]]> http://www.juvella.com/rachno-izraboteni-bizhuta-1208/feed/ 0 http://www.juvella.com/dekorirane-svesht-1181/ http://www.juvella.com/dekorirane-svesht-1181/#comments Wed, 17 Aug 2011 09:44:05 +0000 Andreana http://www.juvella.com/?p=1181 Здравейте, днес ще ви покажа два много лесни начина за украсяване на свещи. Всяка на пръв поглед обикновена свещ ( с подходящи размери ) става оригинална и специална! Те са чудесно допълнение за декора на всеки празник.
За изработката на  първата свещ

ви е необходимо : свещ, салфетка ( трипластова) ,уред за топъл въздух или сешоар, сухо лепило за повече прецизност, хартия за печене , копче , канап и желание за творене .

След като сме приготвили необходимите ни материали изрязваме мотивите ,които ще използваме за свещта.

След това намазваме със сухото лепило тази част на свещта, която ще е декорирана и залепяме салфетката – само най – горния пласт.

Вземаме хартията за печене и завиваме свещта .

Започваме да нагряваме с уреда за горещ въздух или сешоара. На следващата снимка се личи разликата между готовата и още не достатъчно нагрятата част .

Трябва нагряването да става равномерно , по същия начин може да се работи и без хартията за печене ,но трябва да се внимава да не се разтопи свещта. След като е готова свещта ,декорираме както ни харесва.

Аз ще използвам канап и едно копче. Свещта е готова

За втората свещ

ще ние нужно : свещ, тишу  хартия, мастило ,сухо лепило, печати и други декорации.

Първо печатаме желаното на тишу хартията, не натискайте много , защото хартията е много тънка и изображението се размазва.

Отново ще използвам сухо лепило ,за да може изображението да е на точното желано място.

От тук на татък действаме по същия начин както при първата свещ.

Панделка, малко перли и свещта е готова.

За да видите и други неща изработени от мен  може да посетите http://www.juvella.com/art-andreqna/

Техниката декупаж е много интересна , чрез нея се вдъхва живот на старите вещи и превръща и най-обикновените предмети в истински произведения на изкуството.
Названието му идва от френската дума “decoupage“, което в превод означава “изрязвам“ – правя колаж или хартиена апликация.
Затова и звучи по френски, въпреки че родината на декупажа е Китай.
Има много техники за декупаж. Най-разпространената от тях е т.нар. салфетна техника.
При нея се изрязва мотив от салфетка, залепя се върху повърхността за декориране и се покрива съсспециални за целта лакове.
При моята рамка също съм използвала салфетната техника.
За основа на рамката съм използвала парче фазер с подходящ размер.

Очертавам с молив правоъгълник с размер 10І15.

След това с боя на акрилна основа и помощта на гъба минавам рамката в желания цвят.

Реших за единия ъгъл да използвам салфетка, а за другия да направя завъртулки с конец. Ще ги лепя с С 200 лепило.


След като съм готова с конеца, избирам салфетката ,която ще използвам.


Изрязвам елементите ,които ще използвам. Основата трябва да е изсъхнала много добре.

За залепването на салфетката използвам салфетен лак, като първо вземам само най – горния слой на сал1етката, след това с мека четка
от синтетика нанасям салфетния лак от средата на вън на орнамента ,който лепим, за да излезе въздухът. След няколко секунди минавам от горе с гъбичка,за да обера излишният лак.


Вече сме готови със салфетката. Отново с помощта на гъбичка и боя на акрилна основа боядисвам конеца.

Добавям още малко цвят.

С релефен контур ,дооформям.

Изрязвам от картон правоъгълник с размер 10І15 см и залепям с двойно лепяща лента на мястото за снимката. Правя
триъгълничета, за закрепване на снимката, на два от противоположните ъгли.

Идва ред на цветята, които ще красят рамката. За да ги изработя използвам – панделка, телбод ,топъл силикон и картонена основа.

1) Завъртвам панделката и захващам с телбода в центъра на картонената окръжност

2)Продължавам с усукването на панделката ,като едновременно с това и завъртам около центъра.

3)Захващам на още едно място с телбод, като се старая телчето да остане скрито.

4)С топлия силикон лепя внимателно под панделката и на самия край.

