Златото очарова и приковава човешкото внимание от зората на цивилизацията. То е открито и познато още от праисторически времена. Тъй като златото се среща в природата в самороден вид, можем да предположим, че то е билo първият метал, който се е използвал за ритуали и накити. Златни предмети са намерени в археологическите разкопки от най-древни цивилизации, датиращи от преди повече от 5000 години. Златото винаги е било използвано като мярка за ценност. Още 1500 г. преди Христа, златото се е наложило като парично средство за международна търговия и най-ранните известни монети (от злато) в света датират от около 670 г. преди Христа. През 1922 г. беше открита непокътната гробницата на младия фараон Тутанкамон. В нея археолозите намериха най-голямата колекция от злато и бижута в света. Изработката на златото на Тутанкамон говори за доста напредничава златарска техника на египтяните през второто хилядолетие пр. Хр.  Алхимиците правят опити да превърнат обикновени вещества например олово – в злато. Вярвало се е, че правилното взаимодействие с чудотворното вещество, наречено “Философски камък”, може да превърне всичко в злато. Въпреки че алхимиците не успяват в опитите си, те провокират интереса на останалите към взаимодействието на веществата, което слага началото на съвременната химия. Дълго преди испанците начело с Колумб да стъпят на Новата земя, народите населявали Северна и Южна Америка, произвеждали невероятно сложни предмети от злато и демонстрирали високо ниво на златарски техники. Голяма част от интереса на Конкистадорите към изследването на Америка е бил продиктуван от истории за прекрасни златни бижута и накити, използвани от индианските племена на Централна Америка. За съжаление испанците претопяват много от плячкосаните златни предмети и онова, което научаваме днес за златарските умения на тези народи се базира на по-скорошни разкопки. Разширяването на Съединените щати към западните територии през 19 век е ускорено именно от откриването на златните находища. Въпреки че много от западните щати са обхванати от златната треска най-ярко се помни откритието за златното находище край Sutter’s Mill в Калифорния през 1848. Търсенето на злато е било свързано с факта, че хиляди заселници са рискували живота и здравето си правейки дълги и опасни пътувания през тогавашните диви територии, за да достигат до златните полета.

- По-голяма част от добито до днес злато е все още в обръщение под една или друга форма.

- Оценките сочат, че всичкото злато в света, което е било преработено досега може да оформи куб със страна 66 фута.

- Злато е рядък метал. То се съдържа само в съотношение 5 части към 10 милиона части във външната земна обвивка.

- Златото е най-сферографитния (изтегля се във фина нишка) и най-мек (пресова се до тънко фолио) известен метал. Една унция злато може да бъде изтънена до фолио от 300 кв. фута. От злато може да се изтегли нишка достатъчно фина за бродерия.

- Чистото злато е малко по-твърдо от човешки нокът.

- Златото е деветнадесет пъти по-тежко от водата. Златото е единия от двата метала, който имат цвят различен от белия. Медта е вторият.

- Златото не ръждясва, не потъмнява и не корозира.

- Златото не реагира с повечето елементи. Изключение правят: хлор, флуор, царска вода и цианид. Разтваря се в живак.

Чистото злато е толкова меко, че не би могло да издържи ежедневна употреба. Ето защо то често се смесва с други метали, за да му предадат по-голяма твърдост и издръжливост. Най-често използваните метали за сплав със златото са: сребро, мед, никел, цинк и по-рядко платина или паладий. За определяне чистота на златото се използват или каратовата или метричната система. В метричната система чистотата на благородните метали се измерва в 1000 части чист метал в сплавта, а в каратовата в 24 части. Един карат е 1/24 тегловна част съдържание на чист метал, а според метричната рафинираност съдържа 999 единици злато и 1 единица примеси. Следователно 24-каратовото злато е чисто злато (99,99%). За да стане по-ясно да вземем за пример 14-каратовото злато. То съдържа 14 части чист метал и 10 части примеси–общо 24 части. Същото 14-каратовото злато може още да се опише като 585–метрична рафинираност или 585 единици злато и 415 единици — общо 1000 части или чистотата му е около – 58.50% .

