Снимка: Hausel, W. D., 1998, Diamonds and Mantle Source Rocks in the Wyoming Craton With a Discussion of Other U.S. Occurrences: Wyoming Geological Survey Report of Investigations 53, 93 p.

Четири основни компонента се взимат под внимание, когато се определя качеството и стойността на един диамант – цвят, шлифовка, чистота и карат. Действайки като призма, диамантът може да разлага светлината на спектър от цветове и да я отрази във вид на ярки отблясъци. Точно както при оцветеното стъкло, цветът в диаманта действа като филтър и ограничава спектъра на отразения цвят. Колкото по-малко цвят има в един диамант, толкова по-цветист е отблясъкът и съответно толкова по-висока е оценката на диаманта по критерия „цвят”.

Оценка на цвета

За оценката на това колко цвят има в един диамант се използва система с букви от D до Z, като D се присъжда само на най-редките, напълно безцветни диаманти.
Безцветните диаманти и тези, които са жълтеникаво-кафяви, се групират в категориите, показани по-долу:

D-E-F – безцветен
G-H-I-J – почти безцветен
K-L-M – леко оцветен, обикновено с жълт оттенък
N-O-P-Q-R – леко оцветен; оттенъкът може да бъде забелязан с невъоръжено око
S-T-U-V-W-X-Y-Z – оцветен, обикновено в жълто понякога достигащо до кафяво; цветът е видим с просто око.

Флуоресценция

Флуоресценцията е свойството на диаманта да мени цвета си, когато е изложен на ултравиолетово излъчване. Тъй като ултравиолетовите лъчи са компонент на дневната светлина, флуоресциращите диаманти могат да менят цвета си доста често. Някои хора търсят този ефект, докато други го избягват. Обикновено диамантите, които флуоресцират силно се продават на малко по-ниски цени от останалите.

Обковката също оказва влияние

Диамант, който по принцип изглежда светло жълт за невъоръжено око ще изглежда още по-безцветен, ако е монтиран в бяла обковка – платина, бяло злато. Ако същият този диамант се монтира в жълто злато, това визуално ще усили жълтия тон в него.

Промяна на цвета

Цветът на някои диаманти бива променян драматично посредством различни способи, някои от които са временни, а други постоянни. Някои от тях се използват да заблудят потребителя, други са трайни и целят подобряване на външния вид и създаване на качествени камъни с по-достъпни цени, трети просто се стремят да създадат диаманти с интересно оцветяване.
Например способът за покриване на диамантите с различни субстанции, които да скрият жълтите оттенъци, е нетраен и целта му е да заблуди купувача. При нормалното носене на украшението и почистването му покритието се изтърква и пада. Понякога върху диаманта се нанасят точици от пурпурно или синьо мастило с цел да неутрализират жълтеникавия цвят. Тези оцветени области обикновено са скрити от обковката и се забелязват трудно, но покритието пада при третиране с вода или почистващи препарати.
Други способи, използващи облъчване и висока температура, могат да променят кафявите и жълти диаманти в зелени, ярко жълти, сини, пурпурни, червени камъни. Цветът обикновено е траен, но може да бъде променен ако диамантът е изложен на високи температури – например при ремонт на обковката. Естествените цветни диаманти са доста скъпи и тези, които се продават като натурално оцветени трябва да бъдат придружени от лабораторен сертификат. За разлика от тях, изкуствено оцветените посредством лъчение и топлина диаманти са по-достъпни като цена.
Обработка с висока температура и под високо налягане се използва за да превърне по-непопулярните кафеникави диаманти в по-скъпи и по-безцветни камъни. Тази обработка се използва от много компании и оставя трайни резултати, но покупката на такъв изкуствено оцветен диамант е въпрос на личен избор и по принцип те струват по-евтино от естествено оцветените диаманти с близки характеристики.

Медна бижутерия

Медта реагира с кожата и я оцветява в зелено. Бижуто, което носите може и да не е от чиста мед, но е възможно да съдържа достатъчно от този метал, за да причини реакция с кожата. Освен това някои хора имат химичен състав на кожата, който я прави по-податлива на оцветяване, така че присъства и индивидуалният фактор.

Сребро

Среброто, което съдържа около 7,5% мед може да причини оцветяване, но петната от този тип бижутерия обикновено са черни и се появяват заради това, че металът почернява – това е реакция на среброто с газовете във въздуха.
Някои сребърни бижута са покрити със субстанции, които ги предпазват от потъмняване, но обикновено с времето това покритие се износва.

