Вероятно всички сме гледали „Спешно отделение” и знаем, че слизестото пулсиращо топче, което всъщност представлява човешкото сърце, няма нищо общо със закръгления червен и приятен романтичен символ, който се появява по реклами, картички и дрехи, като едно от най известните му превъплъщения е в кампанията „I © New York” („Аз обичам Ню Йорк”) на дизайнера Милтън Глейзър.

В древни времена сърцето изобщо не е било главният герой в роля от романтична пиеса. Даже напротив. През VII век пр. Хр., в африканския град-държава Кирена, (намиращ се в днешна Либия) сърцевидната форма е била асоциирана с противозачатъчните свойства на подобно на копър растение, наречено silphium. За да възхвалят своя доходен търговски монопол върху този предшественик на Хапчето, жителите на Кирена изобразявали сърцевидната форма на семената му върху монетите си.
Според културния антрополог Маргарет Висер, древните цивилизации гледали на сърцето като на център, където са събрани такива качества като кураж (от латинския корен „cor”), гордост, страст и чест. А в японския език йероглифите, означаващи „сърце” и „меч” се комбинират със символа за „човек”, за да оформят символа за „нинджа”.

Маргарет Мари Малакок се счита за жената, която е утвърдила сърцето като емблема на любовта – въпреки, че в случая е ставало въпрос за религиозна любов. През 1672 г. на 25 годишна възраст Маргарет влязла в манастир и започнала живот, изпълнен с горещо самопожертвувание. Убеждението и, че Исус неколкократно и се явявал и искал да бъде приет и познат чрез своето „сърце от плът” я направило светица, а Светото Сърце станало символ на пълната и безусловна преданост и самоотверженост.
„Трудно е да се обясни преходът на сърцето като символ на кураж и енергия към знак, който олицетворява любовта.” казва Маргарет Висер. „Но християнството е важен фактор за това. Под неговото влияние честта и срамът били заменени от вината и опрощението като основните причини, които мотивирали хората за действие. А християнството издигнало любовта като най-святото чувство.”

Като дизайн плоското, най-често симетрично сърце, изразяващо светска, нерелигиозна любов, се появило чак през XVIII век в европейски бродерии, гравюри върху дърво и най-накрая и върху картичките за празника на Свети Валентин. Но е ясно, че сега сърцето е достигнало световна познатост, независимо дали е претворено в сребърен медальон, скъпоценен камък или просто в стикер, поставен на автомобилното стъкло.
Разбира се, срещат се и аномалии. Например в днешни дни, в Швеция, сърцето се използва за означение на унисекс обществените тоалетни.

Снимка: NJ Diamonds

Преди хиляди години келтите, група от независими племена, населяващи голяма част от днешна Европа, били опитни занаятчии. Древните мотиви, които използвали в бижутерната изработка, са вкоренени в тайнствени култури, които обхващат времето, далеч преди писмената история.

Въпреки че най-ранните писмени описания, отнасящи се до келтите са римско дело, някои мотиви в плетениците, които присъстват в келтските бижута, намерени в Източна Европа може да са на възраст повече от 20 000 години. Ние знаем, че келтите, подобно на коренните жители на Северна Америка, считали, че Земята, както и всички аспекти на живота и смъртта, са с божествен произход. Те имали голям и разнообразен пантеон от местни богове, които почитали.

Реалният свят бил считан за свещен и всяка река, планина или дърво според тях имали свой собствен дух. Например техните ритуали били свързани с определен дъб или водопад. Ранните келтски лидери даже се присмивали на човекоподобните образи на олимпийските богове.

Плетеницата, която е станала синоним на днешната идея за „келтско” без съмнение е била форма на свещен, артистичен дух. Някои от най-известните десени били запазени в богато украсени с цветни илюстрации ръкописи като Книгата на Келс, която по някакъв начин е оцеляла след викингските нашествия. Тя е създадена през IX век, в манастир близо до шотландските брегове и изобразява картини на хора и животни, украсени с мотиви от плетеници, свързващи средновековното християнство с древната друидска култура.

Западната култура има многовековна традиция от художници, вдъхновени от мотивите на плетениците. Келтските десени били особено популярни през Ренесанса. Леонардо да Винчи, Микеланджело и Рафаел, изучавали и изобразявали тези мотиви в своите произведения. В модерните времена някои от ранните работи на Пикасо са силно повлияни от келтските плетеници. Винаги е имало творци, които са поддържали келтската традиция жива като използвали келтските мотиви в бижутерията и други форми на артистично изразяване.

