Преди много години тракийските племена населявали голяма част от европейските територии, включително и България. Те са имали изключително интересна и богата култура и забележително изкуство, за което говорят множеството следи, останали след тях. Едва ли има някой, който да не познава и да не е виждал дори малка част от невероятните тракийски съкровища, намерени по нашите земи.

Огърлица изработена от злато/ сребро, полускъпоценни камъни, силикон.
Използвани елементи от съкровището от Могиланската могила

Винаги сме били заедно, в живота, в университета..никога не е имало съмнение, че ще се дипломираме със съвместен проект за дипломната работа. И идеята за този проект дойде съвсем естествено. Едната се увлича от история, другата е запалена по бижутата. Решихме, че ако съчетаем двете неща, ще се получи наистина интересна и нестандартна идея. Едно посещение до НИМ, в който бяха изложени част от тракийските съкровища, реши всичко. Съвременни бижута с дизайн, заимстван от древно тракийската култура. Много смела и вдъхновяваща идея, която се оказа и доста трудна. Как да се съчетаят две епохи, толкова различни и отдалечени една от друга? Как да накараме един съвременен продукт да носи този древен дух?Казват, че когато си влюбен, си способен на всичко..а ние се влюбихме. В идеята, в пътуването във времето, в тръпката от трудностите.

Перлена огърлица изработена от перли със златни/сребърни фрагменти.
Използвани са геометрични елементи открити върху останки от керамични предмети.

Културното ни наследство е едно съкровище, криещо се не само зад музейните витрини. Искахме да счупим тези бариери и да направим достъпна за нас една малка и интересна част от историята на траките.
В началото идеята ни беше да създадем бижу, което спокойно може да намери място на масовия пазар, да е достъпно за всички.Естествено това опрости вида им сравнително, и от там бижутата загубиха характера си. Решихме смело да следваме изящния и фин вид на тракийските бижута, независимо от това, колко ще ги оскъпи това.. Проучихме дълбоко това, какво са носили древните траки, какви символи са използвали, и защо.Започнахме само с дамската колекция, тъй като открихме многобройни примери за бижута, носени от дами с положение в древна Тракия. Огърлици, диадеми, гривни, обеци и още толкова много златни и сребърни накити, от които се опитахме да грабнем нотката на древния им дух и да я съчетаем със съвремието ни.

Мъжка гривна изработена от сребро/злато и кожа/силикон с изобразен Грифон-митично животно почитано и често срещано в изкуството на древните траки.(фрагмент от златна плочка от с.Кралево)

По-късно решихме да дадем старт и на мъжка колекция, която не можахме да доразвием изцяло до деня на защитата ни, тъй като я започнахме твърде късно.Тя се оказа също толкова интересна за проучване и разработка, колкото беше и дамската. Мъжете в Древна Тракия са били толкова суетни, колкото и жените.

Дамски гривни изработени от злато/сребро и перли.Използвани елементи от съкровището от с. Капитан Андреево

Богато украсените златни ризници, колани, гривни и още много други накити, с които те на са пропускали да влязат в бой.
След всичките ни усилия дори не разбрахме кога приключихме. Резултатът беше точно това, което си представяхме. След като комисията ни поздрави за това, което им показахме, решихме, че този дипломен проект със сигурност няма да остане на заден план за нас. Сега на първо място стои реализацията на тази идея.Още в самото начало сме на всичко, и осъзнаваме колко трудно е да реализираш една твоя мечта, но вярваме, че с времето ще успеем.

Комплект огърлица и обеци изработени от злато/сребро, перли.
Използвани са елементи от съкровището от Пловдивско, Арабаджийска могила, Дуванлии

