Снимка: Hausel, W. D., 1998, Diamonds and Mantle Source Rocks in the Wyoming Craton With a Discussion of Other U.S. Occurrences: Wyoming Geological Survey Report of Investigations 53, 93 p.

Четири основни компонента се взимат под внимание, когато се определя качеството и стойността на един диамант – цвят, шлифовка, чистота и карат. Действайки като призма, диамантът може да разлага светлината на спектър от цветове и да я отрази във вид на ярки отблясъци. Точно както при оцветеното стъкло, цветът в диаманта действа като филтър и ограничава спектъра на отразения цвят. Колкото по-малко цвят има в един диамант, толкова по-цветист е отблясъкът и съответно толкова по-висока е оценката на диаманта по критерия „цвят”.

Оценка на цвета

За оценката на това колко цвят има в един диамант се използва система с букви от D до Z, като D се присъжда само на най-редките, напълно безцветни диаманти.
Безцветните диаманти и тези, които са жълтеникаво-кафяви, се групират в категориите, показани по-долу:

D-E-F – безцветен
G-H-I-J – почти безцветен
K-L-M – леко оцветен, обикновено с жълт оттенък
N-O-P-Q-R – леко оцветен; оттенъкът може да бъде забелязан с невъоръжено око
S-T-U-V-W-X-Y-Z – оцветен, обикновено в жълто понякога достигащо до кафяво; цветът е видим с просто око.

Флуоресценция

Флуоресценцията е свойството на диаманта да мени цвета си, когато е изложен на ултравиолетово излъчване. Тъй като ултравиолетовите лъчи са компонент на дневната светлина, флуоресциращите диаманти могат да менят цвета си доста често. Някои хора търсят този ефект, докато други го избягват. Обикновено диамантите, които флуоресцират силно се продават на малко по-ниски цени от останалите.

Обковката също оказва влияние

Диамант, който по принцип изглежда светло жълт за невъоръжено око ще изглежда още по-безцветен, ако е монтиран в бяла обковка – платина, бяло злато. Ако същият този диамант се монтира в жълто злато, това визуално ще усили жълтия тон в него.

Промяна на цвета

Цветът на някои диаманти бива променян драматично посредством различни способи, някои от които са временни, а други постоянни. Някои от тях се използват да заблудят потребителя, други са трайни и целят подобряване на външния вид и създаване на качествени камъни с по-достъпни цени, трети просто се стремят да създадат диаманти с интересно оцветяване.
Например способът за покриване на диамантите с различни субстанции, които да скрият жълтите оттенъци, е нетраен и целта му е да заблуди купувача. При нормалното носене на украшението и почистването му покритието се изтърква и пада. Понякога върху диаманта се нанасят точици от пурпурно или синьо мастило с цел да неутрализират жълтеникавия цвят. Тези оцветени области обикновено са скрити от обковката и се забелязват трудно, но покритието пада при третиране с вода или почистващи препарати.
Други способи, използващи облъчване и висока температура, могат да променят кафявите и жълти диаманти в зелени, ярко жълти, сини, пурпурни, червени камъни. Цветът обикновено е траен, но може да бъде променен ако диамантът е изложен на високи температури – например при ремонт на обковката. Естествените цветни диаманти са доста скъпи и тези, които се продават като натурално оцветени трябва да бъдат придружени от лабораторен сертификат. За разлика от тях, изкуствено оцветените посредством лъчение и топлина диаманти са по-достъпни като цена.
Обработка с висока температура и под високо налягане се използва за да превърне по-непопулярните кафеникави диаманти в по-скъпи и по-безцветни камъни. Тази обработка се използва от много компании и оставя трайни резултати, но покупката на такъв изкуствено оцветен диамант е въпрос на личен избор и по принцип те струват по-евтино от естествено оцветените диаманти с близки характеристики.

Снимка: Hausel, W. D., 2005, Minerals and Rocks of Wyoming: A Guide for Collectors, Prospectors, and Rock Hounds: Wyoming Geological Survey Bulletin 73, 159 p.