Злато

Златото само по себе си почти никога не оцветява кожата. Но другите метали, с които то е смесено за направата на дадено бижу причиняват такъв ефект. Мед, никел и сребро могат да бъдат използвани, за да променят цвета на златото или да го направят по-здраво или пък с по-приемлива цена. Всеки от тези метали може да причини оцветяване на кожата ви.
Колкото по-нисък е каратът на златото, толкова по-малко чисто злато се съдържа в субстанцията и толкова повече от другите метали присъстват в нея. Някои хора не показват кожна реакция дори към метали в 10 каратово злато, но други са доста по-чувствителни, така че и тук важна роля играят индивидуалните особености.

Бижута със златно покритие

Ако бижуто е покрито с тънък слой злато, след време той може да се износи, откривайки под себе си друг метал, който може да оцвети кожата ви. Бижутата, които са направени с по-дебел пласт злато не се износват толкова лесно.

Никел

Ако сте алергични към никел, няма просто да се окажете с кожа на петна. Бижута, които съдържат този метал ще причинят сърбеж и кожата ви ще почервенее при контакт с тях.

Как да предотвратите оцветяването

•Ако сте чувствителни към някои метали, попитайте бижутера, дали бижуто може да бъде покрито с нов слой метал или предпазен слой на местата, където се докосва до кожата ви – особено по ръбовете.

•Покрийте бижуто с прозрачен лак за нокти на местата, където се докосва до кожата ви.

•Избирайте бижута, направени от неръждаеми материали (например неръждаема стомана), когато е възможно, особено ако избирате пиърсинг бижута.

•Титанът е добър избор за хора с алергии към метали заради своята неутралност.

•Пазете кожата си суха, когато носите бижутерия.

•Платината е скъпа, но рядко реагира с кожата.

•Не носете дълго време бижута, които причиняват дразнене.

•Пазете бижутата си чисти и отстранявайте петната и потъмняването своевременно.

Преди много години тракийските племена населявали голяма част от европейските територии, включително и България. Те са имали изключително интересна и богата култура и забележително изкуство, за което говорят множеството следи, останали след тях. Едва ли има някой, който да не познава и да не е виждал дори малка част от невероятните тракийски съкровища, намерени по нашите земи.

Огърлица изработена от злато/ сребро, полускъпоценни камъни, силикон.
Използвани елементи от съкровището от Могиланската могила

Винаги сме били заедно, в живота, в университета..никога не е имало съмнение, че ще се дипломираме със съвместен проект за дипломната работа. И идеята за този проект дойде съвсем естествено. Едната се увлича от история, другата е запалена по бижутата. Решихме, че ако съчетаем двете неща, ще се получи наистина интересна и нестандартна идея. Едно посещение до НИМ, в който бяха изложени част от тракийските съкровища, реши всичко. Съвременни бижута с дизайн, заимстван от древно тракийската култура. Много смела и вдъхновяваща идея, която се оказа и доста трудна. Как да се съчетаят две епохи, толкова различни и отдалечени една от друга? Как да накараме един съвременен продукт да носи този древен дух?Казват, че когато си влюбен, си способен на всичко..а ние се влюбихме. В идеята, в пътуването във времето, в тръпката от трудностите.

Перлена огърлица изработена от перли със златни/сребърни фрагменти.
Използвани са геометрични елементи открити върху останки от керамични предмети.

Културното ни наследство е едно съкровище, криещо се не само зад музейните витрини. Искахме да счупим тези бариери и да направим достъпна за нас една малка и интересна част от историята на траките.
В началото идеята ни беше да създадем бижу, което спокойно може да намери място на масовия пазар, да е достъпно за всички.Естествено това опрости вида им сравнително, и от там бижутата загубиха характера си. Решихме смело да следваме изящния и фин вид на тракийските бижута, независимо от това, колко ще ги оскъпи това.. Проучихме дълбоко това, какво са носили древните траки, какви символи са използвали, и защо.Започнахме само с дамската колекция, тъй като открихме многобройни примери за бижута, носени от дами с положение в древна Тракия. Огърлици, диадеми, гривни, обеци и още толкова много златни и сребърни накити, от които се опитахме да грабнем нотката на древния им дух и да я съчетаем със съвремието ни.

Мъжка гривна изработена от сребро/злато и кожа/силикон с изобразен Грифон-митично животно почитано и често срещано в изкуството на древните траки.(фрагмент от златна плочка от с.Кралево)

По-късно решихме да дадем старт и на мъжка колекция, която не можахме да доразвием изцяло до деня на защитата ни, тъй като я започнахме твърде късно.Тя се оказа също толкова интересна за проучване и разработка, колкото беше и дамската. Мъжете в Древна Тракия са били толкова суетни, колкото и жените.

