Колко злато има по света?
Изчисления от края на 2001 г. сочат, че цялото количество злато, добито в световен мащаб, се равнява на близо 145 000 тона.

Защо златото се измерва в карати и какво е каратът?
Тази съвременна мярка има корени още в древни времена. Първоначално – единица за маса (тежест), базирана на семена от рожкови, използвани от търговците в Близкия Изток. Каратът все още се използва и в първоначалната си форма за измерване на скъпоценни камъни (1 карат е равен приблизително на 200 мг). В наши дни с него се измерва чистотата на златото, като чистото злато е 24 карата.

Боли ли?

С една дума – да.
Боли ли много? Повечето хора биха казали „не много”. Чувството е по-скоро като ощипване или убождане. Не трябва да се забравя, че усещането за болка е относително – някои хора я усещат повече от други.
След първоначалната болка, когато иглата преминава през дупката, може да изпитате малко тъпа болка през първите няколко часа. Бихте могли да я облекчите с болкоуспокояващо. Пиърсинг, който наистина боли повече от останалите, е пробиването на езика. Този орган на тялото се подува и е чувствителен няколко дни след това. За облекчаване на болката може да помогнат бучки лед.

Колко време е нужно за оздравяването на пиърсинг?

Времето варира в зависимост от това какво точно е пробито. Някои части от тялото оздравяват по-бързо от други. Ако си пробиете ушите, те ще се излекуват и ще бъдат готови за друга бижутерия освен пиърсинговата след около два месеца. Пъпът е област, която оздравява бавно, тъй като е част от тялото, подложена на извиване. Това забавя оздравителния процес. Освен това през по-голямата част от времето там няма нормална циркулация на въздух, тъй като пъпът обикновено и покрит от дреха. За напълното оздравяване на пиърсинг на пъпа може да са необходими около шест месеца и дори година.

Най-общи срокове за оздравяване:
* месеста част на ухото: 6 до 8 седмици
* хрущял: 4 до 8 месеца
* ноздри: 3 до 4 месеца
* носна преграда: 6 до 8 месеца
* долна устна: 2 до 3 месеца
* език: 4 до 6 седмици
* зърна: 4 до 6 месеца
* пъп: 5 месеца до 1 година
* гениталии: 6 седмици до 6 месеца

Запомнете: Колкото по-добре се грижите за вашия пиърсинг, толкова по-бързо той ще оздравее. Задължително обсъдете подходящите грижи с професионалистите, които извършват пробиването, за да оздравее то в най-краткия възможен период.

Как да познаем дали пиърсингът е инфектиран или зараства нормално?

Всеки пиърсинг има известно количество дренаж през първите няколко дни. Това е нормално: тялото е претърпяло пробивна рана, кърви и отделя течности известно време в процеса на оздравяване. Тези течности са полезни, защото поддържат мястото влажно и чисто и измиват мръсотията и бактериите, които иначе биха се задържали там.
Кървенето трябва да спре през първите няколко часа или през първия ден и да бъде в малки количества. Често то изглежда воднисто. Дренажът е обикновено чист, воднист секрет, понякога малко бял на цвят. Той оформя корички около бижуто, поставено на пиърсинга. Те могат да бъдат измити с топла вода и сапун.
Внимание: Пиърсингът е инфектиран, ако секретът е зелен или жълт. Признак на инфекция е, ако мястото се подуе или възпали отново, след като първоначалният оток е спаднал. Ако забележите зелен или жълт секрет, трябва да посетите лекар, за да бъде назначено подходящо лечение. Това не означава непременно, че ще трябва да премахнете пиърсинга. Може да се наложи да преминете лечение с антибиотик. Ако забележите зачервяване и възпаление с червени ивици, излизащи от мястото, потърсете лекарска помощ незабавно!

Какво трябва да се търси в едно добро студио за пиърсинг?

На първо място, едно такова студио трябва да бъде чисто. Най-разпространената причина за инфекции при пиърсинга е засиленото присъствие на микроби. Затова потърсете такова ателие, в което видимо се държи стриктно на чистотата и стерилизационните процедури. Би трябвало да има отделна стая, където се извършва само пиърсинг и нищо друго. Задължително е да има стерилизатор за обеззаразяване на инструментите и екипировката, използвани по време на пиърсинга.
Пробиването трябва да се извършва с игли за еднократна употреба, които са опаковани. Можете да попитате дали иглите, които използват, са такива и да настоявате да бъдат отворени пред вас.

Защо не мога да се пробия сам/а?

Можете да се пробиете сами, но това наистина не е добра идея. Просто е много трудно да поддържате определено място у дома (или където и да е) достатъчно чисто и стерилно. Освен това може би ще имате проблем да пробиете точно на желаното място, особено ако загубите самообладание през това време. Така просто ще свършите работата наполовина. Ако го направите у дома, най-вероятно няма да имате подходящите инструменти. Иглите за пиърсинг са много остри, за да редуцират максимално болката и за да направят добър и правилен пробив. Без значение колко остра е шивашката ви игла в къщи, тя не е остра колкото игла за пиърсинг, така че пробивът ще боли повече, ще кърви повече и няма да зарастне както трябва.

С какво да си почистваме пиърсинга?

Повечето професионалисти са единодушни, че най-добрият начин за почистване на току-що направен пиърсинг е мек антибактериален сапун. Той не трябва да съдържа ароматизатори или оцветители, които могат да раздразнят пробитото място и дори да причинят алергична реакция.
След почистването можете да го обработите с вода, в която е разтворена морска сол. Този разтвор помага за успокояването на пробитото място и за извличане на нечистотиите от раната и така подпомага по-бързото оздравяване.

С какъв вид бижутерия трябва да бъде извършен пиърсингът?

Боди пиърсингът е пробивна рана, така че е добре да използвате висококачествен метал, който няма да предизвика алергична реакция или да замърси отворената рана. Никога не използвайте евтини или окисляващи се метали за пиърсинг. Най-добрите материали са титан или хирургическа стомана, които са инертни и не реагират с тялото. В някои случаи можете да използвате и висококачествено злато, но дори то понякога създава химична реакция заради примесите на никел, така че бъдете внимателни.
Когато пиърсингът е напълно зарастнал, имате повече свобода на избора, но ако по принцип сте чувствителни към никел например, винаги ще трябва да се придържате към титан и хирургическа стомана, освен ако не използвате алтернативи като стъкло, което е напълно нереактивно и сигурно за почти всеки.

Какво причинява миграция? Това същото ли е като отхвърляне?

Отхвърлянето е по-тежка форма на миграция. Миграция е налице, когато пиърсингът започне да се движи през плътта, понеже тялото се мъчи да го изхвърли от кожата и да се отърве от чуждия елемент. В някои случаи организмът само отчасти успява и пиърсингът „мигрира”, като се извива или изкривява.
Когато тялото напълно изхвърли пиърсинга извън себе си, това вече е отхвърляне. Обяснението е логично – всяка пиърсинг бижутерия представлява чужд обект и тялото гледа на него като на нещо, от което трябва да се освободи. Особено ако пиърсингът е зле направен и бижуто дразни тъканите.

Вероятно всички сме гледали „Спешно отделение” и знаем, че слизестото пулсиращо топче, което всъщност представлява човешкото сърце, няма нищо общо със закръгления червен и приятен романтичен символ, който се появява по реклами, картички и дрехи, като едно от най известните му превъплъщения е в кампанията „I © New York” („Аз обичам Ню Йорк”) на дизайнера Милтън Глейзър.

В древни времена сърцето изобщо не е било главният герой в роля от романтична пиеса. Даже напротив. През VII век пр. Хр., в африканския град-държава Кирена, (намиращ се в днешна Либия) сърцевидната форма е била асоциирана с противозачатъчните свойства на подобно на копър растение, наречено silphium. За да възхвалят своя доходен търговски монопол върху този предшественик на Хапчето, жителите на Кирена изобразявали сърцевидната форма на семената му върху монетите си.
Според културния антрополог Маргарет Висер, древните цивилизации гледали на сърцето като на център, където са събрани такива качества като кураж (от латинския корен „cor”), гордост, страст и чест. А в японския език йероглифите, означаващи „сърце” и „меч” се комбинират със символа за „човек”, за да оформят символа за „нинджа”.

Маргарет Мари Малакок се счита за жената, която е утвърдила сърцето като емблема на любовта – въпреки, че в случая е ставало въпрос за религиозна любов. През 1672 г. на 25 годишна възраст Маргарет влязла в манастир и започнала живот, изпълнен с горещо самопожертвувание. Убеждението и, че Исус неколкократно и се явявал и искал да бъде приет и познат чрез своето „сърце от плът” я направило светица, а Светото Сърце станало символ на пълната и безусловна преданост и самоотверженост.
„Трудно е да се обясни преходът на сърцето като символ на кураж и енергия към знак, който олицетворява любовта.” казва Маргарет Висер. „Но християнството е важен фактор за това. Под неговото влияние честта и срамът били заменени от вината и опрощението като основните причини, които мотивирали хората за действие. А християнството издигнало любовта като най-святото чувство.”

Като дизайн плоското, най-често симетрично сърце, изразяващо светска, нерелигиозна любов, се появило чак през XVIII век в европейски бродерии, гравюри върху дърво и най-накрая и върху картичките за празника на Свети Валентин. Но е ясно, че сега сърцето е достигнало световна познатост, независимо дали е претворено в сребърен медальон, скъпоценен камък или просто в стикер, поставен на автомобилното стъкло.
Разбира се, срещат се и аномалии. Например в днешни дни, в Швеция, сърцето се използва за означение на унисекс обществените тоалетни.

Снимка: NJ Diamonds