Когато говорим за чистота на диаманта, имаме предвид наличието на определени примеси върху и в самия камък. Докато повечето от тях са присъщи на необработения диамант и са съществували от най-ранните етапи на растежа на кристала под земята, някои всъщност са резултат от силното натоварване, на което е подложен камъкът по време на шлифовъчния процес.
Ако се замислите за невероятното количество натиск и усилие, които са нужни, за да се създаде един диамант, не е чудно, че много диаманти имат инклузии (малки пукнатини и несъвършенства във вътрешността на камъка с натурален произход), драскотини, дефекти, въздушни мехурчета или следи от други минерали на повърхността и във вътрешността. Диаманти без никакви или с малко инклузии и дефекти са по-ценени отколкото по-малко чистите такива. Това не е, само защото те са по-приятни за окото, но и защото са по-редки.

Как се оценява чистотата на един диамант?

Диамантите се оценяват според чистотата им под лупа, увеличаваща 10 пъти. Оценките варират от „без вътрешни дефекти” – диаманти, които са напълно без недостатъци и инклузии , дори под десеторно увеличени, до „дефектен 3 степен” – диаманти, които притежават големи и значителни дефекти и инклузии, видими за невъоръжено око.

Степените на оценката на чистотата са:

F-IF – Без вътрешни дефекти. Този диамант няма вътрешни инклузиии и е много рядко срещан. I е най-високата степен на оценка, при която няма вътрешни дефекти, както и несъвършенства върху самата повърхност, видими при 10-кратно увеличение с лупа. IF се отнася за диамантите без видими вътрешни дефекти, но те могат да имат незначителни недостатъци на повърхността, които да се видят под увеличително стъкло. Тази категория са и най-скъпите диаманти. През 1980 г. еднокаратов диамант от това качество се е продавал за 60 000 долара, като тази цена в последно време е паднала до около 15 000. Запомнете това , ако някой ви каже, че диамантите от най-високо качество са „добра инвестиция”.

VVS1-VVS2 – С много малки и незначителни дефекти (две степени). Тези дефекти са трудно доловими, дори под десетократно увеличение с лупа. Този тип диаманти изглеждат перфектни за всички, освен за малък кръг от добре обучени професионалисти в областта.

VS1-VS2 – Много леки инклузии, незабележими с просто око и видими само под 10-кратно увеличение с лупа. Това качество диаманти изглеждат перфектно чисти за нетренираното око. По-горните категории са много добри, но цените са доста високи, а разликата не се забелязва никъде другаде, освен в лабораторията на някой гемолог.

SI1-SI2 – Притежаващи незначителни дефекти, които могат да се видят под десетократно увеличение и в някои случаи, при SI2 , се виждат и с просто око. Този тип камъни присъства в почти всеки бижутерски магазин, предлагащ диаманти. Камъкът изглежда прекрасно, но не се плаща допълнителната цена за лабораторно измерена чистота.

I1-I2-I3 – Притежаващ видими дефекти ( три степени ). Тези дефекти са видими с лупа, както и с невъоръжено око. За някой, който иска голям и внушителен диамант и е с ограничен бюджет, тази категория може да е перфектната алтернатива. Степента на чистота I1 в диамант, който е много добре шлифован, може да предложи много по отношение на красота . Не може да се каже обаче, че този тип качество е задоволителен за определените пари.

Докато диамантите без дефекти са най-редките и се смятат за най-красивите, не е нужно един диамант да бъде напълно чист, за да е красив. Диамантите с оценки VVS и VS могат също да бъдат отличен избор. По-достъпен избор са тези диаманти, които гемолозите класифицират като чисти за невъоръженото око – при тях дефектите не са видими без увеличение. Тези диаманти са SI1 и SI2.
Чистотата на диамантите е и в основата на цените им.

Снимката към статията е предоставена със съдействието на Dan Hausel

Диамантът е най-твърдата субстанция, позната на човечеството. Изграден е от кристализиран въглерод, който има уникални свойства в отражението на светлината. Като съставен от един единствен елемент, диамантът е най-чист от всички скъпоценни камъни. Намира широко приложение в бижутерията и за промишлени цели.
Качествата на диаманта са породили много легенди. Счита се, че това е камъкът на победителите, който винаги носи късмет. Той дарява смелост и мъжество в боя, предпазва от болести и рани. Според поверията диамантите носят щастие, само ако са придобити по честен начин. Елмазът е бил талисман на Юлий Цезар и Наполеон. Най-големият елмаз в света – “Звездата на Африка” (516,5 карата, 103,3 гр) украсява британския държавен скиптър.

