Бижута от евтини материали

Много хора не могат да носят бижута от неблагородни метали заради високото съдържание на никел в тях. Дори бижутерията, която се твърди, че е без никел и е направена за чувствителни уши, не е от висококачествени метали и не се препоръчва за нов пиърсинг или за продължително носене. Оказва се дори, че някои от тези бижута съдържат олово. С прости думи: евтината бижутерия не е добра идея.

Сребро с 92,5% чистота

Този вид сребро съдържа 7,5% други метали, които могат да причинят възпаление. Също така то оксидира (потъмнява), когато влезе в контакт с въздух или телесни течности. Фактът, че среброто е меко увеличава риска от наличието на малки, трудно видими нащърбвания и драскотини в метала, които могат да станат среда за размножение на бактерии. Този вид сребро е подходящо само за отдавна пробити меки части на ухото и за краткотрайна употреба. Бижутерията със сребърно покритие не се препоръчва изобщо.

Злато

Подобно на среброто, златото е меко и може да има надрасквания, които да спомагат развъждането на бактерии. „По-високите класове” злато (като 24-каратовото), които се смятат за по-добри, понеже съдържат по-малко никел, са всъщност по-меки и носят по-висок риск, когато са носени на пиърсинг. Чистото злато се препоръчва само за добре оздравели пробивания, както и за хората, чиято кожа не се раздразва от златото. Позлатените бижута обаче не се препоръчват.

Хирургическа неръждаема стомана (Surgical Stainless Steel или SSS)

Единствените класове неръждаема стомана, които са приемливи за използване при пиърсинг бижутерия, са 316L и 316LVM. 316L е хирургическа стомана, която се използва за импланти – това е може би най-разпространеният метал за боди пиърсинг. 316LVM е същата като 316L, но има допълнителното предимство, че е била топена във вакуум. Това означава, че тя на практика има бездефектно покритие и по-малък шанс от малки надрасквания, които могат да раздразнят кожата на носещия. Трябва да бъде отбелязано обаче, че дори хирургическата стомана съдържа достатъчно никел, който може да причини проблеми на някой много чувствителен към този материал. Много европейски страни са забранили използването на хирургическа стомана за нови пиърсинги заради високия процент случаи на алергични реакции. Ако носите бижута от хирургическа стомана и имате проблеми с раздразване на кожата или новият ви пиърсинг просто не иска да зарасне, най-вероятно имате много ниска поносимост към никел и затова може би е добра идея да пробвате с ниобий или титан.

Ниобий

Малко по-тежък от хирургическата стомана, както и по-здрав. Цената е малко по-висока, но за много хора това е добро компромисно решение между SSS и титан. Ниобиевата бижутерия е обикновено анодизирана (това означава, че е била потопена в химически електролит и след това изложена на електрически ток, който създава множество от цветове в зависимост от волтажа и пречупването на светлината). Ниобият е нереактивен и повечето хора могат да го носят както при нов, така и при оздравял пиърсинг без никакви проблеми с чувствителността.

Титан

Най-твърдият метал с практически почти никакво наличие на никел (по-малко от 0,05%). Здравината на метала го прави неуязвим за надрасквания. Титанът също така е най-скъпият метал, използван за пиърсинг бижута, но определено си струва цената за някой, който е хиперчувствителен към съдържащи никел метали и не може да носи нищо друго. Титанът също така може да бъде анодизиран и се предлага в широк спектър от цветове.

Нискокачествената пиърсинг бижутерия

Внимавайте с магазинчета, които продават бижутерия от евтини материали. Дори да са с най-добри намерения, собствениците често не са специалисти в областта на пиърсинга и купуват евтини нискокачествени бижута, понеже те са популярни и се продават бързо. Някои от тях може дори да се предлагат като хирургическа стомана 316L, но на практика тези артикули обикновено са масово производство, произведени са от машини, не са инспектирани за несъвършенства и драскотини и са потенциално вредни. Това е причината тези бижута да са толкова евтини. Висококачествената пиърсинг бижутерия е по-скъпа, защото за направата и са вложени по-добри материали и майсторство. Не позволявайте да бъдете излъгани от имитатори – не си струва заради това да се окажете с инфектиран пиърсинг.
Винаги се консултирайте със специалист преди да вземете решение за избор на метал за пиърсинг бижу.