Дамски гривни изработени от злато/сребро и перли.Използвани елементи от съкровището от с. Капитан Андреево

Богато украсените златни ризници, колани, гривни и още много други накити, с които те на са пропускали да влязат в бой.
След всичките ни усилия дори не разбрахме кога приключихме. Резултатът беше точно това, което си представяхме. След като комисията ни поздрави за това, което им показахме, решихме, че този дипломен проект със сигурност няма да остане на заден план за нас. Сега на първо място стои реализацията на тази идея.Още в самото начало сме на всичко, и осъзнаваме колко трудно е да реализираш една твоя мечта, но вярваме, че с времето ще успеем.

Комплект огърлица и обеци изработени от злато/сребро, перли.
Използвани са елементи от съкровището от Пловдивско, Арабаджийска могила, Дуванлии

Снимка: Jason Presser

Перидотът е древен и все пак, понастоящем, много популярен скъпоценен камък. Толкова е стар, че може да бъде намерен даже в египетската бижутерия от ранното второ хилядолетие пр. Хр. Камъните, използвани през онези дни, идвали от находище на малък вулканичен остров в Червено море, намиращ се на около 70 километра от египетския бряг, който бил повторно открит около 1900 г. и отогава насам , напълно експлоатиран като находище. Преди около няколко години са разкрити находища на перидот в региона на Кашмир и камъните от там показват уникална красота на цветовете и прозрачността.
Древните римляни харесвали този камък и обичали искрящия му зелен блясък, който не се променя, дори при изкуствено осветление. Те дори го нарекли „вечерен изумруд”. Перидотът може да бъде намерен в Европа в много средновековни църкви, украсяващ някои съкровища. През ерата на барока , тъмнозеленият камък изживял своеобразен кратък разцвет, преди да бъде забравен.
Камъкът, всъщност е известен под три имена – перидот, хризолит (произлизащо от гръцката дума „златен камък”) и оливин, защото перидотът е скъпоценната разновидност на минерала оливин. В търговията със скъпоценни и полускъпоценни камъни обикновено се нарича перидот – име, идващо от гръцкото „перидона”, в превод „даващ много”.
Перидотът е един от малкото камъни, които се срещат само в един цвят. Много фини следи от желязо са причината за тъмнозеления му цвят, с лек златист отенък. Химически перидотът е просто желязно-магнезиев силикат и дълбочината на цвета зависи от съдържащото се желязо. Цветът се среща във всяка вариация от жълто-зелено и маслинено до кафеникаво зелено. Перидотът е много твърд – по скалата на Моос достига 6.5-7 (от 10) и въпреки това е лесен за поддръжка и доста здрав.

Снимка: Jason Presser

Най-красивите камъни идват от района на пакистанско-афганистанската граница. Перидотът се среща още и в Китай, САЩ, Африка и Австралия. Камъните от Източна Бурма, днешен Мианмар, са ярко зелени с фини коприненоподобни нишки. Перидотът от американския щат Аризона, където е доста популярен в индианската бижутерия, често се среща в жълтеникав до златистокафяв оттенък.
Перидотът се шлифова според кристалната си структура, обикновено в класическа фасетна форма – кръгъл, осмоъгълен, овален. По-малките кристали се шлифоват като калибрирани камъни, по-големите се оформят от дизайнери до фантастични и уникални образци. Материалът, който е богат на инклузии (малки несъвършенства в кристалната структура) се шлифова като гладък скъпоценен камък, защото тази форма осигурява най-добрия ефект за тях.
Шлифовчиците знаят, че този камък не е лесен за обработка. Грубите кристали могат да бъдат изкривени и лесни за счупване. Напрежението вътре в самия кристал може да бъде значително. Перидотът е камък, който подхожда идеално на ежедневния тоалет, без да изисква специална грижа.
Перидотът е ценна част от палитрата на зелените скъпоценни камъни. Има тенденция той да бъде използван не само като индивидуален камък, а и в серии и комбинации от бижута. И тъй като светът на модата от съвсем скоро показва предпочитание към тъмнозеленото, популярността на този камък расте. Богатите находища в Пакистан и Афганистан осигуряват пазара с достатъчно суровина, така че всеки индивидуален вкус и бюджет да може да бъде удовлетворен. Но ако точният камък за Вас е голям, прозрачен, с наситен цвят, бъдете готови – те са изключително редки и скъпи. Перидотът е скъпоценен камък, който човек определено си струва да опознае.