Снимка: Jason Presser

Перидотът е древен и все пак, понастоящем, много популярен скъпоценен камък. Толкова е стар, че може да бъде намерен даже в египетската бижутерия от ранното второ хилядолетие пр. Хр. Камъните, използвани през онези дни, идвали от находище на малък вулканичен остров в Червено море, намиращ се на около 70 километра от египетския бряг, който бил повторно открит около 1900 г. и отогава насам , напълно експлоатиран като находище. Преди около няколко години са разкрити находища на перидот в региона на Кашмир и камъните от там показват уникална красота на цветовете и прозрачността.
Древните римляни харесвали този камък и обичали искрящия му зелен блясък, който не се променя, дори при изкуствено осветление. Те дори го нарекли „вечерен изумруд”. Перидотът може да бъде намерен в Европа в много средновековни църкви, украсяващ някои съкровища. През ерата на барока , тъмнозеленият камък изживял своеобразен кратък разцвет, преди да бъде забравен.
Камъкът, всъщност е известен под три имена – перидот, хризолит (произлизащо от гръцката дума „златен камък”) и оливин, защото перидотът е скъпоценната разновидност на минерала оливин. В търговията със скъпоценни и полускъпоценни камъни обикновено се нарича перидот – име, идващо от гръцкото „перидона”, в превод „даващ много”.
Перидотът е един от малкото камъни, които се срещат само в един цвят. Много фини следи от желязо са причината за тъмнозеления му цвят, с лек златист отенък. Химически перидотът е просто желязно-магнезиев силикат и дълбочината на цвета зависи от съдържащото се желязо. Цветът се среща във всяка вариация от жълто-зелено и маслинено до кафеникаво зелено. Перидотът е много твърд – по скалата на Моос достига 6.5-7 (от 10) и въпреки това е лесен за поддръжка и доста здрав.

Снимка: Jason Presser

Най-красивите камъни идват от района на пакистанско-афганистанската граница. Перидотът се среща още и в Китай, САЩ, Африка и Австралия. Камъните от Източна Бурма, днешен Мианмар, са ярко зелени с фини коприненоподобни нишки. Перидотът от американския щат Аризона, където е доста популярен в индианската бижутерия, често се среща в жълтеникав до златистокафяв оттенък.
Перидотът се шлифова според кристалната си структура, обикновено в класическа фасетна форма – кръгъл, осмоъгълен, овален. По-малките кристали се шлифоват като калибрирани камъни, по-големите се оформят от дизайнери до фантастични и уникални образци. Материалът, който е богат на инклузии (малки несъвършенства в кристалната структура) се шлифова като гладък скъпоценен камък, защото тази форма осигурява най-добрия ефект за тях.
Шлифовчиците знаят, че този камък не е лесен за обработка. Грубите кристали могат да бъдат изкривени и лесни за счупване. Напрежението вътре в самия кристал може да бъде значително. Перидотът е камък, който подхожда идеално на ежедневния тоалет, без да изисква специална грижа.
Перидотът е ценна част от палитрата на зелените скъпоценни камъни. Има тенденция той да бъде използван не само като индивидуален камък, а и в серии и комбинации от бижута. И тъй като светът на модата от съвсем скоро показва предпочитание към тъмнозеленото, популярността на този камък расте. Богатите находища в Пакистан и Афганистан осигуряват пазара с достатъчно суровина, така че всеки индивидуален вкус и бюджет да може да бъде удовлетворен. Но ако точният камък за Вас е голям, прозрачен, с наситен цвят, бъдете готови – те са изключително редки и скъпи. Перидотът е скъпоценен камък, който човек определено си струва да опознае.

Снимка: Jason Presser

Забележителният Кашмирски Перидот

Неочаквано, около средата на 90-те, перидотът става сензацията на търговските изложения на скъпоценни камъни по света. Причината – в Пакистан е намерено изключително богато находище на най-фин перидот, намиращо се на един планински склон на височина около 4000 м. Тежките климатични условия позволяват добивът да става само през летните месеци и въпреки това в долината са докарани необичайно големи и фини кристали и скали. Тези камъни били от най-високо качество, по-високо от всичко виждано преди, и находището се оказало толкова богато, че и в момента високото търсене може да бъде задоволено от него без проблем.
За да се подчертае отличното качество на такъв един перидот от Пакистан, камъните били наречени „Кашмирски перидот”, напомнящо за фините кашмирски сапфири. Креативните шлифовчици на скъпоценни камъни успели да създадат очарователни уникални камъни от над 100 карата от някои от най-големите и чисти кристали в тъмно зелено, което спира дъха.

Колко е голям един тон злато?
Златото се мери в тройунции (31,1035 гр). При плътност на златото 19,32 гр/кв. см една тройунция би имала обем 1,64 кв. см. Следователно един метричен тон би имал обем от 51,760 кв. см, което е еквивалент на куб със страна 37,27 см.

