Японската бижутерийна техника Mokume Gane се утвърждава между 16-и и 18-и век. Това е времето, в което самурайският меч, освен като основно оръжие в битките, започва да се възприема и като своеобразен белег на обществения статус и класата на приносителя му. Качеството и красотата на декорациите по дръжката и ножницата на меча се превръщат в индикатор за общественото положение и богатството на самурая.

Факт е, че и днес, векове по-късно, майсторството в изработката на тези мечове буквално спира дъха. Неслучайно за ценителите на стари оръжия и за колекционерите сред най-предпочитаните подаръци е точно самурайският меч.
Практиката е развила множество различни техники за декорация. Една от тях е традиционната техника Mokume Gane (moku – дърво, me – oкo, ganе – метал). Неин родоначалник е Денбей Шоами от префектура Акита, майстор на мечове от 17-и век. Той създава метални листове с различни комбинации от злато, сребро или медни сплави, които се сливат в уникални разцветки, наподобяващи естествените шарки на дървесината.

Постепенно оригиналната техника намира приложение и при други занаяти – в началото за изработка на домакински съдове, а по-късно и в бижутерията. Заради сложността си обаче тази техника никога не е била широко разпространена. През първата половина на 19 век Mokume Gane е почти непозната на запад и доста позабравена в Япония.
Днес Mokume Gane се използва за направата на едни от най-красивите бижута.

Освен че изисква майсторство, тя отнема много време за изработка, за нея са нужни дисциплина и търпение. Те обаче си струват, тъй като резултатът по блясък и изтънченост е наистина ненадминат.

Снимки: George Sawyer

Преди хиляди години келтите, група от независими племена, населяващи голяма част от днешна Европа, били опитни занаятчии. Древните мотиви, които използвали в бижутерната изработка, са вкоренени в тайнствени култури, които обхващат времето, далеч преди писмената история.

Въпреки че най-ранните писмени описания, отнасящи се до келтите са римско дело, някои мотиви в плетениците, които присъстват в келтските бижута, намерени в Източна Европа може да са на възраст повече от 20 000 години. Ние знаем, че келтите, подобно на коренните жители на Северна Америка, считали, че Земята, както и всички аспекти на живота и смъртта, са с божествен произход. Те имали голям и разнообразен пантеон от местни богове, които почитали.

Реалният свят бил считан за свещен и всяка река, планина или дърво според тях имали свой собствен дух. Например техните ритуали били свързани с определен дъб или водопад. Ранните келтски лидери даже се присмивали на човекоподобните образи на олимпийските богове.

Плетеницата, която е станала синоним на днешната идея за „келтско” без съмнение е била форма на свещен, артистичен дух. Някои от най-известните десени били запазени в богато украсени с цветни илюстрации ръкописи като Книгата на Келс, която по някакъв начин е оцеляла след викингските нашествия. Тя е създадена през IX век, в манастир близо до шотландските брегове и изобразява картини на хора и животни, украсени с мотиви от плетеници, свързващи средновековното християнство с древната друидска култура.

Западната култура има многовековна традиция от художници, вдъхновени от мотивите на плетениците. Келтските десени били особено популярни през Ренесанса. Леонардо да Винчи, Микеланджело и Рафаел, изучавали и изобразявали тези мотиви в своите произведения. В модерните времена някои от ранните работи на Пикасо са силно повлияни от келтските плетеници. Винаги е имало творци, които са поддържали келтската традиция жива като използвали келтските мотиви в бижутерията и други форми на артистично изразяване.

Келтските гривни произхождат от уникални, богато украсени и надарени със символична сила елементи, наречени „торки” – вид вити метални огърлици. Торките били изработвани най-често от сребро или злато. Те били идеално кръгли и най-вероятно прилепвали доста добре около вратовете на войните, свещениците и благородничките. Като изкусно изработени статусни символи, торките били считани за притежаващи силата да отблъскват проклятията на враговете и злите магьосници, както и да осигуряват защита и кураж по време на битка. Торките символично представяли съществени аспекти от връзката на келта с неговата общност и Вселената като цяло.