Диамантът е юбилеен камък за 10-ата и 60-ата годишнина от брака. Открит е в Индия през 500 г. пр. Хр. Наименованието диамант идва от гръцката дума адамас, която означава непобедим, несломим. Оттук и асоциацията, която свързва диаманта с вечността на любовта. Факт е, че още от времето на Древна Елада диамантите са традиционен символ на любовта. Тогава хората са вярвали, че красивите камъни са втвърдени капчици роса, парченца от звездите или кристализирани светкавици.

Понятието пропорция при един шлифован диамант се отнася за ъглите и относителните му измерения. Повече от всички други признаци, пропорциите определят оптичните свойства на един диамант. Проучванията показват, че ъгълът на коронката, плоската горна страна на диаманта и дълбочината на основата му имат определящ ефект върху външния му вид.
Симетрията е оценяващ термин за прецизността на формата и разположението на фасетките (стеничките) на диаманта. Отклоненията в симетрията включват:
- изместени спрямо центъра основа и горна част;
- лошо подреждане на фасетките;
- деформирани фасетки;
- вълнообразен или с отклонения от кръглата форма ръб.
Структурата влияе върху свойството на диаманта да отразява, пречупва и разпръсква светлината.

Оценяване на диамантите

Концепция за четирите C
Концепцията за четирите С е основна при оценяването на един диамант. Четирите С са всъщност началните букви на английски на четирите основни фактора, които стоят в основата на окачествяването на диамантите. Това са Cut (форма на обработка), Clarity (чистота), Colour (цвят) и Carat (карат).
В настоящия брой ще разгледаме първия фактор за качество.

Форма на обработка (Cut)
Профилът или формата на обработка на диаманта е може би най-важния фактор от четирите C, затова е важно да се разбере как това качество се отразява на свойствата и на стойността на един камък.
Добрият профил придава на диаманта неговия блясък – онази бляскавост, която идва сякаш от неговата сърцевина. Ъглите и гладкостта на всеки диамант определят способността му да въздейства върху светлината, а това предопределя блясъка му. Класическият кръгъл диамант има 58 фасетки (стени): 33 в горната част, 24 в долната част и една на върха в основата. Всяка от страните трябва да бъде разположена в точно геометрично отношение към останалите, когато камъкът се шлифова. Качествените диаманти трябва да са шлифовани стриктно и да не са прекалено „разперени”. Ако е така, това означава, че с подходящите пропорции е бил направен компромис, за да бъде диамантът по-тежък.
Когато един диамант е добре оформен (вж. изображенията), светлината влиза през горната част и стига до основата, където се отразява от едната страна в отсрещната, преди да се отрази обратно извън диаманта, през горната част към окото на наблюдаващия. Тази светлина е блясъкът, за който стана въпрос – онзи пламтящ ефект, който прави диамантите толкова хипнотични…
В зле оформен диамант светлината, която влиза през горната част, достига стените и след това „изтича” през страните или дъното, вместо да се отрази обратно към окото. По-малко светлина, отразена към окото, означава и по-малко блясък.

Добрите пропорции

Повечето специалисти са единодушни, че най-добре оформените диаманти са тези, които следват набор от правила, съставени така, че да максимизират блясъка. Тези правила и съотношения могат да бъдат видени в пропорциите на един диамант. Най-важните съотношения са това на дълбочината към диаметъра и на диаметъра на горната част към диаметъра на диаманта. Понеже профилът има определящ характер, са разработени няколко оценяващи метода. Те помагат на потребителя да определи профила на диаманта. Най-общо степените на оценката са “идеален”, “отличен”, “много добър”, “добър” и “задоволителен”.

Коя степен качество според формата трябва да се търси при покупка?

Видът на профила е най-вече въпрос на предпочитание. За да се направи най-добрият избор, е нужно да се знае същността на отделните степени на оценката.

Идеален

Категорията се отнася само до кръглите диаманти. Профилът максимизира блясъка. Обикновено по-малкият размер на горната страна на тези диаманти създава голямо разпръскване на светлината.

Отличен

Намират се форми, които по качество съответстват на идеалните, но въпреки това могат да бъдат закупени на малко по-ниски цени от идеалното качество.