Рецклиране на злато
Още от Бронзовата епоха насам златото винаги е било рециклирано заради високата си стойност. Това на практика означава, че вашите семейни бижута може да съдържат злато, добито в праисторически времена или пък да са част от ценен артефакт или бижу, принадлежало на кралска особа от древна цивилизация. Днес най-малко 15 % от годишното потребление на злато идва от рециклиране.

Колко тежи едно златно кюлче?
Голяма част от добитото злато се преработва в различни по вид и тежест кюлчета. Сред най-добре познатите и използвани са London Good Delivery Bars, които се търгуват по целия свят. Едно от тях тежи около 400 трой унции (12,5 кг) всяко. Има кюлчета, които са по-малки и чието тегло започва от 1 килограм нагоре. Разпространени са още т. нар. Tola Bars и Tael Bars.

Снимка: Titanium-Jewelry.com

Името на елемента волфрам е въведено през 1779 г. от Петер Улфе, който се е занимавал с изследването на волфрамит. Другото име на този метал е тунгстен и на шведски и датски означава „тежък камък”.
Волфрамът, както златото, среброто и платината, е тежък елемент. Появил се е по естествен път и е отговорен за развитието на човешката цивилизация. Без волфрам в осветителните крушки нямаше да има нажежаема жичка. Този метал и придава здравина и издръжливост, надхвърлящи тези при всеки друг метал. През 1922 г. германците разработват волфрамов карбид като материал, използван при създаването на по-добри режещи инструменти.
Волфрамът има най-високата точка на топене от всички химични елементи – 3420 градуса по Целзий. Свойствата му го правят най-твърдия метал на планетата.
Днес волфрамовият карбид се използва в цял свят. Въпреки че се прилага най-вече в механичната индустрия, той бързо набира популярност като издръжлив, дълготраен материал, използван в бижутерията.

Снимка: Titanium-Jewelry.com

Волфрамов карбид

Волфрамът е много твърд и плътен метал, добиван от волфрамитова руда и означаван със символа W. Самият волфрам е доста податлив на надраскване и повреждане, както всеки друг метал, като титан или стомана. Волфрамът придобива изключителната си здравина, едва когато се комбинира с въглеродна сплав, превръщаща го във волфрамов карбид (WC). Този материал е бил използван от десетилетия в индустрията за направата на минни машини, ракетни дюзи и др. Той може да бъде надраскан само при екстремни условия като триене с диамант или корунд.
Волфрамовият карбид е единственият рядък и екзотичен материал, който може да бъде перманентно полиран. При златни, платинени и дори титаниеви пръстени ще забележите надраскване в различна степен. Бижутата от волфрамов карбид обаче запазват своето красиво и оригинално покритие завинаги.
Волфрамът притежава уникален тъмносив цвят и блясък. Пръстен, направен от него вдъхва усещане за сигурност и дълготрайност чрез тежестта и солидността си.
Пръстенът от волфрамов карбид може да бъде украсен с други метали като злато, сребро или платина. Волфрамовата част от пръстена ще запази оригиналния си блясък, докато по-меките други метали с времето ще придобият матов изглед, създавайки приятен контраст.
Пръстените от волфрам могат да бъдат гравирани, но надписът се получава твърде неясен.

Снимка: Titanium-Jewelry.com

Волфрам и титан

Мъжката бижутерия е станала доста разнообразна с нарасналата популярност на бижутата от волфрам и титан. Тези метали се считат за нови в бижутерийната индустрия. Между тях обаче има доста разлики, за които много хора не знаят. Титанът например никога не може да достигне огледалната полировка, която волфрамът може, докато в същото време последният може да бъде полиран в по-матови стилове както титана. Волфрамовата бижутерия освен това е 4 пъти по-здрава от титаниевата. Волфрамът е и доста по-тежък от титана.

Кобалт

Много бижута от волфрамов карбид съдържат кобалт, тъй като сплавта, съдържаща този елемент се намира и доставя по-лесно. В същото време обаче пръстените, съдържащи кобалт могат да предизвикат негативна реакция на човешката кожа. След известен период на повърхността на тази сплав се появяват петна, предизвикани от окисляване, които не могат да бъдат премахнати или полирани. Това е поради реакцията на кобалта с човешката кожа, която може да предизвика сърбеж. Затова при чувствителна кожа се препоръчва покупката на волфрамови бижута без съдържание на кобалт.