Идеята за бижутерията като за мощен обект, който съдържа и предпазва енергията на носещия, присъства в много култури през вековете. Качеството и типът на метала, независимо дали става дума за злато, сребро, желязо или бронз, изглежда са имали ролята не само да бележат социалната и икономическа класа на притежателя на бижуто, но и символично и магическо предназначение. Среброто, дълго време асоциирано с Луната, било най-често използваният метал в келтските огърлици и гривни.

Златото, много рядко срещано и ценно във вековете преди Новата Ера, било запазено не само за най-богатите членове на обществото, но и за най-силните в духовен смисъл. Златото дълго време било асоциирано със Слънцето и енергията на жизнената сила.

Широкоразпространените археологически находки на торки са дали на археолозите свидетелство за това, колко разпространена е била келтската култура в голяма част от Европа преди Римската империя и колко напреднало е било това изкуство у келтите векове преди Рим.

Торките се развили по естествен начин до по-малката форма на гривна и тези гривни често били почти идентични с торките по десен и украса. Често срещан модел бил например обикновена жица от сплетен метал, обикновено сребро, със златна инкрустация като единственото украшение било на закопчалката.

Може би най-познатата черта на келтските гривни е наличието върху украсената повърхност на сложна плетка и преплетени десени. Келтските плетеници са едни от мигновено разпознаваните отличителни белези на келтската бижутерия. Проследявайки някоя от нишките в келтските украси става ясно, че тя е непрекъсната, и се връща отново и отново, за да завърши пътя си. Органичната форма на келтските плетеници, откривани в десените на гривните през вековете, символизира силната връзка с природата и Космоса.

Всъщност, символизмът и писменият език на древните друиди, наречен Огам, произхожда от преплитане на земни и небесни символи. Този език има символи, които произхождат директно от различните видове дървета. Обособяването на дървесния символизъм в поредици от хоризонтални и вертикални прави линии създава език, който е близко свързан със света на природата.

От друга страна долмените, които са масивни свещени жертвени камъни, са откривани разпръснати из цяла Европа като безмълвни свидетели на древното превъзходство на келтската култура и са гравирани със спирали и кръгове, които повтарят астрономически форми. Тези преплитащи се символи, с растителен и космичен дизайн, са изобразени върху кръглите повърхности на гривните. Самата повърхност, често обикновена извивка, придава чувство за движение през времето, съчетаваща символите по такъв начин, че да внуши динамичен поток през космичния ред.

След повече от 25 века келтските бижута изглеждат все така съвременно и вълнуващо и разкриват удивителните умения на древните бижутери. Трайната красота и тайнство на тези предмети ги прави обаятелни, издигащи се над обичайната функция на бижутата като украса.

Снимки: www.celticjewelry.com

Как да почиствате бижутата си, без риск да ги повредите? По-лесно е, отколкото си мислите. Златото и скъпоценните камъни могат да се почистят лесно с подръчни материали, които се намират във всеки дом. Универсална рецепта няма, но за сметка на това ви препоръчваме няколко правила, които са лесни за прилагане и ефикасни.

