JUVELLA » По света

Австралия и страстта към опалите

Juvella — Thu, 09 Jul 2009 14:22:16 +0000

Най-голямата атракция на Австралия е красотата на природата и. Пейзажът варира от безкрайни, изпепелени от слънцето площи, до гъста тропическа дъждовна гора. Разпилени по крайбрежието австралийските градове съчетават европейския ентусиазъм и любов към изкуството, изтънчена кухня и страст към спорта и живота на открито. Австралия, освен родина на кенгуруто и соленоводния крокодил, е известна и със своите искрящи в различни цветове опали. Ако има място на земята, което наподобява доста успешно лунен пейзаж – това е именно градът Кобър Педи в Южна Австралия. В това отдалечено и изолирано от света място, се добива известният по цял свят австралийски опал. Въздухът там е прашен, сух и горещ, а хората живеят в дупки, в самите хълмове, където се добива опалът. Къщи, магазини и дори хотели са вкопани дълбоко в земята и скалите. Това е единственото спасение от адските температури, достигащи до 145 градуса по Фаренхайт. Ако преминавате със самолет през деня над този район, е много вероятно да не забележите каквито и да е признаци на живот. По ирония на съдбата самият опал, който се добива в тази пустиня е бил формиран благодарение на водата. В древността безкрайни дъждове са се изливали върху песъчливата повърхност, а образувалите се от тях течения са кристализирали и са образували опалите. Миньорите търсят улеи и цепнатини в скалите, където би могла да се е стекла дъждовна вода и в следствие да се е формирал опал. Обикновено опалът се забелязва лесно, заради сиянието, което излъчва във всички цветове на дъгата. Опалът на Австралия е два вида. Монолитен и такъв, който има скални примеси. Любопитно е, че първият открит и рекламиран по цял свят опал е от Куийнсланд, като годината е 1880.
През 1901 в Лайтнинг Ридж, Ню Саут Уелс е открит черен опал, който става новина в света на гемологията. Той е с неописуема красота, блести в яркочервено, киселинносиньо и искрящозелено. В началото е възприеман като прекалено шарен и дори като имитация. За щастие, това не продължава за дълго и през 1910 опалите от Лайтнинг Ридж са признати за най-изящните в света. През 1915 и 1930 миньорите откриват находища от бял опал в Кобър Педи, Южна Австралия и Андамока, 270 мили на югоизток. Белият опал с добро качество демонстрира постоянно присъствие на няколко цвята със средна интензивност. Въпреки че е красив, цветовете на белия опал не могат да изпъкнат много на светлия фон в същата степен, в която контрастират при черния опал.
Комбинацията от двата цвята се намира в Минтаби, където базовият цвят на опала е сив. Тъй като черният опал е най-рядък, неговите цени са и най-високи. За последните 30 години основният му пазар е Япония, където колекционери и инвеститори са съгласни да платят огромни суми, за да се сдобият с безценния камък.

АВСТРАЛИЙСКИТЕ ДИАМАНТИ

Диамантената мина “Аргайл” се намира в Кинбърли, Западна Австралия. В тази мина се добиват 40% от диамантите в света, измерени в карати. Въпреки това, освен няколко стотин карата от характерните пурпурно розови камъни и няколко хиляди карата от по-малко ценните, но привлекателни кафяво-розови камъни, мината има репутацията на «Мак Доналдс» в диамантената промишленост. Ако търсите евтини малки диаманти за масова бижутерия – Австралия е мястото, където ще ги намерите. В интерес на истината диамантите от “Аргайл” се шлифоват в Индия, където хиляди нископлатени работници оформят тези миниатюрни диаманти в камъни, подходящи за ювелирна употреба. Има и още един вид диамант, който Австралия произвежда масово – това е диамантът, който хитро е позициониран на пазара с термините “шампанско” или “коняк”. Всъщност, става въпрос за диаманти с кафеникави отенъци. За разлика от другите подобни диаманти, австралийските имат леки оранжеви и жълти вторични цветове. Ако си търсите диамант с цвят на кафе, със или без сметана – Австралия е вашата страна!