Цветето е готово. По същия начин правя още две цветя и ги залепям с горещия силикон към рамката. Тези цветя в подходящ размер са идеално допълнение и като брошки, диадеми,
за освежаване на скучни чанти и още много неща могат да си променят облика и излъчването с едно такова допълнение.

Моята рамка е готова и скоро ще зарадва бъдещия си собственик. Най – приятната част от цялата работа.

За нейната направа  използвам 130 гр. картон. Изрязвам два квадрата , като страната на единия е с 8-9 милиметра  по-малка. Единият ще използвам за капаче, а другия за основа на кутийката.

Прегъваме на половина ,както е показано на снимката.

После и на другия край.

Четирите ъгъла, прегъвам към центъра.

Продължавам с прегъването по следния начин

Следва най-трудната част за обяснение, ще се опитам да е максимално разбираемо и точно. При последното прегъване получих 4 малки  квадрата в четирите ъгъла. Прегъвам на вътре, последователно по всеки от четирите диагонала.

Получавам желаното капаче.

По същия начин правим и другата част на кутийката.

Започвам с оформянето. Избирам да комбинирам с кафяв картон, изрязвам четири правоъгълника,  които краища изрязвам с бордюрен пънч. Използвам двойно залепяща лента, за  да ги залепя към капачето.

Избирам подходяща дизайнерска хартия и панделка , продължавам  с оформянето.

Изрязвам два квадрата от кафявия картон, единият за външния ,а другият за вътрешния край на капака.

Следва дизайнерската хартия, панделката и  две копчета.

Слагам и желания надпис

За основен акцент ще използвам едно цвете, което изработвам по начина, който  показан на снимката.

Капачето с цветето е почти готово.

Ще допълня само още няколко завъртулки, които изрязвам с пънч и краищата им оцветявам с пигментно мастило.

Добавям картичката ,която съм изработила , като съм използвала същите материали.

Има важни причини, за да предпочетете турмалина пред останалите скъпоценни камъни. Турмалинът притежава много широк спектър от цветове, включително червено, розово, жълто, зелено и синьо. Древните Египтяни са вярвали, че скъпоценният камък е придобил тази пъстрота от багри, като е попил в себе си всички цветове на дъгата по-дългия си път от центъра на Земята до повърхността й. Турмалинът е получил названието си от сингалската дума „tura mali”–разноцветен ( или камък със смесени цветове). Много от турмалините имат два цвята единият видим на дневна, а другият – на изкуствена светлина. Големи находища на турмалин са открити в Бразилия, Южна Африка и Шри Ланка.
Който и да ви е любимия цвят камък, може да сте сигурни, че ще откриете турмалин в такъв цвят. На практика съществуват турмалини в цялата гама от цветове на дъгата, с нюанси от черно до синьо и от зелено до червено. Най–скъпите турмалини са розовия (рубелит), зеления (верделит) и синия (индиговит). Ослепително красива е друга разновидност на турмалина, наречена котешко око, наподобяваща ефекта на тигровото око, когато е обработена в кабошонна форма. Черните турмалини се наричат още шорл /schorl/ и са най-често срещани.
Турмалините са също толкова красиви, колкото сапфирите и рубините, но са сравнително по-евтини. Те имат интересно свойство, което е било необяснимо за учените дълго време, а именно пироелектрични са, т.е. при нагряване и последващо охлаждане, кристалите им придобиват електричен заряд. Турмалинът е бил в основата на много митове и легенди. Лечителите, ползващи кристали твърдят, че турмалинът е духовен камък, който укрепва ума и действа благоприятно върху нервната система, лимфните жлези и кръвообращението. Смята се, че турмалинът е покровител на художниците и писателите, тъй като развива творческите способности и креативността. Той е известен също като “камък на мира”, защото се вярва, че прогонва насилието и благоприятства мира. Розовият турмалин се свързва със сърдечната чакра, динения турмалин с чакрата на челото (между веждите), а зеления – с чакрата на гърлото.
Рубелитът е друга разновидност от очарователното семейство на турмалините. Разполага със собствена гама от цветове от яркочервено до наситено розово. Той е ослепително красив скъпоценен камък. Рубелита има широко приложение и се инкрустира в пръстени, колиета и гривни. Турмалинът е известен, като камъкът на пета годишнина от брака и е талисман /покровителства/ на родените през месец октомври.