Метричната система Каратна система % злато

990+ 24 100

916 22 91.67

750 18 75

585 14 58.3

375 9 37.5

Чистото злато е светложълто, блестящо, меко и пластично. Смесването на златото с други метали, подобрява не само устойчивостта и здравина му, но също така променя и цвета му. Най-общо жълтото злато съдържа еднакви количества от мед и сребро премесени със злато. Мекият розов или червеникав цвят може да бъде постигнат чрез увеличаване на процентното съдържание на медта в неговата сплав като така се получава „розово” или „червено” злато. А финият зелен нюанс се постига, когато се увеличи процентът на среброто, образувайки, така нареченото “зелено” злато. С изключение на медта всички останали метали добавени към сплавта “избелват” златото и то изглежда по-бяло.  За пръв път бялото злато е било разработено през 20-те години на миналия век като алтернатива на платината. През последните години, благодарение на високата цена на платината, сплавите на бялото злато набират все по-голяма популярност. Бялото злато не е нов вид злато, а златна сплав, на която жълтия цвят е бил нарочно избелен чрез внимателен подбор на съставящите го метали. Има две основни групи бяло злато. В едната група златото е легирано с никел, а в другата с паладий (или платина). И никелът, и паладият (както и платината) силно “избелват” злато, докато среброто и цинкът влияят по-слабо върху цвета му. Никеловите сплави на бялото злато се поддават по-трудно на обработка, а сплавите от паладия или платината обикновено са доста скъпи. Най-комерсиалната сплав на бяло злато има висок процент на никелово съдържание, защото е по-евтина. Високото съдържание на никел в бялото злато, обаче може да доведе до алергични реакции при някои хора, особено при жените. За да се реши този проблем на пазара вече се предлагат нови сплави от бяло злато без никел, които използват мангана като избелващ метал. Все още няма установен правен или търговски стандарт (въпреки че такъв е обсъждан) определящ съдържанието на сплавите, чрез които се постига “белият цвят” на златото. Липсата на ясен стандарт наред с промените в цветовете, цените и приложението им, доведе до широк спектър от нюанси в отделни бели злата, като се започне от жълтеникав и се стигне до кафеникав оттенък. Бедните на цвят сплави на бялото злато наложиха в сектора практиката върху изработените от тях бижута да се слага покритие от родий за подобряване на външния им вид.  Родият заедно с паладия са част от на семейството на платината, имат красив бял цвят и са сравнително устойчиви при употреба. В зависимост от типа на бижутата и колко често се носят, радиевото покритие може да издържи от няколко месеца до няколко години. Тъй като покритите с родий бижута от бяло злато са широко разпространени и търговците рядко разкриват на клиентите този факт, много потребители приравняват цвета на родия с този на бялото злато. Това често води до объркване и тревога, когато радиевото покритие се износи и бижута започнат да „жълтеят”. Бижутата от бяло злато могат да бъдат повторно покрити с родий. Препокриването изисква бижута да бъдат добре почистени и полирани. Този процес може да намали контраста на орнаментите на бижуто и да ускори износването му, поради използваните абразиви. Тъй като всеки път се отстраняват малки количества от метала, се препоръчва повторно покритие на бижута да се извършва само в редки случаи.

снимка: Flickr

]]> http://www.juvella.com/zlato-952/feed/ 0 http://www.juvella.com/blagorodni-metali-909/ http://www.juvella.com/blagorodni-metali-909/#comments Sat, 11 Jun 2011 15:48:40 +0000 Juvella http://www.juvella.com/?p=909 Думата “метал” идва от древногръцки. Най-ранния познат метал използван от човечеството е злато, което е намерено в испански пещери и датира от късния палеолит (40 000 пр.н.е). Благородните или ценните метали са редки метални химични елементи, които имат силен блясък на повърхността, по-меки и ковки от другите метали и правят по-малко химични реакции от повечето други елементи, като икономическата им стойност е висока заради рядкостта им. Физическите характеристики на металите като златото и среброто се описват както следва:
- Пластичност: металът може да бъде огъван обработван без да се чупи
- Ковкост: Металът може да бъде компресиран, деформиран или навиван
- Еластичност: Металът позволява изтегляне и издължаване
Благородните метали включват: злато, сребро, и групата на платината, която се състои от платина, паладий, родий, иридий, осмий и рутений. Тези метали са считани за благородни основно заради резистентността им на корозия и оксидация, както и химичната им стабилност. Ценят се заради рядкостта си в природата и заради приложението им в бижутерията и изящните изкуства.
Основни метали: Базовите метали намиращи се в голямо изобилие в природата включват: алуминий, мед, олово, никел, цинк, калай.
Леки метали: Това са метали с ниска плътност и тежест. Тези метали включват: алуминий, магнезий и титан.

