JUVELLA » гривни

Mokume Gane изумителната техника на японските бижутери

Juvella — Tue, 08 Jan 2008 20:14:51 +0000

В представите на мнозина днес Япония е преди всичко страната на самураите, чайната церемония и изкуството за редене на цветя – икебаната. И това е нормално – тези традиции са част от екзотиката на Страната на изгряващото слънце – такава, каквато я знаем от романите и филмите. Японската цивилизация обаче се слави и с един стар занаят, прецизността и изобретателността на който и днес будят благородна завист и възхищение – бижутерията.

Японската бижутерийна техника Mokume Gane се утвърждава между 16-и и 18-и век. Това е времето, в което самурайският меч, освен като основно оръжие в битките, започва да се възприема и като своеобразен белег на обществения статус и класата на приносителя му. Качеството и красотата на декорациите по дръжката и ножницата на меча се превръщат в индикатор за общественото положение и богатството на самурая.

Факт е, че и днес, векове по-късно, майсторството в изработката на тези мечове буквално спира дъха. Неслучайно за ценителите на стари оръжия и за колекционерите сред най-предпочитаните подаръци е точно самурайският меч.
Практиката е развила множество различни техники за декорация. Една от тях е традиционната техника Mokume Gane (moku – дърво, me – oкo, ganе – метал). Неин родоначалник е Денбей Шоами от префектура Акита, майстор на мечове от 17-и век. Той създава метални листове с различни комбинации от злато, сребро или медни сплави, които се сливат в уникални разцветки, наподобяващи естествените шарки на дървесината.

Постепенно оригиналната техника намира приложение и при други занаяти – в началото за изработка на домакински съдове, а по-късно и в бижутерията. Заради сложността си обаче тази техника никога не е била широко разпространена. През първата половина на 19 век Mokume Gane е почти непозната на запад и доста позабравена в Япония.
Днес Mokume Gane се използва за направата на едни от най-красивите бижута.

Освен че изисква майсторство, тя отнема много време за изработка, за нея са нужни дисциплина и търпение. Те обаче си струват, тъй като резултатът по блясък и изтънченост е наистина ненадминат.

Снимки: George Sawyer

Бижутерията на келтите

Juvella — Thu, 22 Nov 2007 18:37:08 +0000

Преди хиляди години келтите, група от независими племена, населяващи голяма част от днешна Европа, били опитни занаятчии. Древните мотиви, които използвали в бижутерната изработка, са вкоренени в тайнствени култури, които обхващат времето, далеч преди писмената история.

Въпреки че най-ранните писмени описания, отнасящи се до келтите са римско дело, някои мотиви в плетениците, които присъстват в келтските бижута, намерени в Източна Европа може да са на възраст повече от 20 000 години. Ние знаем, че келтите, подобно на коренните жители на Северна Америка, считали, че Земята, както и всички аспекти на живота и смъртта, са с божествен произход. Те имали голям и разнообразен пантеон от местни богове, които почитали.

Реалният свят бил считан за свещен и всяка река, планина или дърво според тях имали свой собствен дух. Например техните ритуали били свързани с определен дъб или водопад. Ранните келтски лидери даже се присмивали на човекоподобните образи на олимпийските богове.

Плетеницата, която е станала синоним на днешната идея за „келтско” без съмнение е била форма на свещен, артистичен дух. Някои от най-известните десени били запазени в богато украсени с цветни илюстрации ръкописи като Книгата на Келс, която по някакъв начин е оцеляла след викингските нашествия. Тя е създадена през IX век, в манастир близо до шотландските брегове и изобразява картини на хора и животни, украсени с мотиви от плетеници, свързващи средновековното християнство с древната друидска култура.

Западната култура има многовековна традиция от художници, вдъхновени от мотивите на плетениците. Келтските десени били особено популярни през Ренесанса. Леонардо да Винчи, Микеланджело и Рафаел, изучавали и изобразявали тези мотиви в своите произведения. В модерните времена някои от ранните работи на Пикасо са силно повлияни от келтските плетеници. Винаги е имало творци, които са поддържали келтската традиция жива като използвали келтските мотиви в бижутерията и други форми на артистично изразяване.