Снимка: Jason Presser

Забележителният Кашмирски Перидот

Неочаквано, около средата на 90-те, перидотът става сензацията на търговските изложения на скъпоценни камъни по света. Причината – в Пакистан е намерено изключително богато находище на най-фин перидот, намиращо се на един планински склон на височина около 4000 м. Тежките климатични условия позволяват добивът да става само през летните месеци и въпреки това в долината са докарани необичайно големи и фини кристали и скали. Тези камъни били от най-високо качество, по-високо от всичко виждано преди, и находището се оказало толкова богато, че и в момента високото търсене може да бъде задоволено от него без проблем.
За да се подчертае отличното качество на такъв един перидот от Пакистан, камъните били наречени „Кашмирски перидот”, напомнящо за фините кашмирски сапфири. Креативните шлифовчици на скъпоценни камъни успели да създадат очарователни уникални камъни от над 100 карата от някои от най-големите и чисти кристали в тъмно зелено, което спира дъха.

Снимка: Titanium-Jewelry.com

Името на елемента волфрам е въведено през 1779 г. от Петер Улфе, който се е занимавал с изследването на волфрамит. Другото име на този метал е тунгстен и на шведски и датски означава „тежък камък”.
Волфрамът, както златото, среброто и платината, е тежък елемент. Появил се е по естествен път и е отговорен за развитието на човешката цивилизация. Без волфрам в осветителните крушки нямаше да има нажежаема жичка. Този метал и придава здравина и издръжливост, надхвърлящи тези при всеки друг метал. През 1922 г. германците разработват волфрамов карбид като материал, използван при създаването на по-добри режещи инструменти.
Волфрамът има най-високата точка на топене от всички химични елементи – 3420 градуса по Целзий. Свойствата му го правят най-твърдия метал на планетата.
Днес волфрамовият карбид се използва в цял свят. Въпреки че се прилага най-вече в механичната индустрия, той бързо набира популярност като издръжлив, дълготраен материал, използван в бижутерията.

Снимка: Titanium-Jewelry.com

Волфрамов карбид

Волфрамът е много твърд и плътен метал, добиван от волфрамитова руда и означаван със символа W. Самият волфрам е доста податлив на надраскване и повреждане, както всеки друг метал, като титан или стомана. Волфрамът придобива изключителната си здравина, едва когато се комбинира с въглеродна сплав, превръщаща го във волфрамов карбид (WC). Този материал е бил използван от десетилетия в индустрията за направата на минни машини, ракетни дюзи и др. Той може да бъде надраскан само при екстремни условия като триене с диамант или корунд.
Волфрамовият карбид е единственият рядък и екзотичен материал, който може да бъде перманентно полиран. При златни, платинени и дори титаниеви пръстени ще забележите надраскване в различна степен. Бижутата от волфрамов карбид обаче запазват своето красиво и оригинално покритие завинаги.
Волфрамът притежава уникален тъмносив цвят и блясък. Пръстен, направен от него вдъхва усещане за сигурност и дълготрайност чрез тежестта и солидността си.
Пръстенът от волфрамов карбид може да бъде украсен с други метали като злато, сребро или платина. Волфрамовата част от пръстена ще запази оригиналния си блясък, докато по-меките други метали с времето ще придобият матов изглед, създавайки приятен контраст.
Пръстените от волфрам могат да бъдат гравирани, но надписът се получава твърде неясен.

Снимка: Titanium-Jewelry.com

Волфрам и титан

Мъжката бижутерия е станала доста разнообразна с нарасналата популярност на бижутата от волфрам и титан. Тези метали се считат за нови в бижутерийната индустрия. Между тях обаче има доста разлики, за които много хора не знаят. Титанът например никога не може да достигне огледалната полировка, която волфрамът може, докато в същото време последният може да бъде полиран в по-матови стилове както титана. Волфрамовата бижутерия освен това е 4 пъти по-здрава от титаниевата. Волфрамът е и доста по-тежък от титана.

Кобалт

Много бижута от волфрамов карбид съдържат кобалт, тъй като сплавта, съдържаща този елемент се намира и доставя по-лесно. В същото време обаче пръстените, съдържащи кобалт могат да предизвикат негативна реакция на човешката кожа. След известен период на повърхността на тази сплав се появяват петна, предизвикани от окисляване, които не могат да бъдат премахнати или полирани. Това е поради реакцията на кобалта с човешката кожа, която може да предизвика сърбеж. Затова при чувствителна кожа се препоръчва покупката на волфрамови бижута без съдържание на кобалт.

