Днес може да видите техните лица и изкусителни тела навсякъде – в шоу предаванията по телевизията, на цветни фотографии във всяко модно списание и таблоид. Звезди от развлекателния бизнес, актьори, певци, модели, спортисти. Всички те малко или много подвластни на модата на пиърсинга. Факт е, че в последните няколко години пиърсингът изживява своеобразно възраждане, а в западната цивилизация бележи същински бум. Понятието пиърсинг идва от английската дума pierce – пробивам. В по-общ смисъл пиърсингът е носене на бижутерия на различни части от тялото, като бижутерията е прикрепена чрез пробиване на тъканта. Това явление обаче не е откритие на днешния свят.
Пиърсингът е древна форма на себеизразяване, която немалко култури са практикували в една или друга епоха от развитието си. При това става дума за 
време, отдалечено от нас на хиляди години. В древния Египет пиърсингът е белег на социален статус и елемент от красотата на индивида. Най-ранните познати мумифицирани останки на хора, белязани с различни продупчвания по телата, датират от над 5000 години. Известно е, че египтяните са обичали да украсяват телата си, като някои видове телесен пиърсинг са били предназначени само и единствено за кралското семейство. Само фараонът можел да има пробит пъп. Екзекуция грозяла всеки индивид от простолюдието, който се опитвал да си сложи халка на пъпа. Почти всеки заможен египтянин пък носел обеци, за да демонстрира богатството си и да подчертае красотата си. Изкусно изработените емайлирани и златни обеци често изобразявали природни елементи. Често срещан мотив са цветовете на лотуса. За пиърсинга се споменава и в Библията. От Стария завет става ясно, че телесните украшения са считани за признак на красота и богатство, особено що се отнася до бедуинските и номадските племена. В много случаи този тип бижутерия бил връчван като сватбен подарък или като част от зестрата. В библейските времена пиърсингът е знак за статус и привлекателност. Като практични хора, древните римляни търсели ползата от пиърсинга не само в придаване на привлекателност на тялото. Римските центуриони пробивали зърната на гърдите си, за да демонстрират издръжливост и мъжество. По този начин те доказвали и
предаността си към Римската империя. Пиърсингът като символ обединявал и сплотявал армията. Дори великият Юлий Цезар е имал пробити зърна, с което демонстрирал както своята издръжливост, така и принадлежността си към легионите, които командвал. В Древен Рим е познат и гениталният пиърсинг, на който били подлагани гладиаторите – роби. От една страна, това било начин да бъдат предпазени половите им органи им в боя (те бивали прикрепвани чрез халка и ремък към тялото). Освен това пиърсингът не позволявал на роба да прави секс без съгласието на свояможело да бъде искана такса от други робовладелци. собственик. Тъй като гладиаторите били считани за частна собственост, за високо оценената възможност на най-добрите бойци да създадат поколение, можело да бъде искана такса от други робовладелци. От другата страна на океана по приблизително същото време ацтеките, маите и някои американски индианци практикували пробиване на езика като част от своите религиозни ритуали. 