Келтските гривни произхождат от уникални, богато украсени и надарени със символична сила елементи, наречени „торки” – вид вити метални огърлици. Торките били изработвани най-често от сребро или злато. Те били идеално кръгли и най-вероятно прилепвали доста добре около вратовете на войните, свещениците и благородничките. Като изкусно изработени статусни символи, торките били считани за притежаващи силата да отблъскват проклятията на враговете и злите магьосници, както и да осигуряват защита и кураж по време на битка. Торките символично представяли съществени аспекти от връзката на келта с неговата общност и Вселената като цяло.

Идеята за бижутерията като за мощен обект, който съдържа и предпазва енергията на носещия, присъства в много култури през вековете. Качеството и типът на метала, независимо дали става дума за злато, сребро, желязо или бронз, изглежда са имали ролята не само да бележат социалната и икономическа класа на притежателя на бижуто, но и символично и магическо предназначение. Среброто, дълго време асоциирано с Луната, било най-често използваният метал в келтските огърлици и гривни.

Златото, много рядко срещано и ценно във вековете преди Новата Ера, било запазено не само за най-богатите членове на обществото, но и за най-силните в духовен смисъл. Златото дълго време било асоциирано със Слънцето и енергията на жизнената сила.

Широкоразпространените археологически находки на торки са дали на археолозите свидетелство за това, колко разпространена е била келтската култура в голяма част от Европа преди Римската империя и колко напреднало е било това изкуство у келтите векове преди Рим.

Торките се развили по естествен начин до по-малката форма на гривна и тези гривни често били почти идентични с торките по десен и украса. Често срещан модел бил например обикновена жица от сплетен метал, обикновено сребро, със златна инкрустация като единственото украшение било на закопчалката.

Може би най-познатата черта на келтските гривни е наличието върху украсената повърхност на сложна плетка и преплетени десени. Келтските плетеници са едни от мигновено разпознаваните отличителни белези на келтската бижутерия. Проследявайки някоя от нишките в келтските украси става ясно, че тя е непрекъсната, и се връща отново и отново, за да завърши пътя си. Органичната форма на келтските плетеници, откривани в десените на гривните през вековете, символизира силната връзка с природата и Космоса.

Всъщност, символизмът и писменият език на древните друиди, наречен Огам, произхожда от преплитане на земни и небесни символи. Този език има символи, които произхождат директно от различните видове дървета. Обособяването на дървесния символизъм в поредици от хоризонтални и вертикални прави линии създава език, който е близко свързан със света на природата.

От друга страна долмените, които са масивни свещени жертвени камъни, са откривани разпръснати из цяла Европа като безмълвни свидетели на древното превъзходство на келтската култура и са гравирани със спирали и кръгове, които повтарят астрономически форми. Тези преплитащи се символи, с растителен и космичен дизайн, са изобразени върху кръглите повърхности на гривните. Самата повърхност, често обикновена извивка, придава чувство за движение през времето, съчетаваща символите по такъв начин, че да внуши динамичен поток през космичния ред.

След повече от 25 века келтските бижута изглеждат все така съвременно и вълнуващо и разкриват удивителните умения на древните бижутери. Трайната красота и тайнство на тези предмети ги прави обаятелни, издигащи се над обичайната функция на бижутата като украса.

Снимки: www.celticjewelry.com

Бижутата от “Дяволът носи Прада”

Juvella — Tue, 20 Nov 2007 22:11:26 +0000

JUVELLA ви представя за втори път творчеството на дизайнерите от Me&Ro (Ню Йорк), чиито бижута красят актрисата Ан Хатауей („Планината Бробек”, „Дневниците на Принцесата”) във филма “Дяволът носи Прада”, базиран на едноименната книга. В него Ан Хатауей играе ролята на Андреа Сакс – току що отворила очите си за света на модата асистентка на главната редакторка на въображаемото списание Runway – Миранда Прийстли. Главната героиня се появява носейки 10 каратов златен медальон и обеци от колекцията „Цветето на Гейшата”, съчетан с елегантен златен пръстен с перли.