Снимка: Titanium-Jewelry.com

Факти

-Пръстените от волфрамов карбид са едни от най-издръжливите.
-Волфрамът е около 10 пъти по-твърд от 18 каратовото злато, 5 пъти по-твърд от стоманата, използвана за направата на инструменти и около 4 пъти по-твърд от титана. Волфрамовият карбид е между 8 и 9 по скалата на твърдостта на Моос (диамантите са 10 – най-висока твърдост).
-Волфрамът не се изкривява.
-Бижутата от волфрам са изключително здрави и издръжливи.

Снимка: Titanium-Jewelry.com

Как се прави пръстен от волфрам?

Волфрамът се стрива на прах, съдържащ въглерод и други елементи, като после се компресира при висока температура и налягане, за да оформи заготовка за пръстен. Тя се нагрява в пещ при висока температура, като този процес произвежда най-твърдата метална сплав, използвана в бижутерията.
Пръстенът се изрязва и оформя с помощта на диамантени инструменти. Този процес доста наподобява изрязването и шлифовката на необработен диамант.
След това пръстенът се полира с диамантени инструменти, създаващи перманентен блясък, недостижим при други метали.
Пръстен от волфрамов карбид остава полиран завинаги и на практика е невъзможно да бъде издраскан. Този уникален материал въплъщава технологичния напредък повече от всеки друг.

Снимките са осигурени със съдействието на www.Titanium-Jewelry.com – водеща компания, за онлайн продажба на пръстени и мъжки сватбени халки от титан и волфрам.

Компанията True North Gems е придобила права над територията чрез съглашение с инуитските изследователи, които са направили първоначалното откритие през ноември 2002 г. Досега в района са открити сини, безцветни и жълти сапфири. В момента компанията извършва проучвателни работи, за да прецени търговския потенциал за евентуален добив.

Историята на тези сапфири започва много преди тяхното откриване през 2002 г. По-точно 1.9 милиарда години по-рано, на дъното на топло и плитко море,

намиращо се на края на континента. Дъното на морето е било покрито с кал, като земята от всяка страна е била подложена на натиск, който произвел голямо налягане и топлина. В резултат калта се е превърнала във варовик, после в мрамор и накрая в скъпоценни цветни кристали. Тези кристали са лежали дълбоко под земята в продължение на стотици милиони години, докато земната маса, която ги затискала не била отмита от дъждове, ветрове и ледове. И тогава сапфирите стигнали до повърхността, чакайки някой щастливец да ги открие.

Тримата жители на остров Бъфин, открили сапфирите са истински късметлии. Те предявяват иск за права върху находището през 2002 година, но са знаели за наличието му много по-рано. Един от тях го забелязва, докато е на излет заедно с останалите. Виждайки нещо синьо и блестящо с периферното си зрение, той отива да провери какво е това. След като показва проби на геолози, находката се оказва

син сапфир. Откривателите разбират, че някой друг държи правата за проучвания на тази територия и не им остава нищо друго освен мирно и тихо да изчакат да изтече срока на текущото разрешително, като веднага след това заявяват желанието си за получаване на права за проучване в района.

Естествено сини сапфири, като тези открити в областта са редки. Много от сапфирите са бели, жълти, пурпурни или оранжеви при добиването си и трябва да преминат допълнителна топлинна обработка, за да придобият така желания син цвят

Статията е реализрана с любезното съдействие на канадската компания True North Gems

Снимка: Ginger

Скъпоценните и полускъпоценни камъни имат различни магически свойства. Поне такива са традиционните вярвания у различни племена и народи. Древни предания свързват тези камъни с мистериозна сила, която може да влияе върху съдбата на човека. Колкото са различни камъните, толкова са разнообразни и тези вярвания. Всяка епоха открива красотата у различни камъни. При това те са не само красиви накити, но и талисмани, които носят щастие. Счита се, че камъните са пазители от болести и от беди. И до днес например е разпространена вярата, че лунният камък, известен още с наименованието селенит (от гръцкото име на богинята на луната Селена), помага за преодоляване на любовните препятствия. Вярвало се, че хората, които го носят, могат да поглеждат в бъдещето. Астролози препоръчват да се посрещне пълнолуние със селенит в ръка. Ако в този момент насочиш изцяло мислите си към това, което те вълнува, лунният камък ще ти помогне да откриеш правилните отговори.

