JUVELLA » сребро

Благородни метали, основни и леки метали

Juvella — Sat, 11 Jun 2011 15:48:40 +0000

Думата “метал” идва от древногръцки. Най-ранния познат метал използван от човечеството е злато, което е намерено в испански пещери и датира от късния палеолит (40 000 пр.н.е). Благородните или ценните метали са редки метални химични елементи, които имат силен блясък на повърхността, по-меки и ковки от другите метали и правят по-малко химични реакции от повечето други елементи, като икономическата им стойност е висока заради рядкостта им. Физическите характеристики на металите като златото и среброто се описват както следва:
- Пластичност: металът може да бъде огъван обработван без да се чупи
- Ковкост: Металът може да бъде компресиран, деформиран или навиван
- Еластичност: Металът позволява изтегляне и издължаване
Благородните метали включват: злато, сребро, и групата на платината, която се състои от платина, паладий, родий, иридий, осмий и рутений. Тези метали са считани за благородни основно заради резистентността им на корозия и оксидация, както и химичната им стабилност. Ценят се заради рядкостта си в природата и заради приложението им в бижутерията и изящните изкуства.
Основни метали: Базовите метали намиращи се в голямо изобилие в природата включват: алуминий, мед, олово, никел, цинк, калай.
Леки метали: Това са метали с ниска плътност и тежест. Тези метали включват: алуминий, магнезий и титан.

Материали за боди пиърсинг

Juvella — Thu, 10 Jan 2008 16:30:40 +0000

Има много различни материали, от които може да бъде направена пиърсинг бижутерия. Това са разнообразни вещества, включващи метали, стъкло, пластмаси и органични съединения. Някои от материалите притежават различни степени на качество. Когато слагате нещо върху или през своята кожа, това е не само въпрос на украса, а и въпрос на здраве и безопасност. Някои материали са по-благоприятстващи оздравяването на нов пиърсинг, докато други се препоръчват само за отдавна пробити места или за временно носене. Важно е да се запознаете с вариантите за избор, които имате преди да закупите бижу за пиърсинг, тъй като не всички са еднакви.
Безопасността или рискът от алергична реакция при металната бижутерия са до голяма степен определени от количеството никел в нея. Никелът е метален елемент, който не е много биосъвместим и когато се използва в бижута за пиърсинг, причинява много трудности при зарастването, както и проблеми като свръхчувствителност на пробитото място.
Най-общо щом става въпрос за телесна бижутерия – колкото по-ниско е качеството на метала, толкова е по-висок рискът от усложнения.

Бижута от евтини материали

Много хора не могат да носят бижута от неблагородни метали заради високото съдържание на никел в тях. Дори бижутерията, която се твърди, че е без никел и е направена за чувствителни уши, не е от висококачествени метали и не се препоръчва за нов пиърсинг или за продължително носене. Оказва се дори, че някои от тези бижута съдържат олово. С прости думи: евтината бижутерия не е добра идея.

Сребро с 92,5% чистота

Този вид сребро съдържа 7,5% други метали, които могат да причинят възпаление. Също така то оксидира (потъмнява), когато влезе в контакт с въздух или телесни течности. Фактът, че среброто е меко увеличава риска от наличието на малки, трудно видими нащърбвания и драскотини в метала, които могат да станат среда за размножение на бактерии. Този вид сребро е подходящо само за отдавна пробити меки части на ухото и за краткотрайна употреба. Бижутерията със сребърно покритие не се препоръчва изобщо.

Злато

Подобно на среброто, златото е меко и може да има надрасквания, които да спомагат развъждането на бактерии. „По-високите класове” злато (като 24-каратовото), които се смятат за по-добри, понеже съдържат по-малко никел, са всъщност по-меки и носят по-висок риск, когато са носени на пиърсинг. Чистото злато се препоръчва само за добре оздравели пробивания, както и за хората, чиято кожа не се раздразва от златото. Позлатените бижута обаче не се препоръчват.