Деликатните перли, прикрепени към 18 каратова златна халка създават чувство за движение и елегантност.

Цветята са универсален символ и тяхното послание е едно и също навсякъде; тези прекрасни обеци са изработени от 10 каратово злато и овални таитянски перли

Грижи за бижутата със скъпоценни камъни

Juvella — Tue, 20 Nov 2007 18:24:30 +0000

Как да почиствате бижутата си, без риск да ги повредите? По-лесно е, отколкото си мислите. Златото и скъпоценните камъни могат да се почистят лесно с подръчни материали, които се намират във всеки дом. Универсална рецепта няма, но за сметка на това ви препоръчваме няколко правила, които са лесни за прилагане и ефикасни.

Пригответе обикновена домакинска купа, най-добре от мека пластмаса. Напълнете я с топла вода и впръскайте малко течен сапун за миене на съдове. Потопете бижуто вътре и го почиствайте леко и внимателно с четка за зъби или с друга мека четка. Изплакнете, след това подсушете с мека тъкан – подходящ е филцът (плат без много свободни нишки). Това е добър начин за почистване на бижута, който се подчинява на основното правило: не вреди. С малко количество амоняк, прибавено във водата, ще придадете блясък на диамантите, златото и платината.
Внимание: не потапяйте перли или други скъпоценни камъни в тази вода!
Знайте още, че ултразвуковите почистващи уреди са идеални за лесно почистване на бижута с много скрити места и процепи. Те обаче могат да повредят много скъпоценни камъни, а химикалите не се препоръчват за перли. Ултразвукът почиства безпроблемно и безопасно само диаманти и метали. Ако обаче разполагате с много други скъпоценни камъни, покупката на подобен уред просто не си струва. Много трябва да се внимава да не се повредят бижутата и при съхранение. Макар да са доста употребявани и да са считани за класика, кутиите за бижута може да се окажат лоша идея, ако използването им предполага струпване на украшенията на купчина. Внимание: диамантите, рубините и сапфирите лесно могат да надраскат другите скъпоценни камъни и всички метали.
Увивайте всяко бижу самостоятелно, така ще ги запазите непокътнати. Обръщайте специално внимание на перлите, опалите и танзанитите, които са доста меки.
В тази статия насочваме вниманието ви специално към почистването на скъпоценните камъни и грижата за тях.
Макар скъпоценните камъни да са сред най-здравите и издръжливи субстанции, те се нуждаят от грижи. Ако се придържате към няколко общи правила, ще ги съхраните за поколения напред и ще ги направите да изглеждат както в деня, в който сте ги купили.
Правило 1: Пазете ги чисти!
Пръстените имат склонност да събират прах и сапун зад камъка, особено ако ги носите денонощно. За да почистите прозрачните кристални скъпоценни камъни, просто ги накиснете във вода с разтворен малко мек сапун. Ако се налага, използвайте мека четка за зъби, за да почистите зад камъка.
Правило 2: Помнете, че дори най-твърдите разновидности скъпоценни камъни са уязвими откъм строшаване, ако съдържат дефекти, които отслабват кристалната структура. Затова: ако имате пръстен с поставен камък от по-мека разновидност, свалете го преди енергични занимания. Диамантите са много твърди, но могат да се разбият на две само с един добре премерен удар. Рубините и сапфирите са най-здравите скъпоценни камъни, но дори те могат да се разцепят, ако са подложени на рязък удар.

Правило 3: Помислете добре, преди да поставите скъпоценен камък в ултразвуков почистващ уред. С диамантите, сапфирите и рубините няма проблеми, но с много други камъни нещата не стоят по същия начин. Ако имате някакви съмнения, по-добре се откажете от този метод. Диамантите, рубините и сапфирите могат да бъдат почиствани с малко амоняк, разтворен във вода, за да се премахне потъмняването и да се придаде допълнителен блясък.
Правило 4: Матовите камъни като лапис лазули, тюркоаз, малахит изискват специална поддръжка. Никога не използвайте ултразвук, амоняк или какъвто и да е химически разтвор! Тези скъпоценни камъни трябва да се почистват внимателно с влажна кърпа. Ако са порести, те могат да абсорбират химикали и дори сапун, които се натрупват в камъка и може да го обезцветят. Тези материали се нуждаят от повече грижи в сравнение с прозрачните камъни, тъй като всъщност са скали, а не кристали от един единствен минерал. Сами може да се убедите: когато поставите скала във водата, тя поема вода и се навлажнява и във вътрешността. Скъпоценен камък, изграден от единствен кристал (примерно сапфирът), няма да абсорбира вода – молекулите му са подредени толкова плътно в кристалната решетка, че няма място, откъдето водата да проникне.

