Източници: Бразилия, Бирма, Индия, Мадагаскар, Русия, Танзания и Зимбабве
Камък на месец : Юни

Ултра-редкият скъпоценен камък александрит, наречен още Царски камък, дължи името си на руския цар Александър Николаевич II ( управлявал Русия от 1855 до 1881). Има свидетелства за находища на   aлександрит покрай бреговете на река Токовая, в изумрудените мини на Екатеринбург, който е разположен по протежение на източните склонове на Уралските планини в Свредловска област, Русия. Александрита е разновидност на минерала кризоберил, който е обикновено от прозрачен до полупрозрачен, като някои камъни имат особени рефлекторни качества. Скъпоценния камък има уникалната способност да променя цвета си, като това се дължи на промените в цветовата температурата на заобикалящата светлина. Заради уникалната способност на александрита да абсорбира определени елементи от цветовия спектър, той може да изглежда зеленикаво-синкаво-сив на дневна светлина и червеникаво-пурпурен ( малиново червен) на изкуствена светлина ( топла ). Естествените александрити са много редки и най-добрите кристали идват от находищата до река Токовая. Бразилските александрити се намират в околностите на градовете Ново Крузейро и Нова Ера в известният минен район Minas Gerais на Бразилия. Цветът на повечето бразилски александрити не се променя до зеления спектър, така както на руските, въпреки това последните добиви от Нова Ера демонстрират малко по-добра способност за промяна на цвета. Тези специмени от Нова Ера са доста малко и с множество инклузии. Други източници са мините Нарсипатнам и Вишакхапатнам в щата Андхра Прадеш в централно-източна Индия. Мините във Вишакхапатнам са затворени след цунамито от 2004г. Мадагаскар и Танзания са също източници на александрит. Заради това, че е много рядък, качествени специмени от Бразилия и Индия могат да се продадат за няколко хиляди долара на карат.

снимка: wikipedia

Източници : Афганистан, Бирма, Мадагаскар, Шри Ланка, Таджикистан, Тайланд
Рубинът е камък на месец Юли.

снимка 1: Flickr

снимка 2: Flickr

Перуански опал, източник: Flickr

Огнен опал, източник Osirisgems

мина за амолит, Алберта, Канада

Научната разходка назад във времето установява, че преди 65 млн. години световният океан е приютил невъобразими форми на живот. Една от тези форми е Ammonite – създание със спираловидна черупка, подобно на сепия. Потъвайки на дъното на морето, тези черупки попадат в богата на минерали утайка, където с течение на времето претърпяват процес на фосилизация. Черупките не само се запазват, но придобиват цветове във възхитителните гами на дъгата.
Днес фосилите на амонита могат да бъдат открити на много места, но само тези на територията на Алберта (Канада) имат качествата на скъпоценни камъни, което прави амолита един от най-редките камъни в света.Макар че се добива от 1960 г. насам, амолитът тъне в относителна неизвестност допреди няколко години. През 1997-ма Едуард Ли, експерт по Фън Шуй от Хонконг, издава книга, в която описва качествата на амолита. Книгата насочва вниманието към камъка на всички, които споделят философията на Фън Шуй. Амолитът става търсена стока, а продажбите му в световен мащаб нарастват.Камъкът е изключително привлекателен, тъй като искри в цветовете на дъгата. Ако се загледате внимателно в него, може да отличите 7 различни цвята – рубинено червено, кехлибарено жълто, изумрудено зелено, нефритено зелено*, небесно синьо, бледомораво и оранжево. Оттам и последователи на Фън Шуй наричат амолита “Седемцветният Камък на успеха”.

Според тази философия всеки цвят на амолита е натоварен с различно символно значение. Рубинено червеното стимулира растежа и енергията. Оранжевото генерира кративност и повишава либидото, а зеленото подобрява мисълта, прави ни по-мъдри и стимулира предприемаческия дух. Жълтото подобрява здравето. Като цяло се счита, че камъкът пречиства тялото от натрупаните токсини и балансира функциите на организма. Когато камъкът е поставен в дома, той спомага за спокойствието, хармонията и семейното щастие. В офиса пък способства за постигане на добри резултати в бизнеса.