Хирургическа неръждаема стомана (Surgical Stainless Steel или SSS)

Единствените класове неръждаема стомана, които са приемливи за използване при пиърсинг бижутерия, са 316L и 316LVM. 316L е хирургическа стомана, която се използва за импланти – това е може би най-разпространеният метал за боди пиърсинг. 316LVM е същата като 316L, но има допълнителното предимство, че е била топена във вакуум. Това означава, че тя на практика има бездефектно покритие и по-малък шанс от малки надрасквания, които могат да раздразнят кожата на носещия. Трябва да бъде отбелязано обаче, че дори хирургическата стомана съдържа достатъчно никел, който може да причини проблеми на някой много чувствителен към този материал. Много европейски страни са забранили използването на хирургическа стомана за нови пиърсинги заради високия процент случаи на алергични реакции. Ако носите бижута от хирургическа стомана и имате проблеми с раздразване на кожата или новият ви пиърсинг просто не иска да зарасне, най-вероятно имате много ниска поносимост към никел и затова може би е добра идея да пробвате с ниобий или титан.

Ниобий

Малко по-тежък от хирургическата стомана, както и по-здрав. Цената е малко по-висока, но за много хора това е добро компромисно решение между SSS и титан. Ниобиевата бижутерия е обикновено анодизирана (това означава, че е била потопена в химически електролит и след това изложена на електрически ток, който създава множество от цветове в зависимост от волтажа и пречупването на светлината). Ниобият е нереактивен и повечето хора могат да го носят както при нов, така и при оздравял пиърсинг без никакви проблеми с чувствителността.

Титан

Най-твърдият метал с практически почти никакво наличие на никел (по-малко от 0,05%). Здравината на метала го прави неуязвим за надрасквания. Титанът също така е най-скъпият метал, използван за пиърсинг бижута, но определено си струва цената за някой, който е хиперчувствителен към съдържащи никел метали и не може да носи нищо друго. Титанът също така може да бъде анодизиран и се предлага в широк спектър от цветове.

Нискокачествената пиърсинг бижутерия

Внимавайте с магазинчета, които продават бижутерия от евтини материали. Дори да са с най-добри намерения, собствениците често не са специалисти в областта на пиърсинга и купуват евтини нискокачествени бижута, понеже те са популярни и се продават бързо. Някои от тях може дори да се предлагат като хирургическа стомана 316L, но на практика тези артикули обикновено са масово производство, произведени са от машини, не са инспектирани за несъвършенства и драскотини и са потенциално вредни. Това е причината тези бижута да са толкова евтини. Висококачествената пиърсинг бижутерия е по-скъпа, защото за направата и са вложени по-добри материали и майсторство. Не позволявайте да бъдете излъгани от имитатори – не си струва заради това да се окажете с инфектиран пиърсинг.
Винаги се консултирайте със специалист преди да вземете решение за избор на метал за пиърсинг бижу.

Следните материали трябва да бъдат избягвани за носене при нов пиърсинг:

Месинг
Не се препоръчва за пиърсинг. Месинговите сплави са доста разнообразни и могат да причинят възпаление и негативни реакции.

Бронз
Не се препоръчва за пиърсинг. Бронзовите сплави също са доста разнообразни и могат да причинят алергични реакции.

Кадмий
Токсичен е и може да бъде абсорбиран от тялото.

Мед
Може да бъде реактивен. Не се препоръчва.

Бижутерия от евтини материали
Значителен брой от тези бижута се оказва, че съдържат олово.

Хром
Токсичен е и може да бъде абсорбиран от тялото

Фалшиво злато
Избягвайте фалшива златна бижутерия, направена от други основни метали, тъй като те могат да съдържат неизвестни субстанции, които корозират, когато бъдат изложени на телесни течности.

Материали със златни примеси
Също може да съдържа непознати основни метали.

Материали със златно покритие
Избягвайте бижутата, които са с покритие, понеже покривният слой може да се изтрие и да открие намиращия се отдолу метал, който да реагира с тялото ви.

24 каратово злато
Това злато от най-високо качество е прекалено меко за бижутерия, може лесно да бъде повредено и не е дълготрайно.

Желязо
Не се препоръчва, защото може да бъде реагира с тялото.

Олово
Създава риск от оловно отравяне. Особено опасно за малки деца.

Никел
Да се избягва бижутерия, съдържаща никел. Може да причини алергична реакция. Някои европейски страни налагат регулации на пиърсинг бижутерията и изискват тя да съдържа по-малко от 0,05% никел.

Стомана, която не е неръждаема
Да се избягва. Вместо нея да се използва хирургическа неръждаема стомана. Да се избягва стомана, която се продава като хирургическа, но не е качество от клас за импланти.