Опалите също се нуждаят от специални грижи. Никога не използвайте ултразвук или амоняк! Избягвайте горещина и силна светлина, които могат да изсушат водата в опалите.
Правило 5: Органичните скъпоценности като перлите, коралите и кехлибарът трябва да бъдат почиствани само с влажна кърпа. Поради органичната си природа тези материали са едновременно меки и порести. Внимавайте с химикалите, които се съдържат в спрейовете за коса, в козметиката и парфюмите – с времето най-вече перлите могат да бъдат повредени от тях.
Правило 6: Съхранявайте всяко бижу от скъпоценни камъни отделно, така че по-твърдите камъни да не издраскват по-меките. Помнете, че почти всеки камък е много по-твърд от метала, в който е вграден. Камъните могат да надраскат гланца на вашето злато, сребро или платина, ако струпвате бижутата си на купчина в чекмедже или в кутия за бижута.

Снимки: Rumour Jewelry, London

Бижутерията на маорите от Нова Зеландия

Juvella — Thu, 15 Nov 2007 18:20:39 +0000

Резбата върху кост е традиционен и често свещен занаят, практикуван от някои от по-войнствените племена по света. Резбите, създадени от новозеландските маори са едни от най-красивите и подходящи за носене произведения на изкуството. Те съществуват в разнообразни вариации – от най-традиционни до по-съвременни и модерни стилове. Племената на новозеландските маори се заселват в Нова Зеландия около 1000 години преди белият човек (пакеха) да пристигне на своите високи кораби. Маорите също пристигнали по море, като отплавали от тихоокеанските острови на своите дълги канута. Тези, които оцелели след пътешествието, били много свирепа и войнствена група от племена, които бързо се установили в новия си дом, живеейки в големи и укрепени селища, наречени Па. Тези селища, по подобие на средновековните замъци, имали наблюдателни кули, високи и заострени дървени стени и смъртоносни капани около тях. Британските войски по-късно разбрали колко ефективни били тези укрепления, както и колко свирепи били маорските бойци в битка.
Нова Зеландия на маорски се нарича „Аотеароа”, което означава „Страна на дългия бял облак”. Името е свързано с облаците, надвиснали над планинските върхове, които били първото нещо, което древните преселници от тихоокеанските острови за пръв път забелязали от своите канута, когато се приближавали до тази земя.
Древните маори нямали писмен език и затова племенната история се съхранявала чрез използването на различни форми на изкуства и занаяти като се започне от плетене на кошници и дрехи и се стигне до сложни резби от дърво, кост и нефрит. Тези творения били предавани през поколения от племенни старейшини и станали свещени предмети (таонга), които разказвали историята на племето, приемайки в себе си духовете на отдавна живели велики лидери и воини, които са ги носили. Медальони, бижута и различни инструменти като игли, върхове на копия и риболовни куки, направени от кост били претворени в най-висша форма на изкуство, като на всеки един предмет било обръщано специално внимание – за направата на много от тях били нужни години с използването на каменни инструменти. Някои от тези творения имат инкрустации от скъпоценни камъни и цветни раковини и всички крият история или специално значение зад своята форма.
Вярва се, че украшение, което е носено с уважение или е дадено и прието с любов, приема част от духовете на тези, които го носят или докосват. По този начин то става духовна връзка между хората през пространството и времето. Резба, която е носена от семейство или племенни членове през много поколения съдържа духовете на всички тези хора и представлява голямо съкровище, заредено с мощна енергия.
Маорите се отнасят с огромно уважение към природата и имат много легенди за създаването на Земята и нейните обитатели. Много от тези легенди се въртят около духовете или боговете, които са създали или пазят всяка част от света – като планините, горите, езерата и морските създания.
Повечето резбовани форми комбинират елементи от различни области на митологията, които се свързват едни с други, за да разкажат история.
Всеки елемент има свое специфично значение и начинът, по който се изобразява или комбинира е това, което придава на резбата нейния особен характер.
Значението на някои елементи варира по региони, но всички те споделят общи корени.