Пригответе обикновена домакинска купа, най-добре от мека пластмаса. Напълнете я с топла вода и впръскайте малко течен сапун за миене на съдове. Потопете бижуто вътре и го почиствайте леко и внимателно с четка за зъби или с друга мека четка. Изплакнете, след това подсушете с мека тъкан – подходящ е филцът (плат без много свободни нишки). Това е добър начин за почистване на бижута, който се подчинява на основното правило: не вреди. С малко количество амоняк, прибавено във водата, ще придадете блясък на диамантите, златото и платината.
Внимание: не потапяйте перли или други скъпоценни камъни в тази вода!
Знайте още, че ултразвуковите почистващи уреди са идеални за лесно почистване на бижута с много скрити места и процепи. Те обаче могат да повредят много скъпоценни камъни, а химикалите не се препоръчват за перли. Ултразвукът почиства безпроблемно и безопасно само диаманти и метали. Ако обаче разполагате с много други скъпоценни камъни, покупката на подобен уред просто не си струва. Много трябва да се внимава да не се повредят бижутата и при съхранение. Макар да са доста употребявани и да са считани за класика, кутиите за бижута може да се окажат лоша идея, ако използването им предполага струпване на украшенията на купчина. Внимание: диамантите, рубините и сапфирите лесно могат да надраскат другите скъпоценни камъни и всички метали.
Увивайте всяко бижу самостоятелно, така ще ги запазите непокътнати. Обръщайте специално внимание на перлите, опалите и танзанитите, които са доста меки.
В тази статия насочваме вниманието ви специално към почистването на скъпоценните камъни и грижата за тях.
Макар скъпоценните камъни да са сред най-здравите и издръжливи субстанции, те се нуждаят от грижи. Ако се придържате към няколко общи правила, ще ги съхраните за поколения напред и ще ги направите да изглеждат както в деня, в който сте ги купили.
Правило 1: Пазете ги чисти!
Пръстените имат склонност да събират прах и сапун зад камъка, особено ако ги носите денонощно. За да почистите прозрачните кристални скъпоценни камъни, просто ги накиснете във вода с разтворен малко мек сапун. Ако се налага, използвайте мека четка за зъби, за да почистите зад камъка.
Правило 2: Помнете, че дори най-твърдите разновидности скъпоценни камъни са уязвими откъм строшаване, ако съдържат дефекти, които отслабват кристалната структура. Затова: ако имате пръстен с поставен камък от по-мека разновидност, свалете го преди енергични занимания. Диамантите са много твърди, но могат да се разбият на две само с един добре премерен удар. Рубините и сапфирите са най-здравите скъпоценни камъни, но дори те могат да се разцепят, ако са подложени на рязък удар.

Правило 3: Помислете добре, преди да поставите скъпоценен камък в ултразвуков почистващ уред. С диамантите, сапфирите и рубините няма проблеми, но с много други камъни нещата не стоят по същия начин. Ако имате някакви съмнения, по-добре се откажете от този метод. Диамантите, рубините и сапфирите могат да бъдат почиствани с малко амоняк, разтворен във вода, за да се премахне потъмняването и да се придаде допълнителен блясък.
Правило 4: Матовите камъни като лапис лазули, тюркоаз, малахит изискват специална поддръжка. Никога не използвайте ултразвук, амоняк или какъвто и да е химически разтвор! Тези скъпоценни камъни трябва да се почистват внимателно с влажна кърпа. Ако са порести, те могат да абсорбират химикали и дори сапун, които се натрупват в камъка и може да го обезцветят. Тези материали се нуждаят от повече грижи в сравнение с прозрачните камъни, тъй като всъщност са скали, а не кристали от един единствен минерал. Сами може да се убедите: когато поставите скала във водата, тя поема вода и се навлажнява и във вътрешността. Скъпоценен камък, изграден от единствен кристал (примерно сапфирът), няма да абсорбира вода – молекулите му са подредени толкова плътно в кристалната решетка, че няма място, откъдето водата да проникне.

Опалите също се нуждаят от специални грижи. Никога не използвайте ултразвук или амоняк! Избягвайте горещина и силна светлина, които могат да изсушат водата в опалите.
Правило 5: Органичните скъпоценности като перлите, коралите и кехлибарът трябва да бъдат почиствани само с влажна кърпа. Поради органичната си природа тези материали са едновременно меки и порести. Внимавайте с химикалите, които се съдържат в спрейовете за коса, в козметиката и парфюмите – с времето най-вече перлите могат да бъдат повредени от тях.
Правило 6: Съхранявайте всяко бижу от скъпоценни камъни отделно, така че по-твърдите камъни да не издраскват по-меките. Помнете, че почти всеки камък е много по-твърд от метала, в който е вграден. Камъните могат да надраскат гланца на вашето злато, сребро или платина, ако струпвате бижутата си на купчина в чекмедже или в кутия за бижута.