АВСТРАЛИЙСКИТЕ ПЕРЛИ

Въпреки че Австралия има около двайсетина ферми за перли по западното и по северното си крайбрежие, те нямат нищо общо на вид с тези в Япония и Френско Таити. Австралийският добив на перли също е пропит с приключенски дух, по подобие на добива на опали. Перлите се добиват по необитаеми крайбрежия, които изглеждат по-скоро като място, подходящо за корабокрушение, отколкото за плаж и почивка. От всички перли, които Австралия добива, тези от Южно море са най-ценни, но за нещастие те са и едни от най-малко познатите в света. Всичко това, разбира се, е свързано с маркетинга на самите перли. Австралия произвежда перли, които са не само със забележителна красота, но и със забележителна големина – 20мм в диаметър. Най-качествените перли имат величествен хладнобял цвят и чудесен блясък. Но в Австралия се добиват и превъзходни златни перли. За мидите, от които се добиват перлите се полагат толкова грижи, че те често могат да се използват за посяване на втора и трета реколта перли. Именно поради тези причини, австралийските перли са едни от най-ценените култивирани перли в света.

КОБЪР ПЕДИ

Кобър Педи е град в Южна Австралия и е признат за столица на опала по цял свят. Населението му е съставено от четиридесет различни националности и заради непосилните жеги хората живеят най-често в жилища под земята и в скалите.

Изгледи от Кобър Педи:

Мината Аргайл :

Австралийски диаманти и перли:

Mokume Gane изумителната техника на японските бижутери

Juvella — Tue, 08 Jan 2008 20:14:51 +0000

В представите на мнозина днес Япония е преди всичко страната на самураите, чайната церемония и изкуството за редене на цветя – икебаната. И това е нормално – тези традиции са част от екзотиката на Страната на изгряващото слънце – такава, каквато я знаем от романите и филмите. Японската цивилизация обаче се слави и с един стар занаят, прецизността и изобретателността на който и днес будят благородна завист и възхищение – бижутерията.

Японската бижутерийна техника Mokume Gane се утвърждава между 16-и и 18-и век. Това е времето, в което самурайският меч, освен като основно оръжие в битките, започва да се възприема и като своеобразен белег на обществения статус и класата на приносителя му. Качеството и красотата на декорациите по дръжката и ножницата на меча се превръщат в индикатор за общественото положение и богатството на самурая.

Факт е, че и днес, векове по-късно, майсторството в изработката на тези мечове буквално спира дъха. Неслучайно за ценителите на стари оръжия и за колекционерите сред най-предпочитаните подаръци е точно самурайският меч.
Практиката е развила множество различни техники за декорация. Една от тях е традиционната техника Mokume Gane (moku – дърво, me – oкo, ganе – метал). Неин родоначалник е Денбей Шоами от префектура Акита, майстор на мечове от 17-и век. Той създава метални листове с различни комбинации от злато, сребро или медни сплави, които се сливат в уникални разцветки, наподобяващи естествените шарки на дървесината.

Постепенно оригиналната техника намира приложение и при други занаяти – в началото за изработка на домакински съдове, а по-късно и в бижутерията. Заради сложността си обаче тази техника никога не е била широко разпространена. През първата половина на 19 век Mokume Gane е почти непозната на запад и доста позабравена в Япония.
Днес Mokume Gane се използва за направата на едни от най-красивите бижута.

Освен че изисква майсторство, тя отнема много време за изработка, за нея са нужни дисциплина и търпение. Те обаче си струват, тъй като резултатът по блясък и изтънченост е наистина ненадминат.

Снимки: George Sawyer

Сапфирите от Нунавут, Канада

Juvella — Wed, 12 Dec 2007 16:14:07 +0000

Нунавут (означаващо “наша земя”) е най-голямата и най-новата територия на Канада. Тя се отделя официално от Северозападните територии на 1 април 1999 г. Създаването на Нунавут е първата значителна промяна на картата на Канада от 1949 г. насам. Столицата Икалуит се намира на остров Бъфин. Територията на Нунавут обхваща 2 милиона квадратни километра, простирайки се на север и на запад от залива Хъдзън. Пейзажът е разнообразен – от равнини до планински върхове и фиорди. Населението на Нунавут наброява около 30 000 човека, главно инуити. Находищата на сапфири се намират в зона с площ 9.9 кв. км по южното крайбрежие на остров Бъфин.

Компанията True North Gems е придобила права над територията чрез съглашение с инуитските изследователи, които са направили първоначалното откритие през ноември 2002 г. Досега в района са открити сини, безцветни и жълти сапфири. В момента компанията извършва проучвателни работи, за да прецени търговския потенциал за евентуален добив.