Бижута от евтини материали

Много хора не могат да носят бижута от неблагородни метали заради високото съдържание на никел в тях. Дори бижутерията, която се твърди, че е без никел и е направена за чувствителни уши, не е от висококачествени метали и не се препоръчва за нов пиърсинг или за продължително носене. Оказва се дори, че някои от тези бижута съдържат олово. С прости думи: евтината бижутерия не е добра идея.

Сребро с 92,5% чистота

Този вид сребро съдържа 7,5% други метали, които могат да причинят възпаление. Също така то оксидира (потъмнява), когато влезе в контакт с въздух или телесни течности. Фактът, че среброто е меко увеличава риска от наличието на малки, трудно видими нащърбвания и драскотини в метала, които могат да станат среда за размножение на бактерии. Този вид сребро е подходящо само за отдавна пробити меки части на ухото и за краткотрайна употреба. Бижутерията със сребърно покритие не се препоръчва изобщо.

Злато

Подобно на среброто, златото е меко и може да има надрасквания, които да спомагат развъждането на бактерии. „По-високите класове” злато (като 24-каратовото), които се смятат за по-добри, понеже съдържат по-малко никел, са всъщност по-меки и носят по-висок риск, когато са носени на пиърсинг. Чистото злато се препоръчва само за добре оздравели пробивания, както и за хората, чиято кожа не се раздразва от златото. Позлатените бижута обаче не се препоръчват.

Хирургическа неръждаема стомана (Surgical Stainless Steel или SSS)

Единствените класове неръждаема стомана, които са приемливи за използване при пиърсинг бижутерия, са 316L и 316LVM. 316L е хирургическа стомана, която се използва за импланти – това е може би най-разпространеният метал за боди пиърсинг. 316LVM е същата като 316L, но има допълнителното предимство, че е била топена във вакуум. Това означава, че тя на практика има бездефектно покритие и по-малък шанс от малки надрасквания, които могат да раздразнят кожата на носещия. Трябва да бъде отбелязано обаче, че дори хирургическата стомана съдържа достатъчно никел, който може да причини проблеми на някой много чувствителен към този материал. Много европейски страни са забранили използването на хирургическа стомана за нови пиърсинги заради високия процент случаи на алергични реакции. Ако носите бижута от хирургическа стомана и имате проблеми с раздразване на кожата или новият ви пиърсинг просто не иска да зарасне, най-вероятно имате много ниска поносимост към никел и затова може би е добра идея да пробвате с ниобий или титан.

Ниобий

Малко по-тежък от хирургическата стомана, както и по-здрав. Цената е малко по-висока, но за много хора това е добро компромисно решение между SSS и титан. Ниобиевата бижутерия е обикновено анодизирана (това означава, че е била потопена в химически електролит и след това изложена на електрически ток, който създава множество от цветове в зависимост от волтажа и пречупването на светлината). Ниобият е нереактивен и повечето хора могат да го носят както при нов, така и при оздравял пиърсинг без никакви проблеми с чувствителността.

Титан

Най-твърдият метал с практически почти никакво наличие на никел (по-малко от 0,05%). Здравината на метала го прави неуязвим за надрасквания. Титанът също така е най-скъпият метал, използван за пиърсинг бижута, но определено си струва цената за някой, който е хиперчувствителен към съдържащи никел метали и не може да носи нищо друго. Титанът също така може да бъде анодизиран и се предлага в широк спектър от цветове.