Снимки: (1ва ) ktelqueen; (2-3)Aurora Mine – Alberta, Canada

Снимка: Hausel, W. D., 1998, Diamonds and Mantle Source Rocks in the Wyoming Craton With a Discussion of Other U.S. Occurrences: Wyoming Geological Survey Report of Investigations 53, 93 p.

Четири основни компонента се взимат под внимание, когато се определя качеството и стойността на един диамант – цвят, шлифовка, чистота и карат. Действайки като призма, диамантът може да разлага светлината на спектър от цветове и да я отрази във вид на ярки отблясъци. Точно както при оцветеното стъкло, цветът в диаманта действа като филтър и ограничава спектъра на отразения цвят. Колкото по-малко цвят има в един диамант, толкова по-цветист е отблясъкът и съответно толкова по-висока е оценката на диаманта по критерия „цвят”.

Оценка на цвета

За оценката на това колко цвят има в един диамант се използва система с букви от D до Z, като D се присъжда само на най-редките, напълно безцветни диаманти.
Безцветните диаманти и тези, които са жълтеникаво-кафяви, се групират в категориите, показани по-долу:

D-E-F – безцветен
G-H-I-J – почти безцветен
K-L-M – леко оцветен, обикновено с жълт оттенък
N-O-P-Q-R – леко оцветен; оттенъкът може да бъде забелязан с невъоръжено око
S-T-U-V-W-X-Y-Z – оцветен, обикновено в жълто понякога достигащо до кафяво; цветът е видим с просто око.

Флуоресценция

Флуоресценцията е свойството на диаманта да мени цвета си, когато е изложен на ултравиолетово излъчване. Тъй като ултравиолетовите лъчи са компонент на дневната светлина, флуоресциращите диаманти могат да менят цвета си доста често. Някои хора търсят този ефект, докато други го избягват. Обикновено диамантите, които флуоресцират силно се продават на малко по-ниски цени от останалите.

Обковката също оказва влияние

Диамант, който по принцип изглежда светло жълт за невъоръжено око ще изглежда още по-безцветен, ако е монтиран в бяла обковка – платина, бяло злато. Ако същият този диамант се монтира в жълто злато, това визуално ще усили жълтия тон в него.

Промяна на цвета

Цветът на някои диаманти бива променян драматично посредством различни способи, някои от които са временни, а други постоянни. Някои от тях се използват да заблудят потребителя, други са трайни и целят подобряване на външния вид и създаване на качествени камъни с по-достъпни цени, трети просто се стремят да създадат диаманти с интересно оцветяване.
Например способът за покриване на диамантите с различни субстанции, които да скрият жълтите оттенъци, е нетраен и целта му е да заблуди купувача. При нормалното носене на украшението и почистването му покритието се изтърква и пада. Понякога върху диаманта се нанасят точици от пурпурно или синьо мастило с цел да неутрализират жълтеникавия цвят. Тези оцветени области обикновено са скрити от обковката и се забелязват трудно, но покритието пада при третиране с вода или почистващи препарати.
Други способи, използващи облъчване и висока температура, могат да променят кафявите и жълти диаманти в зелени, ярко жълти, сини, пурпурни, червени камъни. Цветът обикновено е траен, но може да бъде променен ако диамантът е изложен на високи температури – например при ремонт на обковката. Естествените цветни диаманти са доста скъпи и тези, които се продават като натурално оцветени трябва да бъдат придружени от лабораторен сертификат. За разлика от тях, изкуствено оцветените посредством лъчение и топлина диаманти са по-достъпни като цена.
Обработка с висока температура и под високо налягане се използва за да превърне по-непопулярните кафеникави диаманти в по-скъпи и по-безцветни камъни. Тази обработка се използва от много компании и оставя трайни резултати, но покупката на такъв изкуствено оцветен диамант е въпрос на личен избор и по принцип те струват по-евтино от естествено оцветените диаманти с близки характеристики.