Кутийката, може да се изработи и във вариант за момчета.
За изработката и ще използвам 200гр картон. Размерът е в зависимост  от големината на основата.

С уредът за релеф бинговам около 1 см.

После с ножичката нарязваме малката част на триъгълници.

Колкото повече триъгълници има, залепянето на основата ще е по прецизно и лесно.
За основата, ще използвам 300гр картон за да е по-стабилна кутийката.

С помощта на пергел очертавам окръжност.

Изрязвам.

Залепям, използвам лепило С200.

Долната част на кутията е готова. Капачето ще изработя по същия начин, но ще изрежа две окръжности, едната с цвета  на кутията за горната част на капака

Ще използвам и един от любимите ми пънчове.

Изрязваме отново.

Лепим и капачето е готово.

Започвам с украсата на кутията, ще използвам панделка.

Искам да е по небрежна, крайчетата на панделката минавам с безцветен лак, за да избегна разнищването и.

Резултата.

Отново ще използвам един бордюрен пънч.

а също така и машинка за релеф.

Изключително удобна, практична и лесна за употреба машинка. Листът, на който искам да придам релеф, го поставям между специална папка.

После през машинката.

Резултата.

Залепяме на кутийката.

Използвала съм двойно лепяща лента.
Отгоре на капачето ще сложа няколко цветя, които се изработват по следния начин

Няколко пеперуди, висулка и кутийката е готова.

Златото очарова и приковава човешкото внимание от зората на цивилизацията. То е открито и познато още от праисторически времена. Тъй като златото се среща в природата в самороден вид, можем да предположим, че то е билo първият метал, който се е използвал за ритуали и накити. Златни предмети са намерени в археологическите разкопки от най-древни цивилизации, датиращи от преди повече от 5000 години. Златото винаги е било използвано като мярка за ценност. Още 1500 г. преди Христа, златото се е наложило като парично средство за международна търговия и най-ранните известни монети (от злато) в света датират от около 670 г. преди Христа. През 1922 г. беше открита непокътната гробницата на младия фараон Тутанкамон. В нея археолозите намериха най-голямата колекция от злато и бижута в света. Изработката на златото на Тутанкамон говори за доста напредничава златарска техника на египтяните през второто хилядолетие пр. Хр.  Алхимиците правят опити да превърнат обикновени вещества например олово – в злато. Вярвало се е, че правилното взаимодействие с чудотворното вещество, наречено “Философски камък”, може да превърне всичко в злато. Въпреки че алхимиците не успяват в опитите си, те провокират интереса на останалите към взаимодействието на веществата, което слага началото на съвременната химия. Дълго преди испанците начело с Колумб да стъпят на Новата земя, народите населявали Северна и Южна Америка, произвеждали невероятно сложни предмети от злато и демонстрирали високо ниво на златарски техники. Голяма част от интереса на Конкистадорите към изследването на Америка е бил продиктуван от истории за прекрасни златни бижута и накити, използвани от индианските племена на Централна Америка. За съжаление испанците претопяват много от плячкосаните златни предмети и онова, което научаваме днес за златарските умения на тези народи се базира на по-скорошни разкопки. Разширяването на Съединените щати към западните територии през 19 век е ускорено именно от откриването на златните находища. Въпреки че много от западните щати са обхванати от златната треска най-ярко се помни откритието за златното находище край Sutter’s Mill в Калифорния през 1848. Търсенето на злато е било свързано с факта, че хиляди заселници са рискували живота и здравето си правейки дълги и опасни пътувания през тогавашните диви територии, за да достигат до златните полета.

- По-голяма част от добито до днес злато е все още в обръщение под една или друга форма.

- Оценките сочат, че всичкото злато в света, което е било преработено досега може да оформи куб със страна 66 фута.

- Злато е рядък метал. То се съдържа само в съотношение 5 части към 10 милиона части във външната земна обвивка.

- Златото е най-сферографитния (изтегля се във фина нишка) и най-мек (пресова се до тънко фолио) известен метал. Една унция злато може да бъде изтънена до фолио от 300 кв. фута. От злато може да се изтегли нишка достатъчно фина за бродерия.