Нискокачествената пиърсинг бижутерия

Внимавайте с магазинчета, които продават бижутерия от евтини материали. Дори да са с най-добри намерения, собствениците често не са специалисти в областта на пиърсинга и купуват евтини нискокачествени бижута, понеже те са популярни и се продават бързо. Някои от тях може дори да се предлагат като хирургическа стомана 316L, но на практика тези артикули обикновено са масово производство, произведени са от машини, не са инспектирани за несъвършенства и драскотини и са потенциално вредни. Това е причината тези бижута да са толкова евтини. Висококачествената пиърсинг бижутерия е по-скъпа, защото за направата и са вложени по-добри материали и майсторство. Не позволявайте да бъдете излъгани от имитатори – не си струва заради това да се окажете с инфектиран пиърсинг.
Винаги се консултирайте със специалист преди да вземете решение за избор на метал за пиърсинг бижу.

Следните материали трябва да бъдат избягвани за носене при нов пиърсинг:

Месинг
Не се препоръчва за пиърсинг. Месинговите сплави са доста разнообразни и могат да причинят възпаление и негативни реакции.

Бронз
Не се препоръчва за пиърсинг. Бронзовите сплави също са доста разнообразни и могат да причинят алергични реакции.

Кадмий
Токсичен е и може да бъде абсорбиран от тялото.

Мед
Може да бъде реактивен. Не се препоръчва.

Бижутерия от евтини материали
Значителен брой от тези бижута се оказва, че съдържат олово.

Хром
Токсичен е и може да бъде абсорбиран от тялото

Фалшиво злато
Избягвайте фалшива златна бижутерия, направена от други основни метали, тъй като те могат да съдържат неизвестни субстанции, които корозират, когато бъдат изложени на телесни течности.

Материали със златни примеси
Също може да съдържа непознати основни метали.

Материали със златно покритие
Избягвайте бижутата, които са с покритие, понеже покривният слой може да се изтрие и да открие намиращия се отдолу метал, който да реагира с тялото ви.

24 каратово злато
Това злато от най-високо качество е прекалено меко за бижутерия, може лесно да бъде повредено и не е дълготрайно.

Желязо
Не се препоръчва, защото може да бъде реагира с тялото.

Олово
Създава риск от оловно отравяне. Особено опасно за малки деца.

Никел
Да се избягва бижутерия, съдържаща никел. Може да причини алергична реакция. Някои европейски страни налагат регулации на пиърсинг бижутерията и изискват тя да съдържа по-малко от 0,05% никел.

Стомана, която не е неръждаема
Да се избягва. Вместо нея да се използва хирургическа неръждаема стомана. Да се избягва стомана, която се продава като хирургическа, но не е качество от клас за импланти.

Пютър (сплав от калай и олово)
Поради това, че този тип сплави съдържат олово не се препоръчва за пиърсинг.

Сребро
Може да се окисли, когато влезе в контакт с телесни тъкани и течности. Сребърната бижутерия обикновено може да бъде носена спокойно в оздравели пиърсинги, но никога не трябва да бъде носена в нов и незаздравял пиърсинг.

Калай
Калаят съдържа малки количества олово.

Цинк
Не се препоръчва. Може да бъде реактивен.

Следните метали могат да бъдат носени при нов пиърсинг:

Неръждаема стомана от клас за хирургически импланти
Означава се с SSS и 316LVM CrNMo, ASTM F-138.

Титан
Клас за хирургически импланти – Ti6A4V ELI, ASTM F-136

Ниобий

Злато
Злато с чистота не по-ниска от 14 карата, най-добре 14 или 18 каратово (но не и 24 каратово – вж. по-горе), бяло или жълто, несъдържащо никел.

Платина

]]> http://www.juvella.com/%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b1%d0%be%d0%b4%d0%b8-%d0%bf%d0%b8%d1%8a%d1%80%d1%81%d0%b8%d0%bd%d0%b3-340/feed/ 2 http://www.juvella.com/mokume-gane-%d0%b8%d0%b7%d1%83%d0%bc%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%82%d0%b5%d1%85%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%8f%d0%bf%d0%be%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5-330/ http://www.juvella.com/mokume-gane-%d0%b8%d0%b7%d1%83%d0%bc%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%82%d0%b5%d1%85%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%8f%d0%bf%d0%be%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5-330/#comments Tue, 08 Jan 2008 20:14:51 +0000 Juvella http://www.juvella.com/?p=330 В представите на мнозина днес Япония е преди всичко страната на самураите, чайната церемония и изкуството за редене на цветя – икебаната. И това е нормално – тези традиции са част от екзотиката на Страната на изгряващото слънце – такава, каквато я знаем от романите и филмите. Японската цивилизация обаче се слави и с един стар занаят, прецизността и изобретателността на който и днес будят благородна завист и възхищение – бижутерията.