Лунният камък има уникалната способност да демонстрира магическа игра със светлината. Дължи името си на мистериозния блясък, който изглежда различен всеки път, когато камъкът смени положението си в движение. В по-ранни времена този феномен бил свързван с фазите на луната.
Лунните камъни са доста разнообразни в зависимост от произхода си. Така например камък от Шри Ланка блещука в бледосиньо на прозрачен фон. Екземпляр от Индия пък показва игра със светлината, подобно на облаци върху бежов, светлозелен, оранжев или кафяв фон. Тези меки цветове в комбинация с финия блясък правят лунния камък идеален за бижута с чувствен характер. Този камък е изключително популярен по времето на художествения стил Арт Нуво (около 1880 – 1910 г.). Той е украсявал забележителен брой бижута, създадени от известния френски майстор златар Рене Лалик и неговите съвременници. В наши дни тези бижута се намират само в музеи или частни колекции.
В няколко култури, между които и индийската, лунният камък е считан за свещен и магически. В Индия той се цени и като „камък на съня”, тъй като съществува вярване, че носи сладки и красиви сънища.

Лунният камък символизира холистичната представа за мъжа и жената

Мекият му блясък насърчава емоционалните и мечтателски наклонности на личността. Лунният камък е идеален за влюбени – счита се, че събужда чувство на нежност и предпазва истинската любов. Смята се още, че носенето на лунен камък усилва интуицията и чувствителността.

Снимка: Ginger

Какво представлява лунният камък и откъде произлиза

Той принадлежи към голямото семейство на фелдшпатите, които представляват почти две трети от всички камъни на Земята. В случая с лунния камък имаме разновидност на фелдшпата, наречена „адулариа”, която може да бъде намерена в Европейските Алпи, близо до групата Адула (оттук и името).
В необработен вид лунните камъни изглеждат доста скучно, трудно се забелязва тяхната привлекателност – мистериозната игра със светлината. Тя може да бъде извадена наяве само чрез уменията на шлифовчика.
Класическите синкави и почти прозрачни лунни камъни идват от Шри Ланка. Могат да бъдат намерени още в САЩ, Бразилия, Австралия и Мадагаскар. Тъй като сините лунни камъни от добро качество стават все по-редки напоследък, цените им растат. Пазарът предлага и камъни в зелен, прасковен, опушен оттенък, както и в черен и червеникав цвят. Тези образци идват главно от Индия.
Светлината на лунния камък е наистина нещо специално в очарователния свят на скъпоценните камъни. Феноменът се обяснява с вътрешната структура на камъка, с неговите люспици (ламели). Светлинните лъчи влизат във вътрешността му, пречупват се и се разпръскват. По този начин се създава феерична игра на светлината, която го прави толкова специален и желан.
Този красив камък обаче има един значителен недостатък – постига твърдост само 6 от 10 по скалата за твърдостта на Моос. Това означава, че с лунните камъни трябва да се внимава, тъй като са много крехки.
От друга страна, малките повреди, които биха настъпили след дълъг период на носене, могат да бъдат поправени относително лесно. Бижутерът е в състояние да полира потъмнял лунен камък така, че да му върне мистичния блясък и да го направи да изглежда като нов.

Снимка: Ginger

Какъв лунен камък да купим

Ако купувате лунен камък, ще бъдете изненадани от огромните разлики в цените. Колкото цветът е по-наситен, колкото камъкът е по-голям и по-прозрачен, толкова по-ценен е той. Лунните камъни с наистина високо качество показват невероятна „триизмерна” дълбочина на цвета, която можете да видите като наклоните камъка и го местите. Такива образци са редки и затова са много търсени, откъдето идва и високата им цена. По-светло оцветените индийски лунни камъни са не само модна тенденция. Те са и по-евтини отколкото класическия син вариант. Това дава възможност на всеки да си избере своя любим лунен камък, който му допада като визия и в същото време е на приемлива цена.