Много добър

Тези диаманти отразяват по-голямата част от светлината, която влиза в тях, създавайки добър блясък. С тях производителите се отклоняват незначително от предпочитаните пропорции, за да създадат по-голям диамант. Образците попадат малко извън предпочитанията на клиентите по отношение на размер на горната стена или ширина на ръба. В немалко случаи обаче доста от параметрите на диамантите в този клас се препокриват с определени параметри на диамантите от идеалния или отличния клас. Най-общо, цената на тези диаманти е малко по-ниска от образците в отличния клас.

Добър

Тези диаманти отразяват доста от светлината, която влиза в тях. Пропорциите им са извън предпочитания обхват, тъй като производителят е решил да създаде най-големия възможен диамант от оригиналния нешлифован кристал, вместо да отдели масата, която идва вповече, за да създаде по-малък диамант от качество в отличния клас. Образците от този вид спестяват разходи за покупка на потребители, които искат да не излизат извън определен бюджет, без да жертват качеството или красотата на камъка.

Средно до лошо качество

Тези диаманти отразяват само малка част от светлината, която навлиза в тях. Обикновено са изработени така, че да се постигне максимално тегло за сметка на останалите определящи фактори. Не се препоръчват за клиенти, които искат да се насладят на изящна и класическа бижутерия.

Оформяне на диаманта

Класическият диамант за повечето хора е кръгъл скъпоценен камък с искрящ бял блясък и калейдоскоп от заслепяващи стени, които съблазняват окото. Всъщност диамантите са естествени кристали с вариращи форма и размер, формирани в земята в продължение на повече от милион години. Въпреки че е най-популярен като форма, традиционният кръгъл блестящ диамант не изчерпва всичко относно оформянето на тези камъни. По правилата на шлифовъчното изкуство тези кристали се извайват в скъпоценни камъни с ефектна и своеобразна красота. Умението на шлифовчика може да произведе диамант от най-големия възможен размер при най-малко дефекти и оптимален блясък.

Възможни форми на диамантите

Кръгъл брилянт

Тази форма е определила стандарта за всички останали. На нея се падат над 75 % от диамантите, продавани в днешни дни. Нейният 58-стенен профил, разделен между коронката (върха), ръба (най-широката част) и основата, е калибриран чрез прецизна формула, за да се постигне максимален блясък.

Овален

Равен, перфектно симетричен дизайн. Удължената форма придава ласкателна илюзия за дължина на ръката.

Маркиз

Продълговата форма със заострени краища, вдъхновена от прелестната усмивка на Маркиза дьо Помпадур и поръчана от Краля Слънце на Франция – Луи ХIV. Той поискал диамант, който да й подхожда.

Круша

Хибридна форма, съчетаваща най-доброто от формите овал и маркиз, наподобява повече искряща сълза. Принадлежи към тази категория диаманти, чийто дизайн най-добре отива на ръка с малки или средно дълги пръсти. Особено красива е, когато се използва за висулки, медальони или обеци.

Сърце

Основният символ на романтиката е всъщност крушовидно оформен диамант с цепнатина на върха. Умението на шлифовчика е решаващо за красотата на този профил. Трябва да се търси камък с равна форма и добре изразен контур.

Изумруд

Това е правоъгълна форма с отрязани ъгли. Известна е като стъпаловиден профил, понеже концентричните и широки, плоски повърхности наподобяват стъпала. Малките несъвършенства, следи от минерали и по-посредственият цвят са по-изразени в тази форма. Затова положете малко усилия да изберете камък с най-добри чистота и цвят.

Принцеса

Това е относително нова, квадратна или правоъгълна форма с много и искрящи стенички. Намира приложение при годежни пръстени с един камък. Подхожда на ръка с дълги пръсти, често е украсявана с триъгълни камъни отстрани.

Трилиант

Разработен първо в Амстердам, точният дизайн може да варира в зависимост от естествените характеристики на отделния диамант и от предпочитанията на шлифовчика. Може да бъде традиционна триъгълна форма със заострени ъгли или по-закръглена, с 25 фасетки в горната част, 19 в основата и изгладен ръб.

Радиант

Тази квадратна или правоъгълна форма комбинира елегантността на изумрудения образец с блясъка на кръглия дизайн.

Новите тенденции при оформянето на диамантите вече са произвели други чудати и иновативни модели като цвете, детелиново листо, триъгълник и хвърчило. Всичко обаче не спира дотук. Индивидуалността и вкусът определят стила, а магията на шлифовчика на скъпоценни камъни трансформира всеки камък в уникално произведение на изкуството.

Снимки: NJ Diamonds