Японската бижутерийна техника Mokume Gane се утвърждава между 16-и и 18-и век. Това е времето, в което самурайският меч, освен като основно оръжие в битките, започва да се възприема и като своеобразен белег на обществения статус и класата на приносителя му. Качеството и красотата на декорациите по дръжката и ножницата на меча се превръщат в индикатор за общественото положение и богатството на самурая.

Факт е, че и днес, векове по-късно, майсторството в изработката на тези мечове буквално спира дъха. Неслучайно за ценителите на стари оръжия и за колекционерите сред най-предпочитаните подаръци е точно самурайският меч.
Практиката е развила множество различни техники за декорация. Една от тях е традиционната техника Mokume Gane (moku – дърво, me – oкo, ganе – метал). Неин родоначалник е Денбей Шоами от префектура Акита, майстор на мечове от 17-и век. Той създава метални листове с различни комбинации от злато, сребро или медни сплави, които се сливат в уникални разцветки, наподобяващи естествените шарки на дървесината.

Постепенно оригиналната техника намира приложение и при други занаяти – в началото за изработка на домакински съдове, а по-късно и в бижутерията. Заради сложността си обаче тази техника никога не е била широко разпространена. През първата половина на 19 век Mokume Gane е почти непозната на запад и доста позабравена в Япония.
Днес Mokume Gane се използва за направата на едни от най-красивите бижута.

Освен че изисква майсторство, тя отнема много време за изработка, за нея са нужни дисциплина и търпение. Те обаче си струват, тъй като резултатът по блясък и изтънченост е наистина ненадминат.

Снимки: George Sawyer

Колко е голям един тон злато?
Златото се мери в тройунции (31,1035 гр). При плътност на златото 19,32 гр/кв. см една тройунция би имала обем 1,64 кв. см. Следователно един метричен тон би имал обем от 51,760 кв. см, което е еквивалент на куб със страна 37,27 см.

Рецклиране на злато
Още от Бронзовата епоха насам златото винаги е било рециклирано заради високата си стойност. Това на практика означава, че вашите семейни бижута може да съдържат злато, добито в праисторически времена или пък да са част от ценен артефакт или бижу, принадлежало на кралска особа от древна цивилизация. Днес най-малко 15 % от годишното потребление на злато идва от рециклиране.

Колко тежи едно златно кюлче?
Голяма част от добитото злато се преработва в различни по вид и тежест кюлчета. Сред най-добре познатите и използвани са London Good Delivery Bars, които се търгуват по целия свят. Едно от тях тежи около 400 трой унции (12,5 кг) всяко. Има кюлчета, които са по-малки и чието тегло започва от 1 килограм нагоре. Разпространени са още т. нар. Tola Bars и Tael Bars.

Колко злато има по света?
Изчисления от края на 2001 г. сочат, че цялото количество злато, добито в световен мащаб, се равнява на близо 145 000 тона.

Защо златото се измерва в карати и какво е каратът?
Тази съвременна мярка има корени още в древни времена. Първоначално – единица за маса (тежест), базирана на семена от рожкови, използвани от търговците в Близкия Изток. Каратът все още се използва и в първоначалната си форма за измерване на скъпоценни камъни (1 карат е равен приблизително на 200 мг). В наши дни с него се измерва чистотата на златото, като чистото злато е 24 карата.

Някога изпадали ли сте в ситуация, когато са Ви трябвали цветя, но това което сте имали възможност да купите не е изглеждало достатъчно специално?
Ако е така, значи ще оцените цветята на дизайнерката Мишел Иванкович.
Този букет от 18 сребърни или позлатени с 14-каратово злато цветя определено може да направи впечатление. Сребърната версия върви около 50 долара, а позлатената е 60 долара

Деликатните перли, прикрепени към 18 каратова златна халка създават чувство за движение и елегантност.