Следните материали трябва да бъдат избягвани за носене при нов пиърсинг:

Месинг
Не се препоръчва за пиърсинг. Месинговите сплави са доста разнообразни и могат да причинят възпаление и негативни реакции.

Бронз
Не се препоръчва за пиърсинг. Бронзовите сплави също са доста разнообразни и могат да причинят алергични реакции.

Кадмий
Токсичен е и може да бъде абсорбиран от тялото.

Мед
Може да бъде реактивен. Не се препоръчва.

Бижутерия от евтини материали
Значителен брой от тези бижута се оказва, че съдържат олово.

Хром
Токсичен е и може да бъде абсорбиран от тялото

Фалшиво злато
Избягвайте фалшива златна бижутерия, направена от други основни метали, тъй като те могат да съдържат неизвестни субстанции, които корозират, когато бъдат изложени на телесни течности.

Материали със златни примеси
Също може да съдържа непознати основни метали.

Материали със златно покритие
Избягвайте бижутата, които са с покритие, понеже покривният слой може да се изтрие и да открие намиращия се отдолу метал, който да реагира с тялото ви.

24 каратово злато
Това злато от най-високо качество е прекалено меко за бижутерия, може лесно да бъде повредено и не е дълготрайно.

Желязо
Не се препоръчва, защото може да бъде реагира с тялото.

Олово
Създава риск от оловно отравяне. Особено опасно за малки деца.

Никел
Да се избягва бижутерия, съдържаща никел. Може да причини алергична реакция. Някои европейски страни налагат регулации на пиърсинг бижутерията и изискват тя да съдържа по-малко от 0,05% никел.

Стомана, която не е неръждаема
Да се избягва. Вместо нея да се използва хирургическа неръждаема стомана. Да се избягва стомана, която се продава като хирургическа, но не е качество от клас за импланти.

Пютър (сплав от калай и олово)
Поради това, че този тип сплави съдържат олово не се препоръчва за пиърсинг.

Сребро
Може да се окисли, когато влезе в контакт с телесни тъкани и течности. Сребърната бижутерия обикновено може да бъде носена спокойно в оздравели пиърсинги, но никога не трябва да бъде носена в нов и незаздравял пиърсинг.

Калай
Калаят съдържа малки количества олово.

Цинк
Не се препоръчва. Може да бъде реактивен.

Следните метали могат да бъдат носени при нов пиърсинг:

Неръждаема стомана от клас за хирургически импланти
Означава се с SSS и 316LVM CrNMo, ASTM F-138.

Титан
Клас за хирургически импланти – Ti6A4V ELI, ASTM F-136

Ниобий

Злато
Злато с чистота не по-ниска от 14 карата, най-добре 14 или 18 каратово (но не и 24 каратово – вж. по-горе), бяло или жълто, несъдържащо никел.

Платина

]]> http://www.juvella.com/%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b1%d0%be%d0%b4%d0%b8-%d0%bf%d0%b8%d1%8a%d1%80%d1%81%d0%b8%d0%bd%d0%b3-340/feed/ 2 http://www.juvella.com/%d1%87%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%be-%d0%b7%d0%b0%d0%b4%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b8-%d0%b2%d1%8a%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%81%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d0%b8%d1%8a%d1%80%d1%81%d0%b8%d0%bd%d0%b3%d0%b0-262/ http://www.juvella.com/%d1%87%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%be-%d0%b7%d0%b0%d0%b4%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b8-%d0%b2%d1%8a%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%81%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d0%b8%d1%8a%d1%80%d1%81%d0%b8%d0%bd%d0%b3%d0%b0-262/#comments Thu, 06 Dec 2007 17:11:25 +0000 Juvella http://www.juvella.com/?p=262

Боли ли?

С една дума – да.
Боли ли много? Повечето хора биха казали „не много”. Чувството е по-скоро като ощипване или убождане. Не трябва да се забравя, че усещането за болка е относително – някои хора я усещат повече от други.
След първоначалната болка, когато иглата преминава през дупката, може да изпитате малко тъпа болка през първите няколко часа. Бихте могли да я облекчите с болкоуспокояващо. Пиърсинг, който наистина боли повече от останалите, е пробиването на езика. Този орган на тялото се подува и е чувствителен няколко дни след това. За облекчаване на болката може да помогнат бучки лед.