Снимка: Titanium-Jewelry.com

Факти

-Пръстените от волфрамов карбид са едни от най-издръжливите.
-Волфрамът е около 10 пъти по-твърд от 18 каратовото злато, 5 пъти по-твърд от стоманата, използвана за направата на инструменти и около 4 пъти по-твърд от титана. Волфрамовият карбид е между 8 и 9 по скалата на твърдостта на Моос (диамантите са 10 – най-висока твърдост).
-Волфрамът не се изкривява.
-Бижутата от волфрам са изключително здрави и издръжливи.

Снимка: Titanium-Jewelry.com

Как се прави пръстен от волфрам?

Волфрамът се стрива на прах, съдържащ въглерод и други елементи, като после се компресира при висока температура и налягане, за да оформи заготовка за пръстен. Тя се нагрява в пещ при висока температура, като този процес произвежда най-твърдата метална сплав, използвана в бижутерията.
Пръстенът се изрязва и оформя с помощта на диамантени инструменти. Този процес доста наподобява изрязването и шлифовката на необработен диамант.
След това пръстенът се полира с диамантени инструменти, създаващи перманентен блясък, недостижим при други метали.
Пръстен от волфрамов карбид остава полиран завинаги и на практика е невъзможно да бъде издраскан. Този уникален материал въплъщава технологичния напредък повече от всеки друг.

Снимките са осигурени със съдействието на www.Titanium-Jewelry.com – водеща компания, за онлайн продажба на пръстени и мъжки сватбени халки от титан и волфрам.

Компанията True North Gems е придобила права над територията чрез съглашение с инуитските изследователи, които са направили първоначалното откритие през ноември 2002 г. Досега в района са открити сини, безцветни и жълти сапфири. В момента компанията извършва проучвателни работи, за да прецени търговския потенциал за евентуален добив.

Историята на тези сапфири започва много преди тяхното откриване през 2002 г. По-точно 1.9 милиарда години по-рано, на дъното на топло и плитко море,

намиращо се на края на континента. Дъното на морето е било покрито с кал, като земята от всяка страна е била подложена на натиск, който произвел голямо налягане и топлина. В резултат калта се е превърнала във варовик, после в мрамор и накрая в скъпоценни цветни кристали. Тези кристали са лежали дълбоко под земята в продължение на стотици милиони години, докато земната маса, която ги затискала не била отмита от дъждове, ветрове и ледове. И тогава сапфирите стигнали до повърхността, чакайки някой щастливец да ги открие.

Тримата жители на остров Бъфин, открили сапфирите са истински късметлии. Те предявяват иск за права върху находището през 2002 година, но са знаели за наличието му много по-рано. Един от тях го забелязва, докато е на излет заедно с останалите. Виждайки нещо синьо и блестящо с периферното си зрение, той отива да провери какво е това. След като показва проби на геолози, находката се оказва

син сапфир. Откривателите разбират, че някой друг държи правата за проучвания на тази територия и не им остава нищо друго освен мирно и тихо да изчакат да изтече срока на текущото разрешително, като веднага след това заявяват желанието си за получаване на права за проучване в района.

Естествено сини сапфири, като тези открити в областта са редки. Много от сапфирите са бели, жълти, пурпурни или оранжеви при добиването си и трябва да преминат допълнителна топлинна обработка, за да придобият така желания син цвят

Статията е реализрана с любезното съдействие на канадската компания True North Gems

Снимка: Ginger

Скъпоценните и полускъпоценни камъни имат различни магически свойства. Поне такива са традиционните вярвания у различни племена и народи. Древни предания свързват тези камъни с мистериозна сила, която може да влияе върху съдбата на човека. Колкото са различни камъните, толкова са разнообразни и тези вярвания. Всяка епоха открива красотата у различни камъни. При това те са не само красиви накити, но и талисмани, които носят щастие. Счита се, че камъните са пазители от болести и от беди. И до днес например е разпространена вярата, че лунният камък, известен още с наименованието селенит (от гръцкото име на богинята на луната Селена), помага за преодоляване на любовните препятствия. Вярвало се, че хората, които го носят, могат да поглеждат в бъдещето. Астролози препоръчват да се посрещне пълнолуние със селенит в ръка. Ако в този момент насочиш изцяло мислите си към това, което те вълнува, лунният камък ще ти помогне да откриеш правилните отговори.

