снимка : Flickr

Днес брачната халка символизира обещание за вечна любов, посвещение един на друг, лоялност и вярност. Накратко тя е физическото превъплъщение на брачната клетва. Историята на сватбената халка обаче, съвсем не е толкова романтична. През вековете тя е символизирала различни части от брачната клетва, но рядко всички наведнъж. Формата на сватбената халка представлява спазеното обещание за любов и посвещение за вярност. Кръгът няма начало и край, следователно и бракът няма край. Най-ранните сватбени халки са били поставяни не на пръстите, а на крайниците. Тъй като нивата на смъртност са били доста високи, а очакванията за продължителност на живота- къси, хората достигнали до извода, че душата на човек може да излети всеки един момент от тялото, причинявайки мигновена смърт. Те често са опитвали интересни и доста суеверни идеи, за да запазят душата непокътната в тялото. Например, съпругът увивал трева около китките и глезените на новата си съпруга, вярвайки, че това ще удължи живота и. Археолозите са намерили писмени документи в древен Египет, които споменават за сватбени халки. Египтяните увивали коноп или други растения във формата на халка, която слагали на пръстите на своите жени. Тези пръстени от растения се разпадали и се късали бързо, затова често трябвало да бъдат заменяни. Кръговете символизирали неумиращата любов по начина, по който го правят и днес, но вероятно не и верността, тъй като повечето египтяни са били полигамни. Въпреки че древните римляни слагали пръстен на четвъртия пръст на ръката на своята жена, тази практика не е имала почти нищо общо с любовта и посвещението един на друг. По-скоро съпругите били собственост на мъжете си и пръстенът символизирал това. Жените от древния Рим не са имали право на глас при избора на съпруг. Веднъж сложила пръстен на ръката, жената вече се е смятала за омъжена. Друга гледна точка е, че халката е гарантирала правата на римската съпруга като такава и я защитавала от нейните съпернички.
Мъжете от Далечния и Средния Изток са имали уникален начин да подсигурят верността на съпругите си . Те създали пръстени – пъзели, които били разглобяеми. Ако жената се опита да махне пръстена си, той се е разпадал. Пръстенът е можел да се сглоби наново, но само от този, който е знаел правилната комбинация. Ако съпругът е трябвало да пътува по работа или да иде на война, пръстените-пъзели са били добро средство за подсигуряване верността на жените .
В ранните години от колонизацията на Америка, пуританите твърдели, че всяка една форма на украса е прахосничество и е неморална. Разбира се, това означавало, че е нямало и сватбени халки. Вместо брачни халки, мъжете давали на своите булки напръстници като символ на вечната любов, а по-находчивите булки често махали част от напръстника, за да се си направят самоделни сватбени халки и пръстени.
Материалите за сватбените халки били различни през годините и зависели от личното богатство и икономиката на държавата. Брачни халки били правени от кожа, камък, алуминий и различни метали. В наши дни те са почти винаги от злато, сребро или платина, като някои хора предпочитат алтернативата да си поръчат сватбени халки от титан.

снимка: Rumour Jewellery, London

Брачните халки за мъже са сравнително модерно нововъведение. Историята показва, че мъжете винаги са били в позицията на господари и са притежавали съпругата си, а някои са имали и цели хареми. Поради тази причина, мъжете не са считали за нужно да носят бремето на символа на брака. Всичко се променило по време на Втората световна война. Тогава било модно да се носят халки, които да напомнят на мъжа за обичащата го съпруга, очакваща го да се върне у дома.
Днес, брачните халки за мъжете са задължителен елемент от сватбения ритуал.
Широко разпространена европейска традиция е, да се гравира името на любимия и датата на сватбата върху сватбената халка, като по този начин се засилва символизма на бижуто.
В някои европейски държави брачни халки са самите годежни пръстени и сменят статута си след като бъдат гравирани, и при смяна на ръката, на която се носят. Ако годежният пръстен е различен от сватбената халка, той може да се носи на церемонията като в зависимост от местните традиции брачната халка се поставя на същия пръст, над него или на другата ръка. На някои места е прието годежният пръстен да се свали за церемонията и да се пази от шаферката върху специална табла. След церемонията може да бъде поставен наново върху съответната ръка.