амазонит

Въпреки че някои модерни лечители използват есенции, добити чрез потапяне на камъни в пречистена вода, повечето се фокусират върху силата на лечебното докосване и поставянето на камъни върху правилното място на тялото на пациента. Пациентът се отпуска на масата и лечителят му помага да достигне състояние на пълна отпуснатост чрез дълбоки вдишвания. После индивидуална комбинация от камъни се поставя по тялото в конфигурация, която съответства на оплакванията на лекувания. Самата комбинация е базирана както на знанието за различните чакри и качествата на скъпоценните камъни, така и на интуицията на лечителя. Поради липсата на научни доказателства, повечето лечители избягват да правят директни твърдения, че скъпоценните камъни лекуват конкретни болести, а по-скоро наблягат на това, че те действат срещу негативните мисли и емоции, които причиняват болежките.
Лечението, твърдят практикуващите, е резултат не само от енергийния заряд на скъпоценния камък, но и от лечебната сила на допира на терапевта.
Успешното лечение може да завърши и с една сесия, но може и да се извършва периодично в продължение на месеци. Но лечителите твърдят, че ключът към поддържане на добро здраве е промяна в начина на живот, която да помогне да се поддържа енергийният баланс в тялото. Препоръчителните практики включват: йога, диети, медитация и носене на правилно предписания скъпоценен камък.

опушен кварц

Например вярва се, че розовият кварц има благотворно влияние върху четвъртата чакра или сърцето и може да помогне да се поддържа чувство на удовлетвореност и вътрешен мир. Лечителите препоръчват използването на поне три камъка за лечение – един поставен върху чакрата на сърцето (в центъра на гръдния кош, между гърдите) и по един над и под тази точка.
Цитринът, който влияе върху втората чакра (зоната на пъпа), може да се използва за облекчение на болки, причинени от лошо храносмилане или бъбречни инфекции. Червени или зелени гранати, използвани в комбинация върху първата чакра в основата на гръбначния стълб прочистват кръвта и стимулират сексуалното желание. Аметист, поставен в центъра на челото, където е шестата чакра, облекчава главоболието. Диамантите са считани за едни от най-ефикасните камъни за цялото тяло.
Както при повечето неща в живота, и тук качеството е от значение. Практикуващите твърдят, че синтетичните камъни са безполезни в лечението. А тези, които са истински, но лишени от хубав блясък, биха имали по-слаб ефект. Някои лечители вярват, че камъните с лошо качество могат дори и да предават негативна енергия. Ако не можете да си позволите високата цена на висококачествен рубин, твърдят те, по-добре да си намерите по-евтин скъпоценен камък, но за сметка на това с добро качество, като например червен турмалин или червен гранат.
Естествено силата на скъпоценните камъни е нещо приятно за почитателите на бижутерията. Следващия път, когато се загледате в някое красиво бижу и се чудите дали да си го купите, може би в полза на покупката ще натежи и факта, че освен всичко друго носенето му е полезно и за вашето здраве.
Ето и списък на някои оплаквания заедно с камъните, които могат да им повлияят позитивно:

• акне – розов кварц
• тревога – амазонит
• болки в гърба – кехлибар
• колики – черен турмалин
• настинка – перидот
• кашлица – аквамарин
• депресия – опушен кварц
• умора – зелен турмалин
• безсъние – лабрадорит
• мигрена – зелен флуорит
• зъбобол – аметист

Снимки: Igor Schwartzmann

Снимка: Jason Presser

Перидотът е древен и все пак, понастоящем, много популярен скъпоценен камък. Толкова е стар, че може да бъде намерен даже в египетската бижутерия от ранното второ хилядолетие пр. Хр. Камъните, използвани през онези дни, идвали от находище на малък вулканичен остров в Червено море, намиращ се на около 70 километра от египетския бряг, който бил повторно открит около 1900 г. и отогава насам , напълно експлоатиран като находище. Преди около няколко години са разкрити находища на перидот в региона на Кашмир и камъните от там показват уникална красота на цветовете и прозрачността.
Древните римляни харесвали този камък и обичали искрящия му зелен блясък, който не се променя, дори при изкуствено осветление. Те дори го нарекли „вечерен изумруд”. Перидотът може да бъде намерен в Европа в много средновековни църкви, украсяващ някои съкровища. През ерата на барока , тъмнозеленият камък изживял своеобразен кратък разцвет, преди да бъде забравен.
Камъкът, всъщност е известен под три имена – перидот, хризолит (произлизащо от гръцката дума „златен камък”) и оливин, защото перидотът е скъпоценната разновидност на минерала оливин. В търговията със скъпоценни и полускъпоценни камъни обикновено се нарича перидот – име, идващо от гръцкото „перидона”, в превод „даващ много”.
Перидотът е един от малкото камъни, които се срещат само в един цвят. Много фини следи от желязо са причината за тъмнозеления му цвят, с лек златист отенък. Химически перидотът е просто желязно-магнезиев силикат и дълбочината на цвета зависи от съдържащото се желязо. Цветът се среща във всяка вариация от жълто-зелено и маслинено до кафеникаво зелено. Перидотът е много твърд – по скалата на Моос достига 6.5-7 (от 10) и въпреки това е лесен за поддръжка и доста здрав.

Снимка: Jason Presser

Най-красивите камъни идват от района на пакистанско-афганистанската граница. Перидотът се среща още и в Китай, САЩ, Африка и Австралия. Камъните от Източна Бурма, днешен Мианмар, са ярко зелени с фини коприненоподобни нишки. Перидотът от американския щат Аризона, където е доста популярен в индианската бижутерия, често се среща в жълтеникав до златистокафяв оттенък.
Перидотът се шлифова според кристалната си структура, обикновено в класическа фасетна форма – кръгъл, осмоъгълен, овален. По-малките кристали се шлифоват като калибрирани камъни, по-големите се оформят от дизайнери до фантастични и уникални образци. Материалът, който е богат на инклузии (малки несъвършенства в кристалната структура) се шлифова като гладък скъпоценен камък, защото тази форма осигурява най-добрия ефект за тях.
Шлифовчиците знаят, че този камък не е лесен за обработка. Грубите кристали могат да бъдат изкривени и лесни за счупване. Напрежението вътре в самия кристал може да бъде значително. Перидотът е камък, който подхожда идеално на ежедневния тоалет, без да изисква специална грижа.
Перидотът е ценна част от палитрата на зелените скъпоценни камъни. Има тенденция той да бъде използван не само като индивидуален камък, а и в серии и комбинации от бижута. И тъй като светът на модата от съвсем скоро показва предпочитание към тъмнозеленото, популярността на този камък расте. Богатите находища в Пакистан и Афганистан осигуряват пазара с достатъчно суровина, така че всеки индивидуален вкус и бюджет да може да бъде удовлетворен. Но ако точният камък за Вас е голям, прозрачен, с наситен цвят, бъдете готови – те са изключително редки и скъпи. Перидотът е скъпоценен камък, който човек определено си струва да опознае.

Снимка: Jason Presser

Забележителният Кашмирски Перидот

Неочаквано, около средата на 90-те, перидотът става сензацията на търговските изложения на скъпоценни камъни по света. Причината – в Пакистан е намерено изключително богато находище на най-фин перидот, намиращо се на един планински склон на височина около 4000 м. Тежките климатични условия позволяват добивът да става само през летните месеци и въпреки това в долината са докарани необичайно големи и фини кристали и скали. Тези камъни били от най-високо качество, по-високо от всичко виждано преди, и находището се оказало толкова богато, че и в момента високото търсене може да бъде задоволено от него без проблем.
За да се подчертае отличното качество на такъв един перидот от Пакистан, камъните били наречени „Кашмирски перидот”, напомнящо за фините кашмирски сапфири. Креативните шлифовчици на скъпоценни камъни успели да създадат очарователни уникални камъни от над 100 карата от някои от най-големите и чисти кристали в тъмно зелено, което спира дъха.