Колко време е нужно за оздравяването на пиърсинг?

Времето варира в зависимост от това какво точно е пробито. Някои части от тялото оздравяват по-бързо от други. Ако си пробиете ушите, те ще се излекуват и ще бъдат готови за друга бижутерия освен пиърсинговата след около два месеца. Пъпът е област, която оздравява бавно, тъй като е част от тялото, подложена на извиване. Това забавя оздравителния процес. Освен това през по-голямата част от времето там няма нормална циркулация на въздух, тъй като пъпът обикновено и покрит от дреха. За напълното оздравяване на пиърсинг на пъпа може да са необходими около шест месеца и дори година.

Най-общи срокове за оздравяване:
* месеста част на ухото: 6 до 8 седмици
* хрущял: 4 до 8 месеца
* ноздри: 3 до 4 месеца
* носна преграда: 6 до 8 месеца
* долна устна: 2 до 3 месеца
* език: 4 до 6 седмици
* зърна: 4 до 6 месеца
* пъп: 5 месеца до 1 година
* гениталии: 6 седмици до 6 месеца

Запомнете: Колкото по-добре се грижите за вашия пиърсинг, толкова по-бързо той ще оздравее. Задължително обсъдете подходящите грижи с професионалистите, които извършват пробиването, за да оздравее то в най-краткия възможен период.

Как да познаем дали пиърсингът е инфектиран или зараства нормално?

Всеки пиърсинг има известно количество дренаж през първите няколко дни. Това е нормално: тялото е претърпяло пробивна рана, кърви и отделя течности известно време в процеса на оздравяване. Тези течности са полезни, защото поддържат мястото влажно и чисто и измиват мръсотията и бактериите, които иначе биха се задържали там.
Кървенето трябва да спре през първите няколко часа или през първия ден и да бъде в малки количества. Често то изглежда воднисто. Дренажът е обикновено чист, воднист секрет, понякога малко бял на цвят. Той оформя корички около бижуто, поставено на пиърсинга. Те могат да бъдат измити с топла вода и сапун.
Внимание: Пиърсингът е инфектиран, ако секретът е зелен или жълт. Признак на инфекция е, ако мястото се подуе или възпали отново, след като първоначалният оток е спаднал. Ако забележите зелен или жълт секрет, трябва да посетите лекар, за да бъде назначено подходящо лечение. Това не означава непременно, че ще трябва да премахнете пиърсинга. Може да се наложи да преминете лечение с антибиотик. Ако забележите зачервяване и възпаление с червени ивици, излизащи от мястото, потърсете лекарска помощ незабавно!

Какво трябва да се търси в едно добро студио за пиърсинг?

На първо място, едно такова студио трябва да бъде чисто. Най-разпространената причина за инфекции при пиърсинга е засиленото присъствие на микроби. Затова потърсете такова ателие, в което видимо се държи стриктно на чистотата и стерилизационните процедури. Би трябвало да има отделна стая, където се извършва само пиърсинг и нищо друго. Задължително е да има стерилизатор за обеззаразяване на инструментите и екипировката, използвани по време на пиърсинга.
Пробиването трябва да се извършва с игли за еднократна употреба, които са опаковани. Можете да попитате дали иглите, които използват, са такива и да настоявате да бъдат отворени пред вас.

Защо не мога да се пробия сам/а?

Можете да се пробиете сами, но това наистина не е добра идея. Просто е много трудно да поддържате определено място у дома (или където и да е) достатъчно чисто и стерилно. Освен това може би ще имате проблем да пробиете точно на желаното място, особено ако загубите самообладание през това време. Така просто ще свършите работата наполовина. Ако го направите у дома, най-вероятно няма да имате подходящите инструменти. Иглите за пиърсинг са много остри, за да редуцират максимално болката и за да направят добър и правилен пробив. Без значение колко остра е шивашката ви игла в къщи, тя не е остра колкото игла за пиърсинг, така че пробивът ще боли повече, ще кърви повече и няма да зарастне както трябва.

С какво да си почистваме пиърсинга?