Историята на тези сапфири започва много преди тяхното откриване през 2002 г. По-точно 1.9 милиарда години по-рано, на дъното на топло и плитко море,

намиращо се на края на континента. Дъното на морето е било покрито с кал, като земята от всяка страна е била подложена на натиск, който произвел голямо налягане и топлина. В резултат калта се е превърнала във варовик, после в мрамор и накрая в скъпоценни цветни кристали. Тези кристали са лежали дълбоко под земята в продължение на стотици милиони години, докато земната маса, която ги затискала не била отмита от дъждове, ветрове и ледове. И тогава сапфирите стигнали до повърхността, чакайки някой щастливец да ги открие.

Тримата жители на остров Бъфин, открили сапфирите са истински късметлии. Те предявяват иск за права върху находището през 2002 година, но са знаели за наличието му много по-рано. Един от тях го забелязва, докато е на излет заедно с останалите. Виждайки нещо синьо и блестящо с периферното си зрение, той отива да провери какво е това. След като показва проби на геолози, находката се оказва

син сапфир. Откривателите разбират, че някой друг държи правата за проучвания на тази територия и не им остава нищо друго освен мирно и тихо да изчакат да изтече срока на текущото разрешително, като веднага след това заявяват желанието си за получаване на права за проучване в района.

Естествено сини сапфири, като тези открити в областта са редки. Много от сапфирите са бели, жълти, пурпурни или оранжеви при добиването си и трябва да преминат допълнителна топлинна обработка, за да придобият така желания син цвят

Статията е реализрана с любезното съдействие на канадската компания True North Gems

Рубините на Гренландия

Juvella — Thu, 29 Nov 2007 16:13:14 +0000

Гренландия – Kalaallit Nunaat, което в превод означава „земя на хората”, е самоуправляваща се датска територия, която освен това е и най-големият остров в света. Около 81% от площта на Гренландия е покрита с лед. Почти цялото население живее покрай фиордите в югозападната част на острова, където климатът е по-мек. Повечето гренландци са потомци на инуити и скандинавци и техният майчин език е гренландският. Площта на Гренландия е около 2,166,086 квадратни километра. По-големите находища на рубини в Гренландия се намират се намират в югозападния район на острова, в областта Fiskenaesset, където климатът е по-мек. Тя се простира на 3600 квадратни километра по дължината на югозападното крайбрежие на острова и се намира на около 160 километра от столицата Нуук. Градчето Fiskenaesset се намира в северозападния край на областта и е с население от около 240 човека, които се изхранват главно с риболов. Връзката на мястото с външния свят се осъществява по море или по въздух.

За пръв път там е открит рубин през 1953 година и до днес са добити около 50 тона висококачествена руда е процеса на работа на различни изследователски експедиции. За момента няма разработен добив на рубини, но канадската компания True North Gems продължава проучванията в областта

Досега в областта са идентифицирани 18 точки, където има находища на рубини. Повечето от тях са различна степен на прозрачност, а перфектно прозрачните камъни са рядкост.

Някои интересни факти :

Рубинът е един от най-редките скъпоценни камъни на Земята. Неговото име се превежда от древен санскритски език като „крал на скъпоценните камъни”.
През вековете червеният цвят на рубина символизира огън, топлина, любов, страст и власт.
Рубинът е камъкът на месец юли и е прието да се подарява за четиридесетата годишнина от сватбата.
Качествените рубини могат да достигнат цени по-високи и от тези на диамантите.
Висококачествените рубини се срещат около 50 пъти по-рядко от висококачествените диаманти.
За разлика от повечето скъпоценни камъни, рубините са толкова редки, че няма нужда да са с изключително високо качество, за да са високо ценени въпреки, че стойността им варира в зависимост от качеството и камъни, които са изцяло непрозрачни са почти без стойност.
Най-големият рубин, откриван някога в северозападното полукълбо, е намерен от канадската компания True North Gems Inc. В необработен вид камъкът е бил 440 карата и е от областта Fiskenaesset в Гренландия. След като преминава специална обработка, рубинът тежи 302 карата и е оценен на стойност 500 000 канадски долара.

Статията е реализирана с любезното съдействие на канадската компания True North Gems Inc.