Келтските гривни произхождат от уникални, богато украсени и надарени със символична сила елементи, наречени „торки” – вид вити метални огърлици. Торките били изработвани най-често от сребро или злато. Те били идеално кръгли и най-вероятно прилепвали доста добре около вратовете на войните, свещениците и благородничките. Като изкусно изработени статусни символи, торките били считани за притежаващи силата да отблъскват проклятията на враговете и злите магьосници, както и да осигуряват защита и кураж по време на битка. Торките символично представяли съществени аспекти от връзката на келта с неговата общност и Вселената като цяло.

Идеята за бижутерията като за мощен обект, който съдържа и предпазва енергията на носещия, присъства в много култури през вековете. Качеството и типът на метала, независимо дали става дума за злато, сребро, желязо или бронз, изглежда са имали ролята не само да бележат социалната и икономическа класа на притежателя на бижуто, но и символично и магическо предназначение. Среброто, дълго време асоциирано с Луната, било най-често използваният метал в келтските огърлици и гривни.

Златото, много рядко срещано и ценно във вековете преди Новата Ера, било запазено не само за най-богатите членове на обществото, но и за най-силните в духовен смисъл. Златото дълго време било асоциирано със Слънцето и енергията на жизнената сила.

Широкоразпространените археологически находки на торки са дали на археолозите свидетелство за това, колко разпространена е била келтската култура в голяма част от Европа преди Римската империя и колко напреднало е било това изкуство у келтите векове преди Рим.

Торките се развили по естествен начин до по-малката форма на гривна и тези гривни често били почти идентични с торките по десен и украса. Често срещан модел бил например обикновена жица от сплетен метал, обикновено сребро, със златна инкрустация като единственото украшение било на закопчалката.

Може би най-познатата черта на келтските гривни е наличието върху украсената повърхност на сложна плетка и преплетени десени. Келтските плетеници са едни от мигновено разпознаваните отличителни белези на келтската бижутерия. Проследявайки някоя от нишките в келтските украси става ясно, че тя е непрекъсната, и се връща отново и отново, за да завърши пътя си. Органичната форма на келтските плетеници, откривани в десените на гривните през вековете, символизира силната връзка с природата и Космоса.

Всъщност, символизмът и писменият език на древните друиди, наречен Огам, произхожда от преплитане на земни и небесни символи. Този език има символи, които произхождат директно от различните видове дървета. Обособяването на дървесния символизъм в поредици от хоризонтални и вертикални прави линии създава език, който е близко свързан със света на природата.

От друга страна долмените, които са масивни свещени жертвени камъни, са откривани разпръснати из цяла Европа като безмълвни свидетели на древното превъзходство на келтската култура и са гравирани със спирали и кръгове, които повтарят астрономически форми. Тези преплитащи се символи, с растителен и космичен дизайн, са изобразени върху кръглите повърхности на гривните. Самата повърхност, често обикновена извивка, придава чувство за движение през времето, съчетаваща символите по такъв начин, че да внуши динамичен поток през космичния ред.

След повече от 25 века келтските бижута изглеждат все така съвременно и вълнуващо и разкриват удивителните умения на древните бижутери. Трайната красота и тайнство на тези предмети ги прави обаятелни, издигащи се над обичайната функция на бижутата като украса.

Снимки: www.celticjewelry.com

Деликатните перли, прикрепени към 18 каратова златна халка създават чувство за движение и елегантност.

Цветята са универсален символ и тяхното послание е едно и също навсякъде; тези прекрасни обеци са изработени от 10 каратово злато и овални таитянски перли

]]> http://www.juvella.com/%d0%b1%d0%b8%d0%b6%d1%83%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%b4%d1%8f%d0%b2%d0%be%d0%bb%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%be%d1%81%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b0-130/feed/ 0 http://www.juvella.com/%d0%b3%d1%80%d0%b8%d0%b6%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b1%d0%b8%d0%b6%d1%83%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d1%81%d0%ba%d1%8a%d0%bf%d0%be%d1%86%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%b8-%d0%ba%d0%b0%d0%bc%d1%8a%d0%bd-124/ http://www.juvella.com/%d0%b3%d1%80%d0%b8%d0%b6%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b1%d0%b8%d0%b6%d1%83%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d1%81%d0%ba%d1%8a%d0%bf%d0%be%d1%86%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%b8-%d0%ba%d0%b0%d0%bc%d1%8a%d0%bd-124/#comments Tue, 20 Nov 2007 18:24:30 +0000 Juvella http://www.juvella.com/?p=124

Как да почиствате бижутата си, без риск да ги повредите? По-лесно е, отколкото си мислите. Златото и скъпоценните камъни могат да се почистят лесно с подръчни материали, които се намират във всеки дом. Универсална рецепта няма, но за сметка на това ви препоръчваме няколко правила, които са лесни за прилагане и ефикасни.