Кору

Спиралата се нарича Кору и представлява папратовия лист, който с разтварянето си носи нов живот и чистота на света. Тя също означава мир, спокойствие и одухотвореност, носейки и значение на ново начало и възраждане. Кору е често асоциирана с отхранване, отглеждане и грижа, затова често се използва да представи силата и чистотата на любящата връзка в семейството.

Извивка

Извивката със своята пресечена форма представлява множеството от пътищата на живота и любовта и се смята за символ на вечността. Единичната извивка представя събирането на двама човека във вечността. Тя показва как силата на връзката на приятелството, лоялността и любовта траят вечно.
Двойните и тройни извивки имат подобно значение, но се отнасят по-скоро за събирането на два народа или две култури.

Хеи-Матау

Тези стилизирани риболовни куки представляват силата, благоденствието, изобилието, плодородието и уважението към морето. Смята се също, че този символ носи щастие и сигурност при пътувания по вода, така че е често носен от хора на път. Хеи-Матау са още символ на властта и авторитета, които са на голяма почит сред маорите. Те са използвани за риболов и често са били украсявани в знак на уважение към морските същества. Има много стилове на Хеи-Матау – от обикновени куки до по-декоративни форми, които се превърнали в ценни вещи, предавани от поколение на поколение.

Манайа

Това е древно митично същество с глава на птица и човешко тяло. Смята се, че то е посредник между земния свят на смъртните и царството на духовете, показвайки силните връзки на маорите с нематериалния свят. То притежава огромна духовна енергия и е пазител срещу злото. Манайа може да бъде видян в много маорски композиции с малки разлики между различните племена. Изобразява се с три пръста – за раждането, живота и смъртта. Може също да бъде изобразен с четвърти пръст, представляващ задгробния живот и описващ цикъла на живота.

Тики

Това е много древен символ и досега е най-малко разбрания, така че около неговото значение има множество легенди. Някои казват, че той е дошъл от звездите и, че това е бил първият човек на света. Често бива изобразяван с ципести крака, което подсказва силна връзка с морските създания. Тики е бил уважаван като учител за всичко съществуващо и носещият този символ се смята, че притежава чистота на мисълта, лоялност, дълбоко вътрешно познание и сила на характера. Тики се смята за талисман, носещ щастие, а в някои райони се счита за символ на плодородието.

Китове, делфини и костенурки

Океанът винаги е бил господстваща сила за маорите, които са пътували на големи разстояния със своите канута и са живели благодарение на даровете на тропическите води. Те се отнасят с особено уважение към морските същества и специално към делфините и китовете. Китът със своята големина и видима интелигентност е играл важна роля в маорската култура. Китовете често са били представяни като пример за семейна любов. Изхвърлените на брега китове са били смятани за подарък от боговете. Те са били особено ценени заради костите, които след няколко години обработка са били използвани за изработка на богато украсени бижута и произведения на изкуството, често предавани от поколение на поколение.
Делфинът е символ на игривостта, хармонията и приятелството.
Костенурката е знакът на мореплавателите.

Кръг

Вярва се, че затвореният кръг представлява цикъла на живота, който няма начало или край и към който всички ние принадлежим. Той разказва също и за звездите и планетите, които са част от този кръговрат и съдържат знание за нашите корени. Често се използва, за да включи в себе си други елементи като Кору, свързвайки любовта и новия живот или новото начало с кръга на живота.
За артиста кръгът олицетворява връзката или единството между него и неговото изкуство, свързвайки в едно цяло глава, ръка и сърце.

Снимки: Don Campbell, The Bone Art Place