- Чистото злато е малко по-твърдо от човешки нокът.

- Златото е деветнадесет пъти по-тежко от водата. Златото е единия от двата метала, който имат цвят различен от белия. Медта е вторият.

- Златото не ръждясва, не потъмнява и не корозира.

- Златото не реагира с повечето елементи. Изключение правят: хлор, флуор, царска вода и цианид. Разтваря се в живак.

Чистото злато е толкова меко, че не би могло да издържи ежедневна употреба. Ето защо то често се смесва с други метали, за да му предадат по-голяма твърдост и издръжливост. Най-често използваните метали за сплав със златото са: сребро, мед, никел, цинк и по-рядко платина или паладий. За определяне чистота на златото се използват или каратовата или метричната система. В метричната система чистотата на благородните метали се измерва в 1000 части чист метал в сплавта, а в каратовата в 24 части. Един карат е 1/24 тегловна част съдържание на чист метал, а според метричната рафинираност съдържа 999 единици злато и 1 единица примеси. Следователно 24-каратовото злато е чисто злато (99,99%). За да стане по-ясно да вземем за пример 14-каратовото злато. То съдържа 14 части чист метал и 10 части примеси–общо 24 части. Същото 14-каратовото злато може още да се опише като 585–метрична рафинираност или 585 единици злато и 415 единици — общо 1000 части или чистотата му е около – 58.50% .

Метричната система Каратна система % злато

990+ 24 100

916 22 91.67

750 18 75

585 14 58.3

375 9 37.5

Чистото злато е светложълто, блестящо, меко и пластично. Смесването на златото с други метали, подобрява не само устойчивостта и здравина му, но също така променя и цвета му. Най-общо жълтото злато съдържа еднакви количества от мед и сребро премесени със злато. Мекият розов или червеникав цвят може да бъде постигнат чрез увеличаване на процентното съдържание на медта в неговата сплав като така се получава „розово” или „червено” злато. А финият зелен нюанс се постига, когато се увеличи процентът на среброто, образувайки, така нареченото “зелено” злато. С изключение на медта всички останали метали добавени към сплавта “избелват” златото и то изглежда по-бяло.  За пръв път бялото злато е било разработено през 20-те години на миналия век като алтернатива на платината. През последните години, благодарение на високата цена на платината, сплавите на бялото злато набират все по-голяма популярност. Бялото злато не е нов вид злато, а златна сплав, на която жълтия цвят е бил нарочно избелен чрез внимателен подбор на съставящите го метали. Има две основни групи бяло злато. В едната група златото е легирано с никел, а в другата с паладий (или платина). И никелът, и паладият (както и платината) силно “избелват” злато, докато среброто и цинкът влияят по-слабо върху цвета му. Никеловите сплави на бялото злато се поддават по-трудно на обработка, а сплавите от паладия или платината обикновено са доста скъпи. Най-комерсиалната сплав на бяло злато има висок процент на никелово съдържание, защото е по-евтина. Високото съдържание на никел в бялото злато, обаче може да доведе до алергични реакции при някои хора, особено при жените. За да се реши този проблем на пазара вече се предлагат нови сплави от бяло злато без никел, които използват мангана като избелващ метал. Все още няма установен правен или търговски стандарт (въпреки че такъв е обсъждан) определящ съдържанието на сплавите, чрез които се постига “белият цвят” на златото. Липсата на ясен стандарт наред с промените в цветовете, цените и приложението им, доведе до широк спектър от нюанси в отделни бели злата, като се започне от жълтеникав и се стигне до кафеникав оттенък. Бедните на цвят сплави на бялото злато наложиха в сектора практиката върху изработените от тях бижута да се слага покритие от родий за подобряване на външния им вид.  Родият заедно с паладия са част от на семейството на платината, имат красив бял цвят и са сравнително устойчиви при употреба. В зависимост от типа на бижутата и колко често се носят, радиевото покритие може да издържи от няколко месеца до няколко години. Тъй като покритите с родий бижута от бяло злато са широко разпространени и търговците рядко разкриват на клиентите този факт, много потребители приравняват цвета на родия с този на бялото злато. Това често води до объркване и тревога, когато радиевото покритие се износи и бижута започнат да „жълтеят”. Бижутата от бяло злато могат да бъдат повторно покрити с родий. Препокриването изисква бижута да бъдат добре почистени и полирани. Този процес може да намали контраста на орнаментите на бижуто и да ускори износването му, поради използваните абразиви. Тъй като всеки път се отстраняват малки количества от метала, се препоръчва повторно покритие на бижута да се извършва само в редки случаи.