Пригответе обикновена домакинска купа, най-добре от мека пластмаса. Напълнете я с топла вода и впръскайте малко течен сапун за миене на съдове. Потопете бижуто вътре и го почиствайте леко и внимателно с четка за зъби или с друга мека четка. Изплакнете, след това подсушете с мека тъкан – подходящ е филцът (плат без много свободни нишки). Това е добър начин за почистване на бижута, който се подчинява на основното правило: не вреди. С малко количество амоняк, прибавено във водата, ще придадете блясък на диамантите, златото и платината.
Внимание: не потапяйте перли или други скъпоценни камъни в тази вода!
Знайте още, че ултразвуковите почистващи уреди са идеални за лесно почистване на бижута с много скрити места и процепи. Те обаче могат да повредят много скъпоценни камъни, а химикалите не се препоръчват за перли. Ултразвукът почиства безпроблемно и безопасно само диаманти и метали. Ако обаче разполагате с много други скъпоценни камъни, покупката на подобен уред просто не си струва. Много трябва да се внимава да не се повредят бижутата и при съхранение. Макар да са доста употребявани и да са считани за класика, кутиите за бижута може да се окажат лоша идея, ако използването им предполага струпване на украшенията на купчина. Внимание: диамантите, рубините и сапфирите лесно могат да надраскат другите скъпоценни камъни и всички метали.
Увивайте всяко бижу самостоятелно, така ще ги запазите непокътнати. Обръщайте специално внимание на перлите, опалите и танзанитите, които са доста меки.
В тази статия насочваме вниманието ви специално към почистването на скъпоценните камъни и грижата за тях.
Макар скъпоценните камъни да са сред най-здравите и издръжливи субстанции, те се нуждаят от грижи. Ако се придържате към няколко общи правила, ще ги съхраните за поколения напред и ще ги направите да изглеждат както в деня, в който сте ги купили.
Правило 1: Пазете ги чисти!
Пръстените имат склонност да събират прах и сапун зад камъка, особено ако ги носите денонощно. За да почистите прозрачните кристални скъпоценни камъни, просто ги накиснете във вода с разтворен малко мек сапун. Ако се налага, използвайте мека четка за зъби, за да почистите зад камъка.
Правило 2: Помнете, че дори най-твърдите разновидности скъпоценни камъни са уязвими откъм строшаване, ако съдържат дефекти, които отслабват кристалната структура. Затова: ако имате пръстен с поставен камък от по-мека разновидност, свалете го преди енергични занимания. Диамантите са много твърди, но могат да се разбият на две само с един добре премерен удар. Рубините и сапфирите са най-здравите скъпоценни камъни, но дори те могат да се разцепят, ако са подложени на рязък удар.

Правило 3: Помислете добре, преди да поставите скъпоценен камък в ултразвуков почистващ уред. С диамантите, сапфирите и рубините няма проблеми, но с много други камъни нещата не стоят по същия начин. Ако имате някакви съмнения, по-добре се откажете от този метод. Диамантите, рубините и сапфирите могат да бъдат почиствани с малко амоняк, разтворен във вода, за да се премахне потъмняването и да се придаде допълнителен блясък.
Правило 4: Матовите камъни като лапис лазули, тюркоаз, малахит изискват специална поддръжка. Никога не използвайте ултразвук, амоняк или какъвто и да е химически разтвор! Тези скъпоценни камъни трябва да се почистват внимателно с влажна кърпа. Ако са порести, те могат да абсорбират химикали и дори сапун, които се натрупват в камъка и може да го обезцветят. Тези материали се нуждаят от повече грижи в сравнение с прозрачните камъни, тъй като всъщност са скали, а не кристали от един единствен минерал. Сами може да се убедите: когато поставите скала във водата, тя поема вода и се навлажнява и във вътрешността. Скъпоценен камък, изграден от единствен кристал (примерно сапфирът), няма да абсорбира вода – молекулите му са подредени толкова плътно в кристалната решетка, че няма място, откъдето водата да проникне.

Опалите също се нуждаят от специални грижи. Никога не използвайте ултразвук или амоняк! Избягвайте горещина и силна светлина, които могат да изсушат водата в опалите.
Правило 5: Органичните скъпоценности като перлите, коралите и кехлибарът трябва да бъдат почиствани само с влажна кърпа. Поради органичната си природа тези материали са едновременно меки и порести. Внимавайте с химикалите, които се съдържат в спрейовете за коса, в козметиката и парфюмите – с времето най-вече перлите могат да бъдат повредени от тях.
Правило 6: Съхранявайте всяко бижу от скъпоценни камъни отделно, така че по-твърдите камъни да не издраскват по-меките. Помнете, че почти всеки камък е много по-твърд от метала, в който е вграден. Камъните могат да надраскат гланца на вашето злато, сребро или платина, ако струпвате бижутата си на купчина в чекмедже или в кутия за бижута.

Снимки: Rumour Jewelry, London