Снимка: Ginger

Скъпоценните и полускъпоценни камъни имат различни магически свойства. Поне такива са традиционните вярвания у различни племена и народи. Древни предания свързват тези камъни с мистериозна сила, която може да влияе върху съдбата на човека. Колкото са различни камъните, толкова са разнообразни и тези вярвания. Всяка епоха открива красотата у различни камъни. При това те са не само красиви накити, но и талисмани, които носят щастие. Счита се, че камъните са пазители от болести и от беди. И до днес например е разпространена вярата, че лунният камък, известен още с наименованието селенит (от гръцкото име на богинята на луната Селена), помага за преодоляване на любовните препятствия. Вярвало се, че хората, които го носят, могат да поглеждат в бъдещето. Астролози препоръчват да се посрещне пълнолуние със селенит в ръка. Ако в този момент насочиш изцяло мислите си към това, което те вълнува, лунният камък ще ти помогне да откриеш правилните отговори.

Лунният камък има уникалната способност да демонстрира магическа игра със светлината. Дължи името си на мистериозния блясък, който изглежда различен всеки път, когато камъкът смени положението си в движение. В по-ранни времена този феномен бил свързван с фазите на луната.
Лунните камъни са доста разнообразни в зависимост от произхода си. Така например камък от Шри Ланка блещука в бледосиньо на прозрачен фон. Екземпляр от Индия пък показва игра със светлината, подобно на облаци върху бежов, светлозелен, оранжев или кафяв фон. Тези меки цветове в комбинация с финия блясък правят лунния камък идеален за бижута с чувствен характер. Този камък е изключително популярен по времето на художествения стил Арт Нуво (около 1880 – 1910 г.). Той е украсявал забележителен брой бижута, създадени от известния френски майстор златар Рене Лалик и неговите съвременници. В наши дни тези бижута се намират само в музеи или частни колекции.
В няколко култури, между които и индийската, лунният камък е считан за свещен и магически. В Индия той се цени и като „камък на съня”, тъй като съществува вярване, че носи сладки и красиви сънища.

Лунният камък символизира холистичната представа за мъжа и жената

Мекият му блясък насърчава емоционалните и мечтателски наклонности на личността. Лунният камък е идеален за влюбени – счита се, че събужда чувство на нежност и предпазва истинската любов. Смята се още, че носенето на лунен камък усилва интуицията и чувствителността.

Снимка: Ginger

Какво представлява лунният камък и откъде произлиза

Той принадлежи към голямото семейство на фелдшпатите, които представляват почти две трети от всички камъни на Земята. В случая с лунния камък имаме разновидност на фелдшпата, наречена „адулариа”, която може да бъде намерена в Европейските Алпи, близо до групата Адула (оттук и името).
В необработен вид лунните камъни изглеждат доста скучно, трудно се забелязва тяхната привлекателност – мистериозната игра със светлината. Тя може да бъде извадена наяве само чрез уменията на шлифовчика.
Класическите синкави и почти прозрачни лунни камъни идват от Шри Ланка. Могат да бъдат намерени още в САЩ, Бразилия, Австралия и Мадагаскар. Тъй като сините лунни камъни от добро качество стават все по-редки напоследък, цените им растат. Пазарът предлага и камъни в зелен, прасковен, опушен оттенък, както и в черен и червеникав цвят. Тези образци идват главно от Индия.
Светлината на лунния камък е наистина нещо специално в очарователния свят на скъпоценните камъни. Феноменът се обяснява с вътрешната структура на камъка, с неговите люспици (ламели). Светлинните лъчи влизат във вътрешността му, пречупват се и се разпръскват. По този начин се създава феерична игра на светлината, която го прави толкова специален и желан.
Този красив камък обаче има един значителен недостатък – постига твърдост само 6 от 10 по скалата за твърдостта на Моос. Това означава, че с лунните камъни трябва да се внимава, тъй като са много крехки.
От друга страна, малките повреди, които биха настъпили след дълъг период на носене, могат да бъдат поправени относително лесно. Бижутерът е в състояние да полира потъмнял лунен камък така, че да му върне мистичния блясък и да го направи да изглежда като нов.