Снимки: Rumour Jewelry, London

Singelringen е пръстен за необвързани хора, който показва желанието им за нови запознанства с цел започване на романтична връзка. Изработен от сребро и лазурен акрил в Швеция, всеки един пръстен има уникален номер.
Пръстенът се продава в Швеция, Бразилия, Англия, Ирландия, Япония и други държави. Човекът, създал Singelringen се казва Йохан Уалбек. Идеята за пръстена му идва, когато той се замисля, че за разлика от семейните и сгодените хора, необвързаните нямат символ, който да изразява статуса им.
Singelringen е пръстен, чрез който можете недвусмислено да декларирате пред света, че не сте обвързани. Уникалната халка е подходяща и за двата пола и може да се носи или на ръката или на верижка на врата. Любопитното е, че носенето и само по себе си може да породи интересна тема за разговор между двама души.
Натали Портман е една от известните личности, носещи Singelringen.
Хората, купуващи уникалният символ на статус са най-често на възраст между 25 и 45 години, като 60% от тях са жени. Singelringen се продава на цена от 49 долара.

снимки: Rumour Jewellery, London

Има традиции, които са оцелели през различните епохи на човешката цивилизация, съществували са и съществуват у народи, твърде различни като бит, душевност и народопсихология. Една от тези традиции е носенето на годежен пръстен. Точният произход на този обичай е забулен в мъгла и се губи някъде далеч, далеч назад във времето. Според някои романтични схващания кръгът символизира вечния съюз между мъжа и жената. Други (повечето представителки на нежния пол) твърдят, че пръстенът е своеобразен знак за готовността на мъжа да поеме финансовия ангажимент към бъдещата си съпруга и нейното семейство. Каквито и разнородни тези за символа обаче да съществуват, общоприетото значение в крайна сметка се свежда до едно: ръчно изработеният годежен пръстен е знак за любовта и взаимния ангажимент между мъжа и жената. Символ, издържал проверката на времето.
Може би най-ранният източник, който индикира традицията, е открит в древния Египет, където пръстенът се носи на четвъртия пръст на лявата ръка. Египтяните вярват, че оттам преминава „вената на любовта” (Vena Amoris).
Християнската традиция да се носят годежни пръстени на този пръст датира едва от 16 век. Преди това те се носят на третия пръст на дясната ръка.
В наше време класическият годежен пръстен се носи на безименния пръст. Според католическите вярвяния обаче той се поставя на лявата ръка, а православните християни го носят на дясната.
Римляните носят годежни пръстени от желязо (то символизира сила и издържливост). Халките се наричат Anulus Pronubus и са връчвани по начин, подобен на церемонията днес. Постепенно майсторите започват да изработват пръстените от злато, като ги декорират и гравират. Най-често срещаните мотиви са изобразяване на любовен възел или на две стиснати ръце. При някои по-ранни модели откриваме гравиран ключ. С него жената трябва символично да отключи сърцето на своя любим.
През 860 г. папа Николас I издава декрет, според който пръстенът удостоверява годежа. При това изискването е пръстенът задължително да е от злато. През Средните векове традицията повелява годежът и сватбата да се провеждат като обща церемония. С времето идеята за две отделни церемонии постепенно се превръща в израз на по-висок обществен статус.

През 1477 г. ерцхерцогът на Австрия поднася на Мери Бургундска диамантен годежен пръстен. В ония времена диамантите са считани за магически камъни, създадени в пламъците на любовта. Този обичай се разпространява в средновековна Венеция, където твърдостта на диаманта символизира вечната любов. Подобен жест обаче можели да си позволят само богатите велможи, тъй като диамантите били доста редки.
Едва през 19 век, когато са открити големи залежи на диаманти в Южна Африка, те започват да се използват по-често в направата на годежни пръстени. Дори и тогава обаче в Англия често в употреба влизат други камъни – например перли.
Има теория, според която първият годежен символ изобщо не е бил пръстен. Праисторически свидетелства навяват на мисълта, че традицията датира от времето на пещерните хора. Предполага се, че първият годежен символ е изтъкано от корени и треви въже или въже, направено от кожа. С него мъжът връзвал краката и ръцете на бъдещата си годеница, за да не може тя да избяга. Веднъж убеден, че избраницата му няма да го напусне, пещерният човек първо развързвал краката й, а след това и ръцете, като накрая връзвал въже само около единия й пръст.
В Бразилия и Германия годежни пръстени носят и мъжът, и жената. В някои държави е прието, че годежният пръстен трябва да струва една или две заплати. В някои европейски страни е прието годежният пръстен да представлява изчистена халка, без диамант или друг скъпоценен камък.
Повечето жени носят годежния си пръстен през цялото време преди сватбата и често след нея. Затова е важно дизайнът на пръстена да позволява извършване на всекидневната дейност, без да пречи по никакъв начин. Пръстен с много издаден камък може да се закача във вашите дрехи или да надраска мебели и други повърхности. Голям пръстен с по-голям камък може да бъде неудобно тежък за жена, която работи на компютър или извършва друга прецизна работа с ръце. Ако възнамерявате да носите годежния пръстен до брачната халка, трябва да предвидите дали ще има достатъчно място. Въпреки че ще носите пръстена лично вие, все пак опитайте да намерите стил, който допада и на годеника ви. Важно е този символ на споделената любов да носи удовлетворение от избора и на двама ви.