снимка : Flickr

Днес брачната халка символизира обещание за вечна любов, посвещение един на друг, лоялност и вярност. Накратко тя е физическото превъплъщение на брачната клетва. Историята на сватбената халка обаче, съвсем не е толкова романтична. През вековете тя е символизирала различни части от брачната клетва, но рядко всички наведнъж. Формата на сватбената халка представлява спазеното обещание за любов и посвещение за вярност. Кръгът няма начало и край, следователно и бракът няма край. Най-ранните сватбени халки са били поставяни не на пръстите, а на крайниците. Тъй като нивата на смъртност са били доста високи, а очакванията за продължителност на живота- къси, хората достигнали до извода, че душата на човек може да излети всеки един момент от тялото, причинявайки мигновена смърт. Те често са опитвали интересни и доста суеверни идеи, за да запазят душата непокътната в тялото. Например, съпругът увивал трева около китките и глезените на новата си съпруга, вярвайки, че това ще удължи живота и. Археолозите са намерили писмени документи в древен Египет, които споменават за сватбени халки. Египтяните увивали коноп или други растения във формата на халка, която слагали на пръстите на своите жени. Тези пръстени от растения се разпадали и се късали бързо, затова често трябвало да бъдат заменяни. Кръговете символизирали неумиращата любов по начина, по който го правят и днес, но вероятно не и верността, тъй като повечето египтяни са били полигамни. Въпреки че древните римляни слагали пръстен на четвъртия пръст на ръката на своята жена, тази практика не е имала почти нищо общо с любовта и посвещението един на друг. По-скоро съпругите били собственост на мъжете си и пръстенът символизирал това. Жените от древния Рим не са имали право на глас при избора на съпруг. Веднъж сложила пръстен на ръката, жената вече се е смятала за омъжена. Друга гледна точка е, че халката е гарантирала правата на римската съпруга като такава и я защитавала от нейните съпернички.
Мъжете от Далечния и Средния Изток са имали уникален начин да подсигурят верността на съпругите си . Те създали пръстени – пъзели, които били разглобяеми. Ако жената се опита да махне пръстена си, той се е разпадал. Пръстенът е можел да се сглоби наново, но само от този, който е знаел правилната комбинация. Ако съпругът е трябвало да пътува по работа или да иде на война, пръстените-пъзели са били добро средство за подсигуряване верността на жените .
В ранните години от колонизацията на Америка, пуританите твърдели, че всяка една форма на украса е прахосничество и е неморална. Разбира се, това означавало, че е нямало и сватбени халки. Вместо брачни халки, мъжете давали на своите булки напръстници като символ на вечната любов, а по-находчивите булки често махали част от напръстника, за да се си направят самоделни сватбени халки и пръстени.
Материалите за сватбените халки били различни през годините и зависели от личното богатство и икономиката на държавата. Брачни халки били правени от кожа, камък, алуминий и различни метали. В наши дни те са почти винаги от злато, сребро или платина, като някои хора предпочитат алтернативата да си поръчат сватбени халки от титан.

снимка: Rumour Jewellery, London

Брачните халки за мъже са сравнително модерно нововъведение. Историята показва, че мъжете винаги са били в позицията на господари и са притежавали съпругата си, а някои са имали и цели хареми. Поради тази причина, мъжете не са считали за нужно да носят бремето на символа на брака. Всичко се променило по време на Втората световна война. Тогава било модно да се носят халки, които да напомнят на мъжа за обичащата го съпруга, очакваща го да се върне у дома.
Днес, брачните халки за мъжете са задължителен елемент от сватбения ритуал.
Широко разпространена европейска традиция е, да се гравира името на любимия и датата на сватбата върху сватбената халка, като по този начин се засилва символизма на бижуто.
В някои европейски държави брачни халки са самите годежни пръстени и сменят статута си след като бъдат гравирани, и при смяна на ръката, на която се носят. Ако годежният пръстен е различен от сватбената халка, той може да се носи на церемонията като в зависимост от местните традиции брачната халка се поставя на същия пръст, над него или на другата ръка. На някои места е прието годежният пръстен да се свали за церемонията и да се пази от шаферката върху специална табла. След церемонията може да бъде поставен наново върху съответната ръка.

СТИЛ И МОДА
Изчистената златна сватбена  халка е най-популярният дизайн.
Медицинските работници често прибягват да този вариант, тъй като сватбената халка се поддържа чиста много лесно. Жените обикновено носят по-тесни сватбени халки, а мъжете по-широки.
Във Франция и френскоговорещите страни най-често срещаният модел  на брачна халка се състои от три преплетени пръстена, които символизират вяра, надежда и любов.
Пръстените-пъзели, които вече споменахме, освен в Далечния и Среден Изток, се срещат и в Гърция, и Италия.
В Северна Америка много омъжени жени носят два пръстена на един и същ пръст: годежен пръстен и изчистена сватбена халка. Двойките често купуват тези пръстени в комплект, така че да се напасват един върху друг. Брачните халки в келтски стил са много популярни в САЩ, Канада, а и в други английскоговорещи държави, с голям брой жители, имащи ирландски или шотландски предци.

ЛОШ КЪСМЕТ, АКО НЕ Е ОТ ЗЛАТО

ирландска брачна халка; снимка : Royal Claddagh

В ирландския фолклор има поверия, според които, ако сватбената халка е направена от нещо друго, освен злато, това би донесло лош късмет на младоженците.
Други поверия плашат, че е лоша поличба, ако сватбените халки не са точно по мярка. Твърде стегнатата сватбена  халка пък може да стане причина за ревност, а твърде свободната сватбена халка, също се приема като нещо, вещаещо лошо бъдеще.

снимка на брачни халки ( горе в ляво ) :

Снимка: Hausel, W. D., 2005, Minerals and Rocks of Wyoming: A Guide for Collectors, Prospectors, and Rock Hounds: Wyoming Geological Survey Bulletin 73, 159 p.

Когато говорим за чистота на диаманта, имаме предвид наличието на определени примеси върху и в самия камък. Докато повечето от тях са присъщи на необработения диамант и са съществували от най-ранните етапи на растежа на кристала под земята, някои всъщност са резултат от силното натоварване, на което е подложен камъкът по време на шлифовъчния процес.
Ако се замислите за невероятното количество натиск и усилие, които са нужни, за да се създаде един диамант, не е чудно, че много диаманти имат инклузии (малки пукнатини и несъвършенства във вътрешността на камъка с натурален произход), драскотини, дефекти, въздушни мехурчета или следи от други минерали на повърхността и във вътрешността. Диаманти без никакви или с малко инклузии и дефекти са по-ценени отколкото по-малко чистите такива. Това не е, само защото те са по-приятни за окото, но и защото са по-редки.

Как се оценява чистотата на един диамант?

Диамантите се оценяват според чистотата им под лупа, увеличаваща 10 пъти. Оценките варират от „без вътрешни дефекти” – диаманти, които са напълно без недостатъци и инклузии , дори под десеторно увеличени, до „дефектен 3 степен” – диаманти, които притежават големи и значителни дефекти и инклузии, видими за невъоръжено око.

Степените на оценката на чистотата са:

F-IF – Без вътрешни дефекти. Този диамант няма вътрешни инклузиии и е много рядко срещан. I е най-високата степен на оценка, при която няма вътрешни дефекти, както и несъвършенства върху самата повърхност, видими при 10-кратно увеличение с лупа. IF се отнася за диамантите без видими вътрешни дефекти, но те могат да имат незначителни недостатъци на повърхността, които да се видят под увеличително стъкло. Тази категория са и най-скъпите диаманти. През 1980 г. еднокаратов диамант от това качество се е продавал за 60 000 долара, като тази цена в последно време е паднала до около 15 000. Запомнете това , ако някой ви каже, че диамантите от най-високо качество са „добра инвестиция”.

VVS1-VVS2 – С много малки и незначителни дефекти (две степени). Тези дефекти са трудно доловими, дори под десетократно увеличение с лупа. Този тип диаманти изглеждат перфектни за всички, освен за малък кръг от добре обучени професионалисти в областта.

VS1-VS2 – Много леки инклузии, незабележими с просто око и видими само под 10-кратно увеличение с лупа. Това качество диаманти изглеждат перфектно чисти за нетренираното око. По-горните категории са много добри, но цените са доста високи, а разликата не се забелязва никъде другаде, освен в лабораторията на някой гемолог.

SI1-SI2 – Притежаващи незначителни дефекти, които могат да се видят под десетократно увеличение и в някои случаи, при SI2 , се виждат и с просто око. Този тип камъни присъства в почти всеки бижутерски магазин, предлагащ диаманти. Камъкът изглежда прекрасно, но не се плаща допълнителната цена за лабораторно измерена чистота.

I1-I2-I3 – Притежаващ видими дефекти ( три степени ). Тези дефекти са видими с лупа, както и с невъоръжено око. За някой, който иска голям и внушителен диамант и е с ограничен бюджет, тази категория може да е перфектната алтернатива. Степента на чистота I1 в диамант, който е много добре шлифован, може да предложи много по отношение на красота . Не може да се каже обаче, че този тип качество е задоволителен за определените пари.

Докато диамантите без дефекти са най-редките и се смятат за най-красивите, не е нужно един диамант да бъде напълно чист, за да е красив. Диамантите с оценки VVS и VS могат също да бъдат отличен избор. По-достъпен избор са тези диаманти, които гемолозите класифицират като чисти за невъоръженото око – при тях дефектите не са видими без увеличение. Тези диаманти са SI1 и SI2.
Чистотата на диамантите е и в основата на цените им.

Снимката към статията е предоставена със съдействието на Dan Hausel

Колко злато има по света?
Изчисления от края на 2001 г. сочат, че цялото количество злато, добито в световен мащаб, се равнява на близо 145 000 тона.

Защо златото се измерва в карати и какво е каратът?
Тази съвременна мярка има корени още в древни времена. Първоначално – единица за маса (тежест), базирана на семена от рожкови, използвани от търговците в Близкия Изток. Каратът все още се използва и в първоначалната си форма за измерване на скъпоценни камъни (1 карат е равен приблизително на 200 мг). В наши дни с него се измерва чистотата на златото, като чистото злато е 24 карата.