Лунният камък има уникалната способност да демонстрира магическа игра със светлината. Дължи името си на мистериозния блясък, който изглежда различен всеки път, когато камъкът смени положението си в движение. В по-ранни времена този феномен бил свързван с фазите на луната.
Лунните камъни са доста разнообразни в зависимост от произхода си. Така например камък от Шри Ланка блещука в бледосиньо на прозрачен фон. Екземпляр от Индия пък показва игра със светлината, подобно на облаци върху бежов, светлозелен, оранжев или кафяв фон. Тези меки цветове в комбинация с финия блясък правят лунния камък идеален за бижута с чувствен характер. Този камък е изключително популярен по времето на художествения стил Арт Нуво (около 1880 – 1910 г.). Той е украсявал забележителен брой бижута, създадени от известния френски майстор златар Рене Лалик и неговите съвременници. В наши дни тези бижута се намират само в музеи или частни колекции.
В няколко култури, между които и индийската, лунният камък е считан за свещен и магически. В Индия той се цени и като „камък на съня”, тъй като съществува вярване, че носи сладки и красиви сънища.

Лунният камък символизира холистичната представа за мъжа и жената

Мекият му блясък насърчава емоционалните и мечтателски наклонности на личността. Лунният камък е идеален за влюбени – счита се, че събужда чувство на нежност и предпазва истинската любов. Смята се още, че носенето на лунен камък усилва интуицията и чувствителността.

Снимка: Ginger

Какво представлява лунният камък и откъде произлиза

Той принадлежи към голямото семейство на фелдшпатите, които представляват почти две трети от всички камъни на Земята. В случая с лунния камък имаме разновидност на фелдшпата, наречена „адулариа”, която може да бъде намерена в Европейските Алпи, близо до групата Адула (оттук и името).
В необработен вид лунните камъни изглеждат доста скучно, трудно се забелязва тяхната привлекателност – мистериозната игра със светлината. Тя може да бъде извадена наяве само чрез уменията на шлифовчика.
Класическите синкави и почти прозрачни лунни камъни идват от Шри Ланка. Могат да бъдат намерени още в САЩ, Бразилия, Австралия и Мадагаскар. Тъй като сините лунни камъни от добро качество стават все по-редки напоследък, цените им растат. Пазарът предлага и камъни в зелен, прасковен, опушен оттенък, както и в черен и червеникав цвят. Тези образци идват главно от Индия.
Светлината на лунния камък е наистина нещо специално в очарователния свят на скъпоценните камъни. Феноменът се обяснява с вътрешната структура на камъка, с неговите люспици (ламели). Светлинните лъчи влизат във вътрешността му, пречупват се и се разпръскват. По този начин се създава феерична игра на светлината, която го прави толкова специален и желан.
Този красив камък обаче има един значителен недостатък – постига твърдост само 6 от 10 по скалата за твърдостта на Моос. Това означава, че с лунните камъни трябва да се внимава, тъй като са много крехки.
От друга страна, малките повреди, които биха настъпили след дълъг период на носене, могат да бъдат поправени относително лесно. Бижутерът е в състояние да полира потъмнял лунен камък така, че да му върне мистичния блясък и да го направи да изглежда като нов.

Снимка: Ginger

Какъв лунен камък да купим

Ако купувате лунен камък, ще бъдете изненадани от огромните разлики в цените. Колкото цветът е по-наситен, колкото камъкът е по-голям и по-прозрачен, толкова по-ценен е той. Лунните камъни с наистина високо качество показват невероятна „триизмерна” дълбочина на цвета, която можете да видите като наклоните камъка и го местите. Такива образци са редки и затова са много търсени, откъдето идва и високата им цена. По-светло оцветените индийски лунни камъни са не само модна тенденция. Те са и по-евтини отколкото класическия син вариант. Това дава възможност на всеки да си избере своя любим лунен камък, който му допада като визия и в същото време е на приемлива цена.