Традицията повелява

Ако жената приеме годежния пръстен, тя дава съгласието си на кандидат жениха. Ако жената реши да развали годежа, тя е длъжна да върне пръстена. Ако годежът бъде развален по желание или по вина на мъжа, жената има право да задържи пръстена.

Материал за изработка и дизайн на годежния пръстен

Дизайнът на годежните пръстени се изменя с времето. Традицията повелява той да е халка от скъпоценен метал с диамант или друг скъпоценен камък. В наше време годежният пръстен е най-често от злато, платина или сребро с един диамант. Тази тенденция датира от 40-те години на миналия век и е резултат от рекламната кампания на De Beers (водещ производител на диаманти). Мотивът за налагането й е, че диамантът е най-издържливият, красив и скъп скъпоценен камък. Въпреки това много жени предпочитат различни скъпоценни или полускъпоценни камъни от рода на сапфирите и изумрудите. В някои случаи водещ в избора е зодиакалният знак, в други става дума просто за въпрос на вкус.
Купуването на годежен пръстен трябва да се превърне в незабравимо преживявяне. Добре би било да сте подотвени с информация по въпроса.

Замисляли ли сте се досега за различните стилове на пръстените, за формата на ръката или за дължината на пръстите? Дълга или широка е ръката, за която купувате пръстена? Закръглени или слаби са пръстите? Имайки предвид формата на ръката, основното правило е просто: широчината прибавя широчина, дължината – дължина. Ако искате да намалите широчината на ръката, търсете пръстени с издължен дизайн. Желателно е да се спазват пропорциите, т. е. за по-голяма ръка е подходящ и по-голям пръстен.
Когато избирате пръстен с повече от един камък, начинът на подредба и захващането им става основен фактор в определянето на цялостната форма на пръстена. Тук изборът е толкова разнообразен, колкото и дизайнери на бижута има. Ако се научите да разпознавате разликите, това ще ви помогне да правите избор, базиран на отделните елементи, които най-добре отговарят на вашия вкус.

Как да подберем пръстена?

Купуването на годежен пръстен е част от много по-голямо решение, което не е само въпрос на традиция или финансови възможности. Самият факт, че обмисляте такъв ангажимент, предполага, че вече сте изминали доста дълъг път. В този смисъл следните три стъпки може да ви бъдат от полза, за да извървите пътя докрай:
1. Определете си бюджет.
Според утвърдени неписани правила е редно да се похарчат една или две месечни работни заплати за закупуване на пръстен. Макар това да е само препоръка, в схващанията на много жени се е превърнало в стандарт.
2. Научете повече за скъпоценните камъни и в частност за диамантите.
За да изберете скъпоценен камък, трябва да сте наясно с термините карат (Carat), цвят (Colour), прозрачност (Clarity) и шлифовка (Cut). Ако е така, вече ще можете да определите кои качества са най-важни за вас и да намерите баланс, който най-добре ще отговаря на вашите нужди.
3. Дизайн на халката.
Трябва да съобразите какъв дизайн и начин на захващане на камъка ще бъде най-подходящ точно за вашата бъдеща годеница.