманти, кафяви диаманти и дори диаманти определяни като цвят шампанско или коняк. В бижутерските среди вниманието към цветните диаманти се повишава. Те стават и все по търсени от потребителите.

Източници: Бразилия, Бирма, Индия, Мадагаскар, Русия, Танзания и Зимбабве
Камък на месец : Юни

Ултра-редкият скъпоценен камък александрит, наречен още Царски камък, дължи името си на руския цар Александър Николаевич II ( управлявал Русия от 1855 до 1881). Има свидетелства за находища на   aлександрит покрай бреговете на река Токовая, в изумрудените мини на Екатеринбург, който е разположен по протежение на източните склонове на Уралските планини в Свредловска област, Русия. Александрита е разновидност на минерала кризоберил, който е обикновено от прозрачен до полупрозрачен, като някои камъни имат особени рефлекторни качества. Скъпоценния камък има уникалната способност да променя цвета си, като това се дължи на промените в цветовата температурата на заобикалящата светлина.

Кехлибарът винаги е будил удивлението на хората не само с качествата си на полускъпоценен камък, но и с шанса, който ни дава да надникнем назад в далечното минало. Неговият топъл цвят буди възхищение, а забележителните неща, които някой път е уловил и е пренесъл като с машина на времето до наши дни, пленяват нашето въображение. В началото на своя път кехлибарът е бил просто смола, отделена от дърветата преди милиони години. Най-добре познатите образци от кехлибар идват от различни дървесни видове, които днес са изчезнали. Балтийският кехлибар произхожда от смолата на дърво, наречено Pinites succinifer – на външен вид то е изглеждало като ела или смърч. Първоначално смолата е била използвана като защитен механизъм срещу насекоми, паразити и дървесни гъби. Щом веднъж е била отделена от дървото, смолата е преминала през множество трансформации, докато се превърне в кехлибар.