Снимка: Ginger

Какъв лунен камък да купим

Ако купувате лунен камък, ще бъдете изненадани от огромните разлики в цените. Колкото цветът е по-наситен, колкото камъкът е по-голям и по-прозрачен, толкова по-ценен е той. Лунните камъни с наистина високо качество показват невероятна „триизмерна” дълбочина на цвета, която можете да видите като наклоните камъка и го местите. Такива образци са редки и затова са много търсени, откъдето идва и високата им цена. По-светло оцветените индийски лунни камъни са не само модна тенденция. Те са и по-евтини отколкото класическия син вариант. Това дава възможност на всеки да си избере своя любим лунен камък, който му допада като визия и в същото време е на приемлива цена.

Снимка: Hausel, W. D., 2005, Minerals and Rocks of Wyoming: A Guide for Collectors, Prospectors, and Rock Hounds: Wyoming Geological Survey Bulletin 73, 159 p.

Когато говорим за чистота на диаманта, имаме предвид наличието на определени примеси върху и в самия камък. Докато повечето от тях са присъщи на необработения диамант и са съществували от най-ранните етапи на растежа на кристала под земята, някои всъщност са резултат от силното натоварване, на което е подложен камъкът по време на шлифовъчния процес.
Ако се замислите за невероятното количество натиск и усилие, които са нужни, за да се създаде един диамант, не е чудно, че много диаманти имат инклузии (малки пукнатини и несъвършенства във вътрешността на камъка с натурален произход), драскотини, дефекти, въздушни мехурчета или следи от други минерали на повърхността и във вътрешността. Диаманти без никакви или с малко инклузии и дефекти са по-ценени отколкото по-малко чистите такива. Това не е, само защото те са по-приятни за окото, но и защото са по-редки.

Как се оценява чистотата на един диамант?

Диамантите се оценяват според чистотата им под лупа, увеличаваща 10 пъти. Оценките варират от „без вътрешни дефекти” – диаманти, които са напълно без недостатъци и инклузии , дори под десеторно увеличени, до „дефектен 3 степен” – диаманти, които притежават големи и значителни дефекти и инклузии, видими за невъоръжено око.

Степените на оценката на чистотата са:

F-IF – Без вътрешни дефекти. Този диамант няма вътрешни инклузиии и е много рядко срещан. I е най-високата степен на оценка, при която няма вътрешни дефекти, както и несъвършенства върху самата повърхност, видими при 10-кратно увеличение с лупа. IF се отнася за диамантите без видими вътрешни дефекти, но те могат да имат незначителни недостатъци на повърхността, които да се видят под увеличително стъкло. Тази категория са и най-скъпите диаманти. През 1980 г. еднокаратов диамант от това качество се е продавал за 60 000 долара, като тази цена в последно време е паднала до около 15 000. Запомнете това , ако някой ви каже, че диамантите от най-високо качество са „добра инвестиция”.

VVS1-VVS2 – С много малки и незначителни дефекти (две степени). Тези дефекти са трудно доловими, дори под десетократно увеличение с лупа. Този тип диаманти изглеждат перфектни за всички, освен за малък кръг от добре обучени професионалисти в областта.

VS1-VS2 – Много леки инклузии, незабележими с просто око и видими само под 10-кратно увеличение с лупа. Това качество диаманти изглеждат перфектно чисти за нетренираното око. По-горните категории са много добри, но цените са доста високи, а разликата не се забелязва никъде другаде, освен в лабораторията на някой гемолог.

SI1-SI2 – Притежаващи незначителни дефекти, които могат да се видят под десетократно увеличение и в някои случаи, при SI2 , се виждат и с просто око. Този тип камъни присъства в почти всеки бижутерски магазин, предлагащ диаманти. Камъкът изглежда прекрасно, но не се плаща допълнителната цена за лабораторно измерена чистота.