снимка: Flickr

]]> http://www.juvella.com/zlato-952/feed/ 0 http://www.juvella.com/tefterche-911/ http://www.juvella.com/tefterche-911/#comments Tue, 14 Jun 2011 15:05:12 +0000 Juvella http://www.juvella.com/?p=911 Здравейте, днес ще ви представя  един малък  подходящ подарък. Всички си спомняме онези тефтери и тетрадки, с окъсани листи от прелистване, в които нашите майки пазят любими рецепти. Днес по-често това го правим, като пазим рецепти в компютрите, но това не е много практично или поне на мен. Често ми се случва да бягам от кухнята до хола да видя как точно е рецептата . Е, с тефтерче, което да е на близо до вас  това няма как да ви се случи.

За неговата направа съм използвала едно обикновено тефтерче, което е с подходящи размери

Започвам с лицевата корица. Вземам размерите и изрязвам от избраната от мен дизайнерска хартия. Тя е 200гр и няма да има нужда  да слагам допълнително картон, за да постигна твърдост на корицата.

След това продължавам с оформянето на дизайна, за изрязването използвам тример, който позволява прецизно и лесно рязане.

Правя бордюрче с бордюрен пънч.

Следва да си направя шаблонче на престилката, която искам да сложа на лицевата страна на тефтерчето

Сега с готовото шаблонче  изрязвам престилката от дизайнерската хартия и дооформям.

За връзки използвам панделка.

Имам подходящи висулки-вилица и лъжица, точно за това тефтерче

За надписа, сканирам един лист от тефтера и оформям с помощта на фото шоп.

Отново използвам пънч за изрязването на желаната форма.

За залепянето на надписа използвам обемни квадратчета.

Лицевата част на тефтера е готова.

На вътрешната страна на корицата правя едно малко джобче, в което временно да се съхранят рецепти, които още не сме написали в тефтера

За листовете използвам едно малко печат с кексче.

Оформям и задната корица.

Остана само да направя тага, с помощта на който може да се отбелязва точната рецепта, която ще правим.

Печата оцветявам с акварелни моливи.

И ето крайния резултат:

Здравейте ,казвам се Андреяна Попматеева и от близо 1година се занимавам с изработването на картички и покани. Днес ще ви покажа процеса на изработване на една картичка. Летните месеци са изпълнени с празнична еуфория покрай едно от най-важните събития -Сватбата. Вълненията са както при младоженците, така и при гостите. Всички искат празника да остане незабравим приятен спомен. Повечето гости предпочитат паричен подарък и тук идва ролята на празничните пликове и картички. Представям ви нежен и елегантен плик със картичка.

Първо съм принтирала надписа, който искам да използвам. След това използвам прозрачен печат, с който имам възможност да преценя точно мястото където да го използвам. Изрязвам правоъгълник, на който с пънч заоблям ъглите. Минавам краищата с розово мастило.

Искам да добавя пеперуди към флоралните елементи, използвам пънч-пеперуда на Марта Стюард, който е комбиниран с прозрачни печати за украса на крилете. Прибавям розовата основа и надписът е вече готов.

Започвам с изработката на основата на плика, схемата е много лесна и бърза за изпълнение. За залепянето на плика използвам С200, а дизайнерската хартия лепя с двойно залепяща лента.

Следва изработката на картичката, на която да се напише пожеланието. Изрязвам още няколко пеперуди и правя розички, с които да запълня десния ъгъл. За изработката на розичките ни трябват няколко квадрата, очертаваме спирала и изрязваме,после навиваме.Аз съм използвала куилинг инструмент, но спокойно може да се използва дървено шишче, на което да се цепне връхчето.

Остана само да залепим розичките, добавяме пеперудите, листа и готово.