Пютър (сплав от калай и олово)
Поради това, че този тип сплави съдържат олово не се препоръчва за пиърсинг.

Сребро
Може да се окисли, когато влезе в контакт с телесни тъкани и течности. Сребърната бижутерия обикновено може да бъде носена спокойно в оздравели пиърсинги, но никога не трябва да бъде носена в нов и незаздравял пиърсинг.

Калай
Калаят съдържа малки количества олово.

Цинк
Не се препоръчва. Може да бъде реактивен.

Следните метали могат да бъдат носени при нов пиърсинг:

Неръждаема стомана от клас за хирургически импланти
Означава се с SSS и 316LVM CrNMo, ASTM F-138.

Титан
Клас за хирургически импланти – Ti6A4V ELI, ASTM F-136

Ниобий

Злато
Злато с чистота не по-ниска от 14 карата, най-добре 14 или 18 каратово (но не и 24 каратово – вж. по-горе), бяло или жълто, несъдържащо никел.

Платина

Mokume Gane изумителната техника на японските бижутери

Juvella — Tue, 08 Jan 2008 20:14:51 +0000

В представите на мнозина днес Япония е преди всичко страната на самураите, чайната церемония и изкуството за редене на цветя – икебаната. И това е нормално – тези традиции са част от екзотиката на Страната на изгряващото слънце – такава, каквато я знаем от романите и филмите. Японската цивилизация обаче се слави и с един стар занаят, прецизността и изобретателността на който и днес будят благородна завист и възхищение – бижутерията.

Японската бижутерийна техника Mokume Gane се утвърждава между 16-и и 18-и век. Това е времето, в което самурайският меч, освен като основно оръжие в битките, започва да се възприема и като своеобразен белег на обществения статус и класата на приносителя му. Качеството и красотата на декорациите по дръжката и ножницата на меча се превръщат в индикатор за общественото положение и богатството на самурая.

Факт е, че и днес, векове по-късно, майсторството в изработката на тези мечове буквално спира дъха. Неслучайно за ценителите на стари оръжия и за колекционерите сред най-предпочитаните подаръци е точно самурайският меч.
Практиката е развила множество различни техники за декорация. Една от тях е традиционната техника Mokume Gane (moku – дърво, me – oкo, ganе – метал). Неин родоначалник е Денбей Шоами от префектура Акита, майстор на мечове от 17-и век. Той създава метални листове с различни комбинации от злато, сребро или медни сплави, които се сливат в уникални разцветки, наподобяващи естествените шарки на дървесината.

Постепенно оригиналната техника намира приложение и при други занаяти – в началото за изработка на домакински съдове, а по-късно и в бижутерията. Заради сложността си обаче тази техника никога не е била широко разпространена. През първата половина на 19 век Mokume Gane е почти непозната на запад и доста позабравена в Япония.
Днес Mokume Gane се използва за направата на едни от най-красивите бижута.

Освен че изисква майсторство, тя отнема много време за изработка, за нея са нужни дисциплина и търпение. Те обаче си струват, тъй като резултатът по блясък и изтънченост е наистина ненадминат.

Снимки: George Sawyer

Злато – любопитни факти II

Juvella — Fri, 14 Dec 2007 21:57:24 +0000

Ако всичкото злато на света бъде преработено в златна нишка, колко дълга би била тя?
Ако нишката е с диаметър 5 микрона (най-тънката, която може да бъде изработена), тя би описала земята приблизително 7,2 млн. пъти.

Колко е голям един тон злато?
Златото се мери в тройунции (31,1035 гр). При плътност на златото 19,32 гр/кв. см една тройунция би имала обем 1,64 кв. см. Следователно един метричен тон би имал обем от 51,760 кв. см, което е еквивалент на куб със страна 37,27 см.

Рецклиране на злато
Още от Бронзовата епоха насам златото винаги е било рециклирано заради високата си стойност. Това на практика означава, че вашите семейни бижута може да съдържат злато, добито в праисторически времена или пък да са част от ценен артефакт или бижу, принадлежало на кралска особа от древна цивилизация. Днес най-малко 15 % от годишното потребление на злато идва от рециклиране.

Колко тежи едно златно кюлче?
Голяма част от добитото злато се преработва в различни по вид и тежест кюлчета. Сред най-добре познатите и използвани са London Good Delivery Bars, които се търгуват по целия свят. Едно от тях тежи около 400 трой унции (12,5 кг) всяко. Има кюлчета, които са по-малки и чието тегло започва от 1 килограм нагоре. Разпространени са още т. нар. Tola Bars и Tael Bars.