Повечето професионалисти са единодушни, че най-добрият начин за почистване на току-що направен пиърсинг е мек антибактериален сапун. Той не трябва да съдържа ароматизатори или оцветители, които могат да раздразнят пробитото място и дори да причинят алергична реакция.
След почистването можете да го обработите с вода, в която е разтворена морска сол. Този разтвор помага за успокояването на пробитото място и за извличане на нечистотиите от раната и така подпомага по-бързото оздравяване.

С какъв вид бижутерия трябва да бъде извършен пиърсингът?

Боди пиърсингът е пробивна рана, така че е добре да използвате висококачествен метал, който няма да предизвика алергична реакция или да замърси отворената рана. Никога не използвайте евтини или окисляващи се метали за пиърсинг. Най-добрите материали са титан или хирургическа стомана, които са инертни и не реагират с тялото. В някои случаи можете да използвате и висококачествено злато, но дори то понякога създава химична реакция заради примесите на никел, така че бъдете внимателни.
Когато пиърсингът е напълно зарастнал, имате повече свобода на избора, но ако по принцип сте чувствителни към никел например, винаги ще трябва да се придържате към титан и хирургическа стомана, освен ако не използвате алтернативи като стъкло, което е напълно нереактивно и сигурно за почти всеки.

Какво причинява миграция? Това същото ли е като отхвърляне?

Отхвърлянето е по-тежка форма на миграция. Миграция е налице, когато пиърсингът започне да се движи през плътта, понеже тялото се мъчи да го изхвърли от кожата и да се отърве от чуждия елемент. В някои случаи организмът само отчасти успява и пиърсингът „мигрира”, като се извива или изкривява.
Когато тялото напълно изхвърли пиърсинга извън себе си, това вече е отхвърляне. Обяснението е логично – всяка пиърсинг бижутерия представлява чужд обект и тялото гледа на него като на нещо, от което трябва да се освободи. Особено ако пиърсингът е зле направен и бижуто дразни тъканите.