Считало се, че това ги приближава до техните богове, а освен това пробиването на езика било и вид ритуално кръвопускане. Като войнствени племена, ацтеките и маите практикували и пробиване на септума (носната преградка), за да изглеждат по-свирепи за враговете си. Нищо не изглеждало по-ужасяващо от противник, носещ голям глигански зъб, промушен през носа му. Тази практика била обичайна и сред племената в Нова Гвинея и Соломоновите острови. Най-широко използваните материали са кости, зъби и пера. Стотици години по-късно френските трапери в щата Вашингтон открили индиански племена, които носели кости през носната преграда. Тези племена били наречени от завоевателите Nez Perce (на френски – пробити носове). Интересното е, че цивилизации, разделени от хиляди километри разстояние и на векове във времето, често развивали афинитет към едни и същи практики на пробиване на телесни части, за да подчертаят определени черти. В Централна и Южна Америка накити, промушени през долната устна, били популярни по чисто естетични причини – жени с пробити устни били считани за по-привлекателни. Тези дупки често били разширявани до забележителни размери, като били поставяни все по-големи дървени пластинки с цел да се подчертаят устните колкото се може повече. Ацтеките и маите също носели златни и нефритени украшения на устните си, много от които изкусно оформени като митични фигури. Те били считани за много атрактивни и повишаващи сексуалността. С навлизането на света в мрачните векове на Средновековието интересът към пиърсинга замира, а църквата заклеймява тези практики като греховни. За няколкостотин години западната цивилизация ги изоставя. С разцвета на Ренесанса обаче интересът към пиърсинга се възражда отново. По онова време моряците били убедени, че пиърсинг на едното ухо подобрява способността им да виждат надалеч и затова гледката на моряк със златна или месингова халка става нещо обичайно. Разпространено е и схващането, че ако моряк след корабокрушение бъде изхвърлен мъртъв на брега, този който намери трупа, има право да задържи златната халка, а в замяна на това да осигури на мъртвия християнско погребение. Моряците били доста суеверни и харчели немалко пари за големи златни обеци, за да се подсигурят срещу превратностите на съдбата. В епохата на Ренесанса мъжете започват да обръщат по-голямо внимание на модата. Почти всеки мъж от аристократичното общество имал поне една обеца. Големите перлени и диамантени висулки стават популярен начин за демонстрация на богатство и високо обществено положение. Те означавали и височайше покровителство, ако били дарени от член на кралското семейство.
Жените не желаели да бъдат засенчвани от мъжете и започнали да носят дълбоки деколтета. Кралицата на Бавария демонстрирала едно от най-скандалните за времето си – тя всъщност нямала почти нищо над кръста… Жените започнали да си пробиват зърната на гърдите, за да демонстрират своите бижута. Скоро започват да носят верижки и дори нанизи от перли, провесени между двете зърна. И мъжете, и жените откриват, че тези украшения на зърната са освен всичко друго и възхитителни играчки в леглото, добавят чувственост и придават на акта визуална и сетивна стимулация. Мъжете също започват да се пробиват само за удоволствие. Макар да не е преобладаващо, пробиването на зърната и понякога на гениталиите продължава да поддържа интерес сред представителите на висшето общество в Европа през следващите няколкостотин години. Поредното възраждане на интереса към пиърсинга малко изненадващо идва през Викторианската епоха, която по принцип се слави като доста сдържана. Говори се, че принц Албърт, бъдещият съпруг на кралица Виктория, имал пиърсинг на пениса. Предназначението му било да улесни носенето на популярните по това време плътно прилепнали панталони, като халката била прикрепяна към кукичка в единия крачол и прибрана между краката, придавайки изящен и спретнат вид. Скоро викторианските мъже започнали да си правят различни видове пиърсинг единствено заради ефекта върху сексуалното удоволствие. Жените не останали по-назад. До 1890 г. било обичайно за жена да си пробие зърната на гърдите. Някои доктори от онова време дори излезли с тезата, че пиърсингът подобрява условията за кърмене. Пак от тия години съществува и един любопитен двоен стандарт – много хора практикували пиърсинг, но никой не говорел за това. В последните стотина години телесният пиърсинг в западния свят е ограничен почти изцяло само до ушите – остатък от времената на кралица Елизабет, когато мъже и жени носели обеци. Пуританското движение успяло да отхвърли обичая мъжете да носят обеци и тази практика не възобновява популярността си доскоро. Носните халки стават популярни през 60-те години на миналия век, когато американските хипита започнали да пътуват до Индия, търсейки просветление. Те видели колко популярни са халките, които повечето жени носели на носа си още от XVI век. В Индия това е форма на традиционно възприета украса, като тези халки често били свързвани с обеците чрез верижка. За бунтарски настроените американски младежи това става форма на демонстрация на свободен дух и предизвикателство към закостeнелите порядки в обществото. След като пиърсингът на носа се връща в Америка, интересът към този тип телесни украшения от всякакъв вид бързо се възобновява през 80-те и 90-те години на миналия век. Известни личности от шоубизнеса и спортисти практикуват различни видове пиърсинг. Скоро ученици – тийнейджъри и дори домакини започват да пробиват телата си на какви ли не места…