Бижутата от “Дяволът носи Прада”

Juvella — Tue, 20 Nov 2007 22:11:26 +0000

JUVELLA ви представя за втори път творчеството на дизайнерите от Me&Ro (Ню Йорк), чиито бижута красят актрисата Ан Хатауей („Планината Бробек”, „Дневниците на Принцесата”) във филма “Дяволът носи Прада”, базиран на едноименната книга. В него Ан Хатауей играе ролята на Андреа Сакс – току що отворила очите си за света на модата асистентка на главната редакторка на въображаемото списание Runway – Миранда Прийстли. Главната героиня се появява носейки 10 каратов златен медальон и обеци от колекцията „Цветето на Гейшата”, съчетан с елегантен златен пръстен с перли.

Деликатните перли, прикрепени към 18 каратова златна халка създават чувство за движение и елегантност.

Цветята са универсален символ и тяхното послание е едно и също навсякъде; тези прекрасни обеци са изработени от 10 каратово злато и овални таитянски перли

Годежни пръстени

Juvella — Tue, 13 Nov 2007 13:43:03 +0000

снимки: Rumour Jewellery, London

Има традиции, които са оцелели през различните епохи на човешката цивилизация, съществували са и съществуват у народи, твърде различни като бит, душевност и народопсихология. Една от тези традиции е носенето на годежен пръстен. Точният произход на този обичай е забулен в мъгла и се губи някъде далеч, далеч назад във времето. Според някои романтични схващания кръгът символизира вечния съюз между мъжа и жената. Други (повечето представителки на нежния пол) твърдят, че пръстенът е своеобразен знак за готовността на мъжа да поеме финансовия ангажимент към бъдещата си съпруга и нейното семейство. Каквито и разнородни тези за символа обаче да съществуват, общоприетото значение в крайна сметка се свежда до едно: ръчно изработеният годежен пръстен е знак за любовта и взаимния ангажимент между мъжа и жената. Символ, издържал проверката на времето.
Може би най-ранният източник, който индикира традицията, е открит в древния Египет, където пръстенът се носи на четвъртия пръст на лявата ръка. Египтяните вярват, че оттам преминава „вената на любовта” (Vena Amoris).
Християнската традиция да се носят годежни пръстени на този пръст датира едва от 16 век. Преди това те се носят на третия пръст на дясната ръка.
В наше време класическият годежен пръстен се носи на безименния пръст. Според католическите вярвяния обаче той се поставя на лявата ръка, а православните християни го носят на дясната.
Римляните носят годежни пръстени от желязо (то символизира сила и издържливост). Халките се наричат Anulus Pronubus и са връчвани по начин, подобен на церемонията днес. Постепенно майсторите започват да изработват пръстените от злато, като ги декорират и гравират. Най-често срещаните мотиви са изобразяване на любовен възел или на две стиснати ръце. При някои по-ранни модели откриваме гравиран ключ. С него жената трябва символично да отключи сърцето на своя любим.
През 860 г. папа Николас I издава декрет, според който пръстенът удостоверява годежа. При това изискването е пръстенът задължително да е от злато. През Средните векове традицията повелява годежът и сватбата да се провеждат като обща церемония. С времето идеята за две отделни церемонии постепенно се превръща в израз на по-висок обществен статус.

През 1477 г. ерцхерцогът на Австрия поднася на Мери Бургундска диамантен годежен пръстен. В ония времена диамантите са считани за магически камъни, създадени в пламъците на любовта. Този обичай се разпространява в средновековна Венеция, където твърдостта на диаманта символизира вечната любов. Подобен жест обаче можели да си позволят само богатите велможи, тъй като диамантите били доста редки.
Едва през 19 век, когато са открити големи залежи на диаманти в Южна Африка, те започват да се използват по-често в направата на годежни пръстени. Дори и тогава обаче в Англия често в употреба влизат други камъни – например перли.
Има теория, според която първият годежен символ изобщо не е бил пръстен. Праисторически свидетелства навяват на мисълта, че традицията датира от времето на пещерните хора. Предполага се, че първият годежен символ е изтъкано от корени и треви въже или въже, направено от кожа. С него мъжът връзвал краката и ръцете на бъдещата си годеница, за да не може тя да избяга. Веднъж убеден, че избраницата му няма да го напусне, пещерният човек първо развързвал краката й, а след това и ръцете, като накрая връзвал въже само около единия й пръст.
В Бразилия и Германия годежни пръстени носят и мъжът, и жената. В някои държави е прието, че годежният пръстен трябва да струва една или две заплати. В някои европейски страни е прието годежният пръстен да представлява изчистена халка, без диамант или друг скъпоценен камък.
Повечето жени носят годежния си пръстен през цялото време преди сватбата и често след нея. Затова е важно дизайнът на пръстена да позволява извършване на всекидневната дейност, без да пречи по никакъв начин. Пръстен с много издаден камък може да се закача във вашите дрехи или да надраска мебели и други повърхности. Голям пръстен с по-голям камък може да бъде неудобно тежък за жена, която работи на компютър или извършва друга прецизна работа с ръце. Ако възнамерявате да носите годежния пръстен до брачната халка, трябва да предвидите дали ще има достатъчно място. Въпреки че ще носите пръстена лично вие, все пак опитайте да намерите стил, който допада и на годеника ви. Важно е този символ на споделената любов да носи удовлетворение от избора и на двама ви.

Традицията повелява

Ако жената приеме годежния пръстен, тя дава съгласието си на кандидат жениха. Ако жената реши да развали годежа, тя е длъжна да върне пръстена. Ако годежът бъде развален по желание или по вина на мъжа, жената има право да задържи пръстена.

Материал за изработка и дизайн на годежния пръстен

Дизайнът на годежните пръстени се изменя с времето. Традицията повелява той да е халка от скъпоценен метал с диамант или друг скъпоценен камък. В наше време годежният пръстен е най-често от злато, платина или сребро с един диамант. Тази тенденция датира от 40-те години на миналия век и е резултат от рекламната кампания на De Beers (водещ производител на диаманти). Мотивът за налагането й е, че диамантът е най-издържливият, красив и скъп скъпоценен камък. Въпреки това много жени предпочитат различни скъпоценни или полускъпоценни камъни от рода на сапфирите и изумрудите. В някои случаи водещ в избора е зодиакалният знак, в други става дума просто за въпрос на вкус.
Купуването на годежен пръстен трябва да се превърне в незабравимо преживявяне. Добре би било да сте подотвени с информация по въпроса.

Замисляли ли сте се досега за различните стилове на пръстените, за формата на ръката или за дължината на пръстите? Дълга или широка е ръката, за която купувате пръстена? Закръглени или слаби са пръстите? Имайки предвид формата на ръката, основното правило е просто: широчината прибавя широчина, дължината – дължина. Ако искате да намалите широчината на ръката, търсете пръстени с издължен дизайн. Желателно е да се спазват пропорциите, т. е. за по-голяма ръка е подходящ и по-голям пръстен.
Когато избирате пръстен с повече от един камък, начинът на подредба и захващането им става основен фактор в определянето на цялостната форма на пръстена. Тук изборът е толкова разнообразен, колкото и дизайнери на бижута има. Ако се научите да разпознавате разликите, това ще ви помогне да правите избор, базиран на отделните елементи, които най-добре отговарят на вашия вкус.

Как да подберем пръстена?

Купуването на годежен пръстен е част от много по-голямо решение, което не е само въпрос на традиция или финансови възможности. Самият факт, че обмисляте такъв ангажимент, предполага, че вече сте изминали доста дълъг път. В този смисъл следните три стъпки може да ви бъдат от полза, за да извървите пътя докрай:
1. Определете си бюджет.
Според утвърдени неписани правила е редно да се похарчат една или две месечни работни заплати за закупуване на пръстен. Макар това да е само препоръка, в схващанията на много жени се е превърнало в стандарт.
2. Научете повече за скъпоценните камъни и в частност за диамантите.
За да изберете скъпоценен камък, трябва да сте наясно с термините карат (Carat), цвят (Colour), прозрачност (Clarity) и шлифовка (Cut). Ако е така, вече ще можете да определите кои качества са най-важни за вас и да намерите баланс, който най-добре ще отговаря на вашите нужди.
3. Дизайн на халката.
Трябва да съобразите какъв дизайн и начин на захващане на камъка ще бъде най-подходящ точно за вашата бъдеща годеница.