Пиърсингът е древна форма на себеизразяване, която немалко култури са практикували в една или друга епоха от развитието си. При това става дума за време, отдалечено от нас на хиляди години. В древния Египет пиърсингът е белег на социален статус и елемент от красотата на индивида. Най-ранните познати мумифицирани останки на хора, белязани с различни продупчвания по телата, датират от над 5000 години. Известно е, че египтяните са обичали да украсяват телата си, като някои видове телесен пиърсинг са били предназначени само и единствено за кралското семейство. Само фараонът можел да има пробит пъп. Екзекуция грозяла всеки индивид от простолюдието, който се опитвал да си сложи халка на пъпа. Почти всеки заможен египтянин пък носел обеци, за да демонстрира богатството си и да подчертае красотата си. Изкусно изработените емайлирани и златни обеци често изобразявали природни елементи. Често срещан мотив са цветовете на лотуса. За пиърсинга се споменава и в Библията. От Стария завет става ясно, че телесните украшения са считани за признак на красота и богатство, особено що се отнася до бедуинските и номадските племена. В много случаи този тип бижутерия бил връчван като сватбен подарък или като част от зестрата. В библейските времена пиърсингът е знак за статус и привлекателност. Като практични хора, древните римляни търсели ползата от пиърсинга не само в придаване на привлекателност на тялото. Римските центуриони пробивали зърната на гърдите си, за да демонстрират издръжливост и мъжество. По този начин те доказвали и предаността си към Римската империя. Пиърсингът като символ обединявал и сплотявал армията. Дори великият Юлий Цезар е имал пробити зърна, с което демонстрирал както своята издръжливост, така и принадлежността си към легионите, които командвал. В Древен Рим е познат и гениталният пиърсинг, на който били подлагани гладиаторите – роби. От една страна, това било начин да бъдат предпазени половите им органи им в боя (те бивали прикрепвани чрез халка и ремък към тялото). Освен това пиърсингът не позволявал на роба да прави секс без съгласието на свояможело да бъде искана такса от други робовладелци. собственик. Тъй като гладиаторите били считани за частна собственост, за високо оценената възможност на най-добрите бойци да създадат поколение, можело да бъде искана такса от други робовладелци. От другата страна на океана по приблизително същото време ацтеките, маите и някои американски индианци практикували пробиване на езика като част от своите религиозни ритуали. Считало се, че това ги приближава до техните богове, а освен това пробиването на езика било и вид ритуално кръвопускане. Като войнствени племена, ацтеките и маите практикували и пробиване на септума (носната преградка), за да изглеждат по-свирепи за враговете си. Нищо не изглеждало по-ужасяващо от противник, носещ голям глигански зъб, промушен през носа му. Тази практика била обичайна и сред племената в Нова Гвинея и Соломоновите острови. Най-широко използваните материали са кости, зъби и пера. Стотици години по-късно френските трапери в щата Вашингтон открили индиански племена, които носели кости през носната преграда. Тези племена били наречени от завоевателите Nez Perce (на френски – пробити носове). Интересното е, че цивилизации, разделени от хиляди километри разстояние и на векове във времето, често развивали афинитет към едни и същи практики на пробиване на телесни части, за да подчертаят определени черти. В Централна и Южна Америка накити, промушени през долната устна, били популярни по чисто естетични причини – жени с пробити устни били считани за по-привлекателни. Тези дупки често били разширявани до забележителни размери, като били поставяни все по-големи дървени пластинки с цел да се подчертаят устните колкото се може повече. Ацтеките и маите също носели златни и нефритени украшения на устните си, много от които изкусно оформени като митични фигури. Те били считани за много атрактивни и повишаващи сексуалността. С навлизането на света в мрачните векове на Средновековието интересът към пиърсинга замира, а църквата заклеймява тези практики като греховни. За няколкостотин години западната цивилизация ги изоставя. С разцвета на Ренесанса обаче интересът към пиърсинга се възражда отново. По онова време моряците били убедени, че пиърсинг на едното ухо подобрява способността им да виждат надалеч и затова гледката на моряк със златна или месингова халка става нещо обичайно. Разпространено е и схващането, че ако моряк след корабокрушение бъде изхвърлен мъртъв на брега, този който намери трупа, има право да задържи златната халка, а в замяна на това да осигури на мъртвия християнско погребение. Моряците били доста суеверни и харчели немалко пари за големи златни обеци, за да се подсигурят срещу превратностите на съдбата. В епохата на Ренесанса мъжете започват да обръщат по-голямо внимание на модата. Почти всеки мъж от аристократичното общество имал поне една обеца. Големите перлени и диамантени висулки стават популярен начин за демонстрация на богатство и високо обществено положение. Те означавали и височайше покровителство, ако били дарени от член на кралското семейство. Жените не желаели да бъдат засенчвани от мъжете и започнали да носят дълбоки деколтета. Кралицата на Бавария демонстрирала едно от най-скандалните за времето си – тя всъщност нямала почти нищо над кръста… Жените започнали да си пробиват зърната на гърдите, за да демонстрират своите бижута. Скоро започват да носят верижки и дори нанизи от перли, провесени между двете зърна. И мъжете, и жените откриват, че тези украшения на зърната са освен всичко друго и възхитителни играчки в леглото, добавят чувственост и придават на акта визуална и сетивна стимулация. Мъжете също започват да се пробиват само за удоволствие. Макар да не е преобладаващо, пробиването на зърната и понякога на гениталиите продължава да поддържа интерес сред представителите на висшето общество в Европа през следващите няколкостотин години. Поредното възраждане на интереса към пиърсинга малко изненадващо идва през Викторианската епоха, която по принцип се слави като доста сдържана. Говори се, че принц Албърт, бъдещият съпруг на кралица Виктория, имал пиърсинг на пениса. Предназначението му било да улесни носенето на популярните по това време плътно прилепнали панталони, като халката била прикрепяна към кукичка в единия крачол и прибрана между краката, придавайки изящен и спретнат вид. Скоро викторианските мъже започнали да си правят различни видове пиърсинг единствено заради ефекта върху сексуалното удоволствие. Жените не останали по-назад. До 1890 г. било обичайно за жена да си пробие зърната на гърдите. Някои доктори от онова време дори излезли с тезата, че пиърсингът подобрява условията за кърмене. Пак от тия години съществува и един любопитен двоен стандарт – много хора практикували пиърсