мина за амолит, Алберта, Канада

Научната разходка назад във времето установява, че преди 65 млн. години световният океан е приютил невъобразими форми на живот. Една от тези форми е Ammonite – създание със спираловидна черупка, подобно на сепия. Потъвайки на дъното на морето, тези черупки попадат в богата на минерали утайка, където с течение на времето претърпяват процес на фосилизация. Черупките не само се запазват, но придобиват цветове във възхитителните гами на дъгата.
Днес фосилите на амонита могат да бъдат открити на много места, но само тези на територията на Алберта (Канада) имат качествата на скъпоценни камъни, което прави амолита един от най-редките камъни в света.Макар че се добива от 1960 г. насам, амолитът тъне в относителна неизвестност допреди няколко години. През 1997-ма Едуард Ли, експерт по Фън Шуй от Хонконг, издава книга, в която описва качествата на амолита. Книгата насочва вниманието към камъка на всички, които споделят философията на Фън Шуй. Амолитът става търсена стока, а продажбите му в световен мащаб нарастват.Камъкът е изключително привлекателен, тъй като искри в цветовете на дъгата. Ако се загледате внимателно в него, може да отличите 7 различни цвята – рубинено червено, кехлибарено жълто, изумрудено зелено, нефритено зелено*, небесно синьо, бледомораво и оранжево. Оттам и последователи на Фън Шуй наричат амолита “Седемцветният Камък на успеха”.

Според тази философия всеки цвят на амолита е натоварен с различно символно значение. Рубинено червеното стимулира растежа и енергията. Оранжевото генерира кративност и повишава либидото, а зеленото подобрява мисълта, прави ни по-мъдри и стимулира предприемаческия дух. Жълтото подобрява здравето. Като цяло се счита, че камъкът пречиства тялото от натрупаните токсини и балансира функциите на организма. Когато камъкът е поставен в дома, той спомага за спокойствието, хармонията и семейното щастие. В офиса пък способства за постигане на добри резултати в бизнеса.

Снимки: (1ва ) ktelqueen; (2-3)Aurora Mine – Alberta, Canada

Вероятно всички сме гледали „Спешно отделение” и знаем, че слизестото пулсиращо топче, което всъщност представлява човешкото сърце, няма нищо общо със закръгления червен и приятен романтичен символ, който се появява по реклами, картички и дрехи, като едно от най известните му превъплъщения е в кампанията „I © New York” („Аз обичам Ню Йорк”) на дизайнера Милтън Глейзър.

В древни времена сърцето изобщо не е било главният герой в роля от романтична пиеса. Даже напротив. През VII век пр. Хр., в африканския град-държава Кирена, (намиращ се в днешна Либия) сърцевидната форма е била асоциирана с противозачатъчните свойства на подобно на копър растение, наречено silphium. За да възхвалят своя доходен търговски монопол върху този предшественик на Хапчето, жителите на Кирена изобразявали сърцевидната форма на семената му върху монетите си.
Според културния антрополог Маргарет Висер, древните цивилизации гледали на сърцето като на център, където са събрани такива качества като кураж (от латинския корен „cor”), гордост, страст и чест. А в японския език йероглифите, означаващи „сърце” и „меч” се комбинират със символа за „човек”, за да оформят символа за „нинджа”.

Маргарет Мари Малакок се счита за жената, която е утвърдила сърцето като емблема на любовта – въпреки, че в случая е ставало въпрос за религиозна любов. През 1672 г. на 25 годишна възраст Маргарет влязла в манастир и започнала живот, изпълнен с горещо самопожертвувание. Убеждението и, че Исус неколкократно и се явявал и искал да бъде приет и познат чрез своето „сърце от плът” я направило светица, а Светото Сърце станало символ на пълната и безусловна преданост и самоотверженост.
„Трудно е да се обясни преходът на сърцето като символ на кураж и енергия към знак, който олицетворява любовта.” казва Маргарет Висер. „Но християнството е важен фактор за това. Под неговото влияние честта и срамът били заменени от вината и опрощението като основните причини, които мотивирали хората за действие. А християнството издигнало любовта като най-святото чувство.”

Като дизайн плоското, най-често симетрично сърце, изразяващо светска, нерелигиозна любов, се появило чак през XVIII век в европейски бродерии, гравюри върху дърво и най-накрая и върху картичките за празника на Свети Валентин. Но е ясно, че сега сърцето е достигнало световна познатост, независимо дали е претворено в сребърен медальон, скъпоценен камък или просто в стикер, поставен на автомобилното стъкло.
Разбира се, срещат се и аномалии. Например в днешни дни, в Швеция, сърцето се използва за означение на унисекс обществените тоалетни.

Снимка: NJ Diamonds