СТИЛ И МОДА
Изчистената златна сватбена  халка е най-популярният дизайн.
Медицинските работници често прибягват да този вариант, тъй като сватбената халка се поддържа чиста много лесно. Жените обикновено носят по-тесни сватбени халки, а мъжете по-широки.
Във Франция и френскоговорещите страни най-често срещаният модел  на брачна халка се състои от три преплетени пръстена, които символизират вяра, надежда и любов.
Пръстените-пъзели, които вече споменахме, освен в Далечния и Среден Изток, се срещат и в Гърция, и Италия.
В Северна Америка много омъжени жени носят два пръстена на един и същ пръст: годежен пръстен и изчистена сватбена халка. Двойките често купуват тези пръстени в комплект, така че да се напасват един върху друг. Брачните халки в келтски стил са много популярни в САЩ, Канада, а и в други английскоговорещи държави, с голям брой жители, имащи ирландски или шотландски предци.

ЛОШ КЪСМЕТ, АКО НЕ Е ОТ ЗЛАТО

ирландска брачна халка; снимка : Royal Claddagh

В ирландския фолклор има поверия, според които, ако сватбената халка е направена от нещо друго, освен злато, това би донесло лош късмет на младоженците.
Други поверия плашат, че е лоша поличба, ако сватбените халки не са точно по мярка. Твърде стегнатата сватбена  халка пък може да стане причина за ревност, а твърде свободната сватбена халка, също се приема като нещо, вещаещо лошо бъдеще.

снимка на брачни халки ( горе в ляво ) :

снимки: Rumour Jewellery, London

Има традиции, които са оцелели през различните епохи на човешката цивилизация, съществували са и съществуват у народи, твърде различни като бит, душевност и народопсихология. Една от тези традиции е носенето на годежен пръстен. Точният произход на този обичай е забулен в мъгла и се губи някъде далеч, далеч назад във времето. Според някои романтични схващания кръгът символизира вечния съюз между мъжа и жената. Други (повечето представителки на нежния пол) твърдят, че пръстенът е своеобразен знак за готовността на мъжа да поеме финансовия ангажимент към бъдещата си съпруга и нейното семейство. Каквито и разнородни тези за символа обаче да съществуват, общоприетото значение в крайна сметка се свежда до едно: ръчно изработеният годежен пръстен е знак за любовта и взаимния ангажимент между мъжа и жената. Символ, издържал проверката на времето.
Може би най-ранният източник, който индикира традицията, е открит в древния Египет, където пръстенът се носи на четвъртия пръст на лявата ръка. Египтяните вярват, че оттам преминава „вената на любовта” (Vena Amoris).
Християнската традиция да се носят годежни пръстени на този пръст датира едва от 16 век. Преди това те се носят на третия пръст на дясната ръка.
В наше време класическият годежен пръстен се носи на безименния пръст. Според католическите вярвяния обаче той се поставя на лявата ръка, а православните християни го носят на дясната.
Римляните носят годежни пръстени от желязо (то символизира сила и издържливост). Халките се наричат Anulus Pronubus и са връчвани по начин, подобен на церемонията днес. Постепенно майсторите започват да изработват пръстените от злато, като ги декорират и гравират. Най-често срещаните мотиви са изобразяване на любовен възел или на две стиснати ръце. При някои по-ранни модели откриваме гравиран ключ. С него жената трябва символично да отключи сърцето на своя любим.
През 860 г. папа Николас I издава декрет, според който пръстенът удостоверява годежа. При това изискването е пръстенът задължително да е от злато. През Средните векове традицията повелява годежът и сватбата да се провеждат като обща церемония. С времето идеята за две отделни церемонии постепенно се превръща в израз на по-висок обществен статус.