I1-I2-I3 – Притежаващ видими дефекти ( три степени ). Тези дефекти са видими с лупа, както и с невъоръжено око. За някой, който иска голям и внушителен диамант и е с ограничен бюджет, тази категория може да е перфектната алтернатива. Степента на чистота I1 в диамант, който е много добре шлифован, може да предложи много по отношение на красота . Не може да се каже обаче, че този тип качество е задоволителен за определените пари.

Докато диамантите без дефекти са най-редките и се смятат за най-красивите, не е нужно един диамант да бъде напълно чист, за да е красив. Диамантите с оценки VVS и VS могат също да бъдат отличен избор. По-достъпен избор са тези диаманти, които гемолозите класифицират като чисти за невъоръженото око – при тях дефектите не са видими без увеличение. Тези диаманти са SI1 и SI2.
Чистотата на диамантите е и в основата на цените им.

Снимката към статията е предоставена със съдействието на Dan Hausel

Цитринът е един от най-достъпните камъни – този „златен кварц” е траен и е лесен за намиране. Наименуван по френската дума за лимон – citron, цитринът обикновено има лимонен цвят.

Цитринът е разновидност на кварца, срещаща се в жълт, жълто-кафяв, оранжев, оранжево-кафяв и червеникаво-кафяв цвят. Кристалите на цитрина могат да формират заедно с аметиста и опушения кварц камък, който се нарича аметрин и всъщност е двуцветен кварц.
Цитринът има жълти до кафяви нюанси на прозрачен кварц. Слънчев и приветлив, цитринът може да освежи почти всеки бижутериен дизайн, съчетавайки се особено добре с жълтия блясък на излъскано злато. В древни времена цитринът е бил носен като протекция срещу змийска отрова и зли мисли. Въпреки че по-тъмният, оранжев цвят на цитрина, понякога наричан „Мадейра цитрин”, е бил най-цененият цвят, в модерни времена много хора предпочитат ярките лимонени тонове, които се смесват добре с пастелни цветове.

Голяма част от цитрина на пазара днес е аметист, преминал топлинна обработка. Естественият цитрин е бледожълт до бледооранжев, много по-светъл от обработения с топлина материал, който е оранжево-кафяв до червеникаво-кафяв и е по-тъмен. Обработваният камък освен това има червен оттенък, за разлика от естествения цитрин. Понякога обаче залежи от аметист в следствие на високи температури се превръщат по естествен път в кафяв цитрин.

Най-много цитрин се добива в Бразилия, но почти целият бразилски материал е топлинно обработен аметист. Други източници са Боливия, някои африкански страни и части от бившия Съветски съюз. Естествен цитрин може да бъде намерен в Урал в Русия, както и във Франция и Мадагаскар. Цитринът може да бъде объркан с по-скъпия оранжево-жълт топаз и понякога се продава като топаз от непочтени търговци на скъпоценни камъни.

Цитринът е приет за камък на месец ноември от Американската национална бижутерска асоциация през 1912 година. Той също така е и планетарен камък на зодиакалния знак Дева и освен това е приет за скъпоценен камък на тринадесетата и седемнадесетата годишнина от брака.

Значението на цитрина

Цитринът е представител на кварцовата минерална група и има жълт до златист цвят. Тъмнозлатиста вариация от Мадейра, Испания може да наподобява скъпия имперски топаз.
Цитринът е наричан „камък на мисълта”. Древните култура вярвали, че поставянето на цитрин на челото усилва психичната енергия.

Цитринът още е познат и като „камък на търговците”. Ако работите в областта на търговията и продажбите, просто сложете цитрин в в касата и наблюдавайте какво ще стане.

Цитринът се използва от лечители и за усилване на самочувствието, предпазване от негативна енергия, отваряне на мисълта за нови идеи, избистряне на съзнанието.

Вярва се, че цитринът помага при храносмилането. Благотворен е за ендокринната и храносмилателната система като пречиства и елиминира натрупаните отрови. Смята се, че цитринът притежава силата да успокоява и облекчава стресови състояния и депресии и носи радост и любов на своя притежател.

Снимки: Igor Schwartzmann