снимка : Flickr

Днес брачната халка символизира обещание за вечна любов, посвещение един на друг, лоялност и вярност. Накратко тя е физическото превъплъщение на брачната клетва. Историята на сватбената халка обаче, съвсем не е толкова романтична. През вековете тя е символизирала различни части от брачната клетва, но рядко всички наведнъж. Формата на сватбената халка представлява спазеното обещание за любов и посвещение за вярност. Кръгът няма начало и край, следователно и бракът няма край. Най-ранните сватбени халки са били поставяни не на пръстите, а на крайниците. Тъй като нивата на смъртност са били доста високи, а очакванията за продължителност на живота- къси, хората достигнали до извода, че душата на човек може да излети всеки един момент от тялото, причинявайки мигновена смърт. Те често са опитвали интересни и доста суеверни идеи, за да запазят душата непокътната в тялото. Например, съпругът увивал трева около китките и глезените на новата си съпруга, вярвайки, че това ще удължи живота и. Археолозите са намерили писмени документи в древен Египет, които споменават за сватбени халки. Египтяните увивали коноп или други растения във формата на халка, която слагали на пръстите на своите жени. Тези пръстени от растения се разпадали и се късали бързо, затова често трябвало да бъдат заменяни. Кръговете символизирали неумиращата любов по начина, по който го правят и днес, но вероятно не и верността, тъй като повечето египтяни са били полигамни. Въпреки че древните римляни слагали пръстен на четвъртия пръст на ръката на своята жена, тази практика не е имала почти нищо общо с любовта и посвещението един на друг. По-скоро съпругите били собственост на мъжете си и пръстенът символизирал това. Жените от древния Рим не са имали право на глас при избора на съпруг. Веднъж сложила пръстен на ръката, жената вече се е смятала за омъжена. Друга гледна точка е, че халката е гарантирала правата на римската съпруга като такава и я защитавала от нейните съпернички.
Мъжете от Далечния и Средния Изток са имали уникален начин да подсигурят верността на съпругите си . Те създали пръстени – пъзели, които били разглобяеми. Ако жената се опита да махне пръстена си, той се е разпадал. Пръстенът е можел да се сглоби наново, но само от този, който е знаел правилната комбинация. Ако съпругът е трябвало да пътува по работа или да иде на война, пръстените-пъзели са били добро средство за подсигуряване верността на жените .
В ранните години от колонизацията на Америка, пуританите твърдели, че всяка една форма на украса е прахосничество и е неморална. Разбира се, това означавало, че е нямало и сватбени халки. Вместо брачни халки, мъжете давали на своите булки напръстници като символ на вечната любов, а по-находчивите булки често махали част от напръстника, за да се си направят самоделни сватбени халки и пръстени.
Материалите за сватбените халки били различни през годините и зависели от личното богатство и икономиката на държавата. Брачни халки били правени от кожа, камък, алуминий и различни метали. В наши дни те са почти винаги от злато, сребро или платина, като някои хора предпочитат алтернативата да си поръчат сватбени халки от титан.

снимка: Rumour Jewellery, London

Брачните халки за мъже са сравнително модерно нововъведение. Историята показва, че мъжете винаги са били в позицията на господари и са притежавали съпругата си, а някои са имали и цели хареми. Поради тази причина, мъжете не са считали за нужно да носят бремето на символа на брака. Всичко се променило по време на Втората световна война. Тогава било модно да се носят халки, които да напомнят на мъжа за обичащата го съпруга, очакваща го да се върне у дома.
Днес, брачните халки за мъжете са задължителен елемент от сватбения ритуал.
Широко разпространена европейска традиция е, да се гравира името на любимия и датата на сватбата върху сватбената халка, като по този начин се засилва символизма на бижуто.
В някои европейски държави брачни халки са самите годежни пръстени и сменят статута си след като бъдат гравирани, и при смяна на ръката, на която се носят. Ако годежният пръстен е различен от сватбената халка, той може да се носи на церемонията като в зависимост от местните традиции брачната халка се поставя на същия пръст, над него или на другата ръка. На някои места е прието годежният пръстен да се свали за церемонията и да се пази от шаферката върху специална табла. След церемонията може да бъде поставен наново върху съответната ръка.

СТИЛ И МОДА
Изчистената златна сватбена  халка е най-популярният дизайн.
Медицинските работници често прибягват да този вариант, тъй като сватбената халка се поддържа чиста много лесно. Жените обикновено носят по-тесни сватбени халки, а мъжете по-широки.
Във Франция и френскоговорещите страни най-често срещаният модел  на брачна халка се състои от три преплетени пръстена, които символизират вяра, надежда и любов.
Пръстените-пъзели, които вече споменахме, освен в Далечния и Среден Изток, се срещат и в Гърция, и Италия.
В Северна Америка много омъжени жени носят два пръстена на един и същ пръст: годежен пръстен и изчистена сватбена халка. Двойките често купуват тези пръстени в комплект, така че да се напасват един върху друг. Брачните халки в келтски стил са много популярни в САЩ, Канада, а и в други английскоговорещи държави, с голям брой жители, имащи ирландски или шотландски предци.

ЛОШ КЪСМЕТ, АКО НЕ Е ОТ ЗЛАТО

ирландска брачна халка; снимка : Royal Claddagh

В ирландския фолклор има поверия, според които, ако сватбената халка е направена от нещо друго, освен злато, това би донесло лош късмет на младоженците.
Други поверия плашат, че е лоша поличба, ако сватбените халки не са точно по мярка. Твърде стегнатата сватбена  халка пък може да стане причина за ревност, а твърде свободната сватбена халка, също се приема като нещо, вещаещо лошо бъдеще.

снимка на брачни халки ( горе в ляво ) :

Колко злато има по света?
Изчисления от края на 2001 г. сочат, че цялото количество злато, добито в световен мащаб, се равнява на близо 145 000 тона.

Защо златото се измерва в карати и какво е каратът?
Тази съвременна мярка има корени още в древни времена. Първоначално – единица за маса (тежест), базирана на семена от рожкови, използвани от търговците в Близкия Изток. Каратът все още се използва и в първоначалната си форма за измерване на скъпоценни камъни (1 карат е равен приблизително на 200 мг). В наши дни с него се измерва чистотата на златото, като чистото злато е 24 карата.

Боли ли?

С една дума – да.
Боли ли много? Повечето хора биха казали „не много”. Чувството е по-скоро като ощипване или убождане. Не трябва да се забравя, че усещането за болка е относително – някои хора я усещат повече от други.
След първоначалната болка, когато иглата преминава през дупката, може да изпитате малко тъпа болка през първите няколко часа. Бихте могли да я облекчите с болкоуспокояващо. Пиърсинг, който наистина боли повече от останалите, е пробиването на езика. Този орган на тялото се подува и е чувствителен няколко дни след това. За облекчаване на болката може да помогнат бучки лед.

Колко време е нужно за оздравяването на пиърсинг?

Времето варира в зависимост от това какво точно е пробито. Някои части от тялото оздравяват по-бързо от други. Ако си пробиете ушите, те ще се излекуват и ще бъдат готови за друга бижутерия освен пиърсинговата след около два месеца. Пъпът е област, която оздравява бавно, тъй като е част от тялото, подложена на извиване. Това забавя оздравителния процес. Освен това през по-голямата част от времето там няма нормална циркулация на въздух, тъй като пъпът обикновено и покрит от дреха. За напълното оздравяване на пиърсинг на пъпа може да са необходими около шест месеца и дори година.

Най-общи срокове за оздравяване:
* месеста част на ухото: 6 до 8 седмици
* хрущял: 4 до 8 месеца
* ноздри: 3 до 4 месеца
* носна преграда: 6 до 8 месеца
* долна устна: 2 до 3 месеца
* език: 4 до 6 седмици
* зърна: 4 до 6 месеца
* пъп: 5 месеца до 1 година
* гениталии: 6 седмици до 6 месеца

Запомнете: Колкото по-добре се грижите за вашия пиърсинг, толкова по-бързо той ще оздравее. Задължително обсъдете подходящите грижи с професионалистите, които извършват пробиването, за да оздравее то в най-краткия възможен период.

Как да познаем дали пиърсингът е инфектиран или зараства нормално?

Всеки пиърсинг има известно количество дренаж през първите няколко дни. Това е нормално: тялото е претърпяло пробивна рана, кърви и отделя течности известно време в процеса на оздравяване. Тези течности са полезни, защото поддържат мястото влажно и чисто и измиват мръсотията и бактериите, които иначе биха се задържали там.
Кървенето трябва да спре през първите няколко часа или през първия ден и да бъде в малки количества. Често то изглежда воднисто. Дренажът е обикновено чист, воднист секрет, понякога малко бял на цвят. Той оформя корички около бижуто, поставено на пиърсинга. Те могат да бъдат измити с топла вода и сапун.
Внимание: Пиърсингът е инфектиран, ако секретът е зелен или жълт. Признак на инфекция е, ако мястото се подуе или възпали отново, след като първоначалният оток е спаднал. Ако забележите зелен или жълт секрет, трябва да посетите лекар, за да бъде назначено подходящо лечение. Това не означава непременно, че ще трябва да премахнете пиърсинга. Може да се наложи да преминете лечение с антибиотик. Ако забележите зачервяване и възпаление с червени ивици, излизащи от мястото, потърсете лекарска помощ незабавно!

Какво трябва да се търси в едно добро студио за пиърсинг?

На първо място, едно такова студио трябва да бъде чисто. Най-разпространената причина за инфекции при пиърсинга е засиленото присъствие на микроби. Затова потърсете такова ателие, в което видимо се държи стриктно на чистотата и стерилизационните процедури. Би трябвало да има отделна стая, където се извършва само пиърсинг и нищо друго. Задължително е да има стерилизатор за обеззаразяване на инструментите и екипировката, използвани по време на пиърсинга.
Пробиването трябва да се извършва с игли за еднократна употреба, които са опаковани. Можете да попитате дали иглите, които използват, са такива и да настоявате да бъдат отворени пред вас.

Защо не мога да се пробия сам/а?

Можете да се пробиете сами, но това наистина не е добра идея. Просто е много трудно да поддържате определено място у дома (или където и да е) достатъчно чисто и стерилно. Освен това може би ще имате проблем да пробиете точно на желаното място, особено ако загубите самообладание през това време. Така просто ще свършите работата наполовина. Ако го направите у дома, най-вероятно няма да имате подходящите инструменти. Иглите за пиърсинг са много остри, за да редуцират максимално болката и за да направят добър и правилен пробив. Без значение колко остра е шивашката ви игла в къщи, тя не е остра колкото игла за пиърсинг, така че пробивът ще боли повече, ще кърви повече и няма да зарастне както трябва.

С какво да си почистваме пиърсинга?

Повечето професионалисти са единодушни, че най-добрият начин за почистване на току-що направен пиърсинг е мек антибактериален сапун. Той не трябва да съдържа ароматизатори или оцветители, които могат да раздразнят пробитото място и дори да причинят алергична реакция.
След почистването можете да го обработите с вода, в която е разтворена морска сол. Този разтвор помага за успокояването на пробитото място и за извличане на нечистотиите от раната и така подпомага по-бързото оздравяване.

С какъв вид бижутерия трябва да бъде извършен пиърсингът?

Боди пиърсингът е пробивна рана, така че е добре да използвате висококачествен метал, който няма да предизвика алергична реакция или да замърси отворената рана. Никога не използвайте евтини или окисляващи се метали за пиърсинг. Най-добрите материали са титан или хирургическа стомана, които са инертни и не реагират с тялото. В някои случаи можете да използвате и висококачествено злато, но дори то понякога създава химична реакция заради примесите на никел, така че бъдете внимателни.
Когато пиърсингът е напълно зарастнал, имате повече свобода на избора, но ако по принцип сте чувствителни към никел например, винаги ще трябва да се придържате към титан и хирургическа стомана, освен ако не използвате алтернативи като стъкло, което е напълно нереактивно и сигурно за почти всеки.

Какво причинява миграция? Това същото ли е като отхвърляне?

Отхвърлянето е по-тежка форма на миграция. Миграция е налице, когато пиърсингът започне да се движи през плътта, понеже тялото се мъчи да го изхвърли от кожата и да се отърве от чуждия елемент. В някои случаи организмът само отчасти успява и пиърсингът „мигрира”, като се извива или изкривява.
Когато тялото напълно изхвърли пиърсинга извън себе си, това вече е отхвърляне. Обяснението е логично – всяка пиърсинг бижутерия представлява чужд обект и тялото гледа на него като на нещо, от което трябва да се освободи. Особено ако пиърсингът е зле направен и бижуто дразни тъканите.