През 1477 г. ерцхерцогът на Австрия поднася на Мери Бургундска диамантен годежен пръстен. В ония времена диамантите са считани за магически камъни, създадени в пламъците на любовта. Този обичай се разпространява в средновековна Венеция, където твърдостта на диаманта символизира вечната любов. Подобен жест обаче можели да си позволят само богатите велможи, тъй като диамантите били доста редки.
Едва през 19 век, когато са открити големи залежи на диаманти в Южна Африка, те започват да се използват по-често в направата на годежни пръстени. Дори и тогава обаче в Англия често в употреба влизат други камъни – например перли.
Има теория, според която първият годежен символ изобщо не е бил пръстен. Праисторически свидетелства навяват на мисълта, че традицията датира от времето на пещерните хора. Предполага се, че първият годежен символ е изтъкано от корени и треви въже или въже, направено от кожа. С него мъжът връзвал краката и ръцете на бъдещата си годеница, за да не може тя да избяга. Веднъж убеден, че избраницата му няма да го напусне, пещерният човек първо развързвал краката й, а след това и ръцете, като накрая връзвал въже само около единия й пръст.
В Бразилия и Германия годежни пръстени носят и мъжът, и жената. В някои държави е прието, че годежният пръстен трябва да струва една или две заплати. В някои европейски страни е прието годежният пръстен да представлява изчистена халка, без диамант или друг скъпоценен камък.
Повечето жени носят годежния си пръстен през цялото време преди сватбата и често след нея. Затова е важно дизайнът на пръстена да позволява извършване на всекидневната дейност, без да пречи по никакъв начин. Пръстен с много издаден камък може да се закача във вашите дрехи или да надраска мебели и други повърхности. Голям пръстен с по-голям камък може да бъде неудобно тежък за жена, която работи на компютър или извършва друга прецизна работа с ръце. Ако възнамерявате да носите годежния пръстен до брачната халка, трябва да предвидите дали ще има достатъчно място. Въпреки че ще носите пръстена лично вие, все пак опитайте да намерите стил, който допада и на годеника ви. Важно е този символ на споделената любов да носи удовлетворение от избора и на двама ви.

Традицията повелява

Ако жената приеме годежния пръстен, тя дава съгласието си на кандидат жениха. Ако жената реши да развали годежа, тя е длъжна да върне пръстена. Ако годежът бъде развален по желание или по вина на мъжа, жената има право да задържи пръстена.

Материал за изработка и дизайн на годежния пръстен

Дизайнът на годежните пръстени се изменя с времето. Традицията повелява той да е халка от скъпоценен метал с диамант или друг скъпоценен камък. В наше време годежният пръстен е най-често от злато, платина или сребро с един диамант. Тази тенденция датира от 40-те години на миналия век и е резултат от рекламната кампания на De Beers (водещ производител на диаманти). Мотивът за налагането й е, че диамантът е най-издържливият, красив и скъп скъпоценен камък. Въпреки това много жени предпочитат различни скъпоценни или полускъпоценни камъни от рода на сапфирите и изумрудите. В някои случаи водещ в избора е зодиакалният знак, в други става дума просто за въпрос на вкус.
Купуването на годежен пръстен трябва да се превърне в незабравимо преживявяне. Добре би било да сте подотвени с информация по въпроса.

Замисляли ли сте се досега за различните стилове на пръстените, за формата на ръката или за дължината на пръстите? Дълга или широка е ръката, за която купувате пръстена? Закръглени или слаби са пръстите? Имайки предвид формата на ръката, основното правило е просто: широчината прибавя широчина, дължината – дължина. Ако искате да намалите широчината на ръката, търсете пръстени с издължен дизайн. Желателно е да се спазват пропорциите, т. е. за по-голяма ръка е подходящ и по-голям пръстен.
Когато избирате пръстен с повече от един камък, начинът на подредба и захващането им става основен фактор в определянето на цялостната форма на пръстена. Тук изборът е толкова разнообразен, колкото и дизайнери на бижута има. Ако се научите да разпознавате разликите, това ще ви помогне да правите избор, базиран на отделните елементи, които най-добре отговарят на вашия вкус.

Как да подберем пръстена?

Купуването на годежен пръстен е част от много по-голямо решение, което не е само въпрос на традиция или финансови възможности. Самият факт, че обмисляте такъв ангажимент, предполага, че вече сте изминали доста дълъг път. В този смисъл следните три стъпки може да ви бъдат от полза, за да извървите пътя докрай:
1. Определете си бюджет.
Според утвърдени неписани правила е редно да се похарчат една или две месечни работни заплати за закупуване на пръстен. Макар това да е само препоръка, в схващанията на много жени се е превърнало в стандарт.
2. Научете повече за скъпоценните камъни и в частност за диамантите.
За да изберете скъпоценен камък, трябва да сте наясно с термините карат (Carat), цвят (Colour), прозрачност (Clarity) и шлифовка (Cut). Ако е така, вече ще можете да определите кои качества са най-важни за вас и да намерите баланс, който най-добре ще отговаря на вашите нужди.
3. Дизайн на халката.
Трябва да съобразите какъв дизайн и начин на захващане на камъка ще бъде най-подходящ точно за вашата бъдеща годеница.