Цветята са универсален символ и тяхното послание е едно и също навсякъде; тези прекрасни обеци са изработени от 10 каратово злато и овални таитянски перли

]]> http://www.juvella.com/%d0%b1%d0%b8%d0%b6%d1%83%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%b4%d1%8f%d0%b2%d0%be%d0%bb%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%be%d1%81%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b0-130/feed/ 0 http://www.juvella.com/%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b5%d0%b6%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d1%8a%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%bd%d0%b8-87/ http://www.juvella.com/%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b5%d0%b6%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d1%8a%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%bd%d0%b8-87/#comments Tue, 13 Nov 2007 13:43:03 +0000 Juvella http://www.juvella.com/?p=87

снимки: Rumour Jewellery, London

Има традиции, които са оцелели през различните епохи на човешката цивилизация, съществували са и съществуват у народи, твърде различни като бит, душевност и народопсихология. Една от тези традиции е носенето на годежен пръстен. Точният произход на този обичай е забулен в мъгла и се губи някъде далеч, далеч назад във времето. Според някои романтични схващания кръгът символизира вечния съюз между мъжа и жената. Други (повечето представителки на нежния пол) твърдят, че пръстенът е своеобразен знак за готовността на мъжа да поеме финансовия ангажимент към бъдещата си съпруга и нейното семейство. Каквито и разнородни тези за символа обаче да съществуват, общоприетото значение в крайна сметка се свежда до едно: ръчно изработеният годежен пръстен е знак за любовта и взаимния ангажимент между мъжа и жената. Символ, издържал проверката на времето.
Може би най-ранният източник, който индикира традицията, е открит в древния Египет, където пръстенът се носи на четвъртия пръст на лявата ръка. Египтяните вярват, че оттам преминава „вената на любовта” (Vena Amoris).
Християнската традиция да се носят годежни пръстени на този пръст датира едва от 16 век. Преди това те се носят на третия пръст на дясната ръка.
В наше време класическият годежен пръстен се носи на безименния пръст. Според католическите вярвяния обаче той се поставя на лявата ръка, а православните християни го носят на дясната.
Римляните носят годежни пръстени от желязо (то символизира сила и издържливост). Халките се наричат Anulus Pronubus и са връчвани по начин, подобен на церемонията днес. Постепенно майсторите започват да изработват пръстените от злато, като ги декорират и гравират. Най-често срещаните мотиви са изобразяване на любовен възел или на две стиснати ръце. При някои по-ранни модели откриваме гравиран ключ. С него жената трябва символично да отключи сърцето на своя любим.
През 860 г. папа Николас I издава декрет, според който пръстенът удостоверява годежа. При това изискването е пръстенът задължително да е от злато. През Средните векове традицията повелява годежът и сватбата да се провеждат като обща церемония. С времето идеята за две отделни церемонии постепенно се превръща в израз на по-висок обществен статус.

През 1477 г. ерцхерцогът на Австрия поднася на Мери Бургундска диамантен годежен пръстен. В ония времена диамантите са считани за магически камъни, създадени в пламъците на любовта. Този обичай се разпространява в средновековна Венеция, където твърдостта на диаманта символизира вечната любов. Подобен жест обаче можели да си позволят само богатите велможи, тъй като диамантите били доста редки.
Едва през 19 век, когато са открити големи залежи на диаманти в Южна Африка, те започват да се използват по-често в направата на годежни пръстени. Дори и тогава обаче в Англия често в употреба влизат други камъни – например перли.
Има теория, според която първият годежен символ изобщо не е бил пръстен. Праисторически свидетелства навяват на мисълта, че традицията датира от времето на пещерните хора. Предполага се, че първият годежен символ е изтъкано от корени и треви въже или въже, направено от кожа. С него мъжът връзвал краката и ръцете на бъдещата си годеница, за да не може тя да избяга. Веднъж убеден, че избраницата му няма да го напусне, пещерният човек първо развързвал краката й, а след това и ръцете, като накрая връзвал въже само около единия й пръст.
В Бразилия и Германия годежни пръстени носят и мъжът, и жената. В някои държави е прието, че годежният пръстен трябва да струва една или две заплати. В някои европейски страни е прието годежният пръстен да представлява изчистена халка, без диамант или друг скъпоценен камък.
Повечето жени носят годежния си пръстен през цялото време преди сватбата и често след нея. Затова е важно дизайнът на пръстена да позволява извършване на всекидневната дейност, без да пречи по никакъв начин. Пръстен с много издаден камък може да се закача във вашите дрехи или да надраска мебели и други повърхности. Голям пръстен с по-голям камък може да бъде неудобно тежък за жена, която работи на компютър или извършва друга прецизна работа с ръце. Ако възнамерявате да носите годежния пръстен до брачната халка, трябва да предвидите дали ще има достатъчно място. Въпреки че ще носите пръстена лично вие, все пак опитайте да намерите стил, който допада и на годеника ви. Важно е този символ на споделената любов да носи удовлетворение от избора и на двама ви.

Традицията повелява

Ако жената приеме годежния пръстен, тя дава съгласието си на кандидат жениха. Ако жената реши да развали годежа, тя е длъжна да върне пръстена. Ако годежът бъде развален по желание или по вина на мъжа, жената има право да задържи пръстена.

Материал за изработка и дизайн на годежния пръстен

Дизайнът на годежните пръстени се изменя с времето. Традицията повелява той да е халка от скъпоценен метал с диамант или друг скъпоценен камък. В наше време годежният пръстен е най-често от злато, платина или сребро с един диамант. Тази тенденция датира от 40-те години на миналия век и е резултат от рекламната кампания на De Beers (водещ производител на диаманти). Мотивът за налагането й е, че диамантът е най-издържливият, красив и скъп скъпоценен камък. Въпреки това много жени предпочитат различни скъпоценни или полускъпоценни камъни от рода на сапфирите и изумрудите. В някои случаи водещ в избора е зодиакалният знак, в други става дума просто за въпрос на вкус.
Купуването на годежен пръстен трябва да се превърне в незабравимо преживявяне. Добре би било да сте подотвени с информация по въпроса.

Замисляли ли сте се досега за различните стилове на пръстените, за формата на ръката или за дължината на пръстите? Дълга или широка е ръката, за която купувате пръстена? Закръглени или слаби са пръстите? Имайки предвид формата на ръката, основното правило е просто: широчината прибавя широчина, дължината – дължина. Ако искате да намалите широчината на ръката, търсете пръстени с издължен дизайн. Желателно е да се спазват пропорциите, т. е. за по-голяма ръка е подходящ и по-голям пръстен.
Когато избирате пръстен с повече от един камък, начинът на подредба и захващането им става основен фактор в определянето на цялостната форма на пръстена. Тук изборът е толкова разнообразен, колкото и дизайнери на бижута има. Ако се научите да разпознавате разликите, това ще ви помогне да правите избор, базиран на отделните елементи, които най-добре отговарят на вашия вкус.

Как да подберем пръстена?

Купуването на годежен пръстен е част от много по-голямо решение, което не е само въпрос на традиция или финансови възможности. Самият факт, че обмисляте такъв ангажимент, предполага, че вече сте изминали доста дълъг път. В този смисъл следните три стъпки може да ви бъдат от полза, за да извървите пътя докрай:
1. Определете си бюджет.
Според утвърдени неписани правила е редно да се похарчат една или две месечни работни заплати за закупуване на пръстен. Макар това да е само препоръка, в схващанията на много жени се е превърнало в стандарт.
2. Научете повече за скъпоценните камъни и в частност за диамантите.
За да изберете скъпоценен камък, трябва да сте наясно с термините карат (Carat), цвят (Colour), прозрачност (Clarity) и шлифовка (Cut). Ако е така, вече ще можете да определите кои качества са най-важни за вас и да намерите баланс, който най-добре ще отговаря на вашите нужди.
3. Дизайн на халката.
Трябва да съобразите какъв дизайн и начин на захващане на камъка ще бъде най-подходящ точно за вашата бъдеща годеница.