JUVELLA » перли

Австралия и страстта към опалите

Juvella — Thu, 09 Jul 2009 14:22:16 +0000

Най-голямата атракция на Австралия е красотата на природата и. Пейзажът варира от безкрайни, изпепелени от слънцето площи, до гъста тропическа дъждовна гора. Разпилени по крайбрежието австралийските градове съчетават европейския ентусиазъм и любов към изкуството, изтънчена кухня и страст към спорта и живота на открито. Австралия, освен родина на кенгуруто и соленоводния крокодил, е известна и със своите искрящи в различни цветове опали. Ако има място на земята, което наподобява доста успешно лунен пейзаж – това е именно градът Кобър Педи в Южна Австралия. В това отдалечено и изолирано от света място, се добива известният по цял свят австралийски опал. Въздухът там е прашен, сух и горещ, а хората живеят в дупки, в самите хълмове, където се добива опалът. Къщи, магазини и дори хотели са вкопани дълбоко в земята и скалите. Това е единственото спасение от адските температури, достигащи до 145 градуса по Фаренхайт. Ако преминавате със самолет през деня над този район, е много вероятно да не забележите каквито и да е признаци на живот. По ирония на съдбата самият опал, който се добива в тази пустиня е бил формиран благодарение на водата. В древността безкрайни дъждове са се изливали върху песъчливата повърхност, а образувалите се от тях течения са кристализирали и са образували опалите. Миньорите търсят улеи и цепнатини в скалите, където би могла да се е стекла дъждовна вода и в следствие да се е формирал опал. Обикновено опалът се забелязва лесно, заради сиянието, което излъчва във всички цветове на дъгата. Опалът на Австралия е два вида. Монолитен и такъв, който има скални примеси. Любопитно е, че първият открит и рекламиран по цял свят опал е от Куийнсланд, като годината е 1880.
През 1901 в Лайтнинг Ридж, Ню Саут Уелс е открит черен опал, който става новина в света на гемологията. Той е с неописуема красота, блести в яркочервено, киселинносиньо и искрящозелено. В началото е възприеман като прекалено шарен и дори като имитация. За щастие, това не продължава за дълго и през 1910 опалите от Лайтнинг Ридж са признати за най-изящните в света. През 1915 и 1930 миньорите откриват находища от бял опал в Кобър Педи, Южна Австралия и Андамока, 270 мили на югоизток. Белият опал с добро качество демонстрира постоянно присъствие на няколко цвята със средна интензивност. Въпреки че е красив, цветовете на белия опал не могат да изпъкнат много на светлия фон в същата степен, в която контрастират при черния опал.
Комбинацията от двата цвята се намира в Минтаби, където базовият цвят на опала е сив. Тъй като черният опал е най-рядък, неговите цени са и най-високи. За последните 30 години основният му пазар е Япония, където колекционери и инвеститори са съгласни да платят огромни суми, за да се сдобият с безценния камък.

АВСТРАЛИЙСКИТЕ ДИАМАНТИ

Диамантената мина “Аргайл” се намира в Кинбърли, Западна Австралия. В тази мина се добиват 40% от диамантите в света, измерени в карати. Въпреки това, освен няколко стотин карата от характерните пурпурно розови камъни и няколко хиляди карата от по-малко ценните, но привлекателни кафяво-розови камъни, мината има репутацията на «Мак Доналдс» в диамантената промишленост. Ако търсите евтини малки диаманти за масова бижутерия – Австралия е мястото, където ще ги намерите. В интерес на истината диамантите от “Аргайл” се шлифоват в Индия, където хиляди нископлатени работници оформят тези миниатюрни диаманти в камъни, подходящи за ювелирна употреба. Има и още един вид диамант, който Австралия произвежда масово – това е диамантът, който хитро е позициониран на пазара с термините “шампанско” или “коняк”. Всъщност, става въпрос за диаманти с кафеникави отенъци. За разлика от другите подобни диаманти, австралийските имат леки оранжеви и жълти вторични цветове. Ако си търсите диамант с цвят на кафе, със или без сметана – Австралия е вашата страна!

АВСТРАЛИЙСКИТЕ ПЕРЛИ

Въпреки че Австралия има около двайсетина ферми за перли по западното и по северното си крайбрежие, те нямат нищо общо на вид с тези в Япония и Френско Таити. Австралийският добив на перли също е пропит с приключенски дух, по подобие на добива на опали. Перлите се добиват по необитаеми крайбрежия, които изглеждат по-скоро като място, подходящо за корабокрушение, отколкото за плаж и почивка. От всички перли, които Австралия добива, тези от Южно море са най-ценни, но за нещастие те са и едни от най-малко познатите в света. Всичко това, разбира се, е свързано с маркетинга на самите перли. Австралия произвежда перли, които са не само със забележителна красота, но и със забележителна големина – 20мм в диаметър. Най-качествените перли имат величествен хладнобял цвят и чудесен блясък. Но в Австралия се добиват и превъзходни златни перли. За мидите, от които се добиват перлите се полагат толкова грижи, че те често могат да се използват за посяване на втора и трета реколта перли. Именно поради тези причини, австралийските перли са едни от най-ценените култивирани перли в света.

КОБЪР ПЕДИ

Кобър Педи е град в Южна Австралия и е признат за столица на опала по цял свят. Населението му е съставено от четиридесет различни националности и заради непосилните жеги хората живеят най-често в жилища под земята и в скалите.

Изгледи от Кобър Педи:

Мината Аргайл :

Австралийски диаманти и перли:

Бижута от Морето – Перлите

Juvella — Fri, 10 Oct 2008 10:19:23 +0000

Преди началото на 20-ти век ловът на перли е бил най-широко разпространеният начин за тяхното набавяне. Ловците са се гмуркали, за да търсят перли в стридите, намиращи се в океанските дълбини. Не всички стриди обаче формират перли. Всъщност на около 3 тона стриди се падат по 3-4 перфектни перли. В наши дни почти всички перли, използвани в бижутерията са култивирани чрез специално имплантиране на ядро в перлените стриди. Перлите обикновено се събират около 3 години след имплантиране на ядрото, но този процес може да отнеме и до 6 години. Технологията е развита за първи път от Кокичи Микимото в Япония, който получава патент за нея през 1896 г. Ядрото, което се използва за имплант е полирано парче от черупката на мида, която заедно с малко парченце от тъканта на друга мида се имплантира по хирургически път в перлената стрида. Стридите, които оцеляват след отстраняване на готовата перла се използват отново.
ЕСТЕСТВЕНИТЕ ПЕРЛИ са тези, които са формирани от природата малко или много в следствие на някаква случайност. Когато дразнител попадне в мидата, тя започва да отделя седеф, който се натрупва на слоеве около дразнителя при което се формира и самата перла. Естествените перли са доста редки, а още по-трудно се намира перла с перфектна форма.
КУЛТИВИРАНИТЕ ПЕРЛИ се формират в следствие на същите процеси, които формират и естествените перли с тази разлика, че чуждото тяло (дразнителя) се имплантира чрез човешка намеса в мидата. Това дава възможност перлите да се отглеждат в големи количества, като цената им е доста по-ниска от тази на естествените.
СОЛЕНОВОДНИ И СЛАДКОВОДНИ ПЕРЛИ
Соленоводните перли имат повече блясък от сладководните и следователно са по-търсени и по-ценни. Сладководните обикновено се намират в реки или езера. Те са доста по-разнообразни по форма и цвят и могат да бъдат много по-евтини от соленоводните перли, което им печели широка популярност. За разлика от другите култивирани перли, при соленоводните не се имплантира ядро, а се прави малък разрез в тъканта на мидата, където се поставя парченце тъкан от друга мида. В резултат седефът се наслоява плътно, но няма ядро, което да дава форма на перлите и затова те рядко са с кръгла форма. Три от най-често срещаните видове перли са таитянските, перлите от Южно море и перлите Акоя.

Перли Акоя.
Са култивирани соленоводни перли, формирани от мидите от вида Pinctada fucata martenii, отглеждани основно в Япония и Китай. Ценени заради техния блясък, перлите Акоя най-често се използват за направата на огърлици. Като цяло те са бели на цвят, но се срещат и в розови, жълти и зелени нюанси. След развитието на модерните техники за култивиране на перли от Кокичи Микимото в началото на XX век, японските перли Акоя са първите, които се култивират в големи количества.

Черни таитянски перли
Те се срещат във водите около Френска Полинезия. Формират се от мидата от вида Pinctada margaritifera. Тези перли са уникални заради естествения си черен цвят. Повечето от тях всъщност не са точно черни, а са тъмносиви и сребристи. Истински черните перли са много редки. Самата черупка на тази мида и седефът и са изключително красиви и заради това в началото на XX век тя е била почти на изчезване.

Перли от Южно море
Перлите от Южно море са едни от най-големите съществуващи в света. Те се отглеждат по северното крайбрежие на Австралия и южното крайбрежие на Китай. Цветовете им са различни, като преобладават бяло, сребристо и златисто.

Имитации
Това са изкуствени перли, които са произведени от стъкло, керамика и дори пластмаса.

Седеф
Седефът е основната субстанция, отделяна от мидата, когато тя формира вътрешната страна на своята черупка. Това е и абсолютно същата субстанция, от която се образуват перлите. До средата на XX век седефът е бил използван за направата на лъскави копчета за облекла. Сега той се използва за направата на ядро при култивацията на перли.

Кокичи Микимото
Микимото играе голяма роля в развитието на модерните технологии за култивиране на перли и убеждаването на обществото да приеме тези перли като ценни. Микимото е роден в Тоба, Япония през 1858 г. и е най-големият син в семейство, което притежава ресторант. Той започва да отглежда перлени миди през 1888 г. За своя принос Микимото получава множество почести и награди в родната си Япония.

Перли и медицина
Перлите са се използвали за медицински цели от незапомнени времена. Интересното е, че дори съвременната фармацевтична индустрия продължава да им намира приложения. Перлите с ниско качество, които не могат да се използват за изработка на бижута се стриват на фин прах и се използват в добиването на висококачествен калций.

Галатея – перлена приказка

Juvella — Mon, 03 Dec 2007 09:49:26 +0000

Собственикът на калифорнийската бижутерийна къща GALATEA – Чи Уинд, е създател на едни от най-ценните перли в света. Чисто и просто самото ядро на перлата е скъпоценен камък!
Първата колекция от перлените творения на Чи Уинд е Diamond-in-Pearl. Както подсказва и наименованието, при нея диамантите са вградени в нормални перли. ”Бях влюбен и исках да подаря на любимата жена нещо изцяло ново и различно”, казва дизайнерът.
Диамантът, вграден в перлата, представлява всъщност онази песъчинка, която предизвиква създаването на самата перла. При последната иновация на Чи – Mercy Pearls, перлите растат със самия скъпоценен камък вътре. Те са от типа на култивираните перли, а за ядро им служат аметисти, цитрини, гранати.Използвайки скъпоценни камъни за ядро на перлите, Чи започва да мисли по радикално нов начин. За него перлата вече не е елемент, който трябва да се вгради в определено бижу, а се превръща в основа за самото вграждане. И така красотата на перлата вече зависи по-скоро от умението на бижутера да я оформи и гравира, отколкото от силата на природата…

Грешка ражда уникалната идея

Тази нова страница в историята на перлите започва както и други уникални неща – със случайна грешка. Уинд експериментира с гравиране на перли. Често си задава въпроса защо той е единственият човек, който прави това, и защо никой досега не е опитал нещо подобно. През 2000 г. в процеса на работа стига внезапно до отговора. Дълбаейки твърде дълбоко поредната черна таитянска перла, бижутерът достига до нейното ядро. На практика перла на стойност 150 долара е унищожена. Чи опитва да я спаси, пробвайки да боядиса ядрото й в черно. Камуфлажът се проваля, но пък този опит го навежда на мисълта как ли би изглеждала перлата, ако ядрото й е в други цветове.

“Започнах да си представям цветни камъни като ядро и как би изглеждала перлата, ако издълбавам определени секции от нея, за да разкрия ядрото” спомня си Чи. В този момент не му минава през ума, че неговата нова техника може да бъде възприета не като изкуство, а по-скоро като кощунство. Защо да отглеждаш перли, питат традиционалистите, ако ще ги унищожаваш?

Уинд обаче не гледа на нещата по този начин, затова през 2002 г. кандидатства и получава американски патент за своята уникална техника. И тъй като идеята му хрумва при работа над таитянска перла, Чи решава да направи първите си перли с ядра от цитрини и аметисти във Френска Полинезия. Свързва се с Pacific Pearls, голяма ферма за перли, проявила желание да експериментира с имплантиране на скъпоценни камъни като ядра. За разлика от нормалните перли, които се формират в продължение на 18 месеца, тези на Чи са готови след 8, тъй като достигат достатъчна големина за определената цел.

Първата реколта

Първата реколта на Уинд от 189 перли е събрана през 2005 г. Бижутерът вярва, че това количество ще е достатъчно за създаване на линия, която да бъде представена на предстоящото шоу в Лас Вегас. Чи очаква на промоцията да получи достатъчно поръчки, за да отгледа втора, много по-голяма реколта.

Нещата обаче почти никога не стават така, както ги мислим предварително. Оказва се, че според таитянските митнически разпоредби никой няма право да изнася перли, които не са достигнали дебелина на обвивката над 0,8 мм. Перлите на дизайнера са с по малко дебелина на обвивката, тъй като са събрани доста преди края на стандартния срок за растеж. Това връзва ръцете на Чи и той не успява да създаде голям брой бижута от тази линия. Въпреки всичко бижутерът вярва, че това е само временна пречка за неговия проект, а часовникът просто не може да бъде върнат назад…
За да осигури занапред доставки от своите скъпоценни перли, през януари 2006 г. Уинд посещава Виетнам, където търси подходящо място за собствена ферма. В плановете му влиза още сключването на договори с ферми в Япония, Китай и Филипините.”Искам де предложа Mercy Pearls в пълната възможна гама цветове, в различни големини и с разнообразие от скъпоценни камъни вътре в тях” споделя Чи.
Дали ще го направи? Вероятно. Предизвикателството е голямо, но пък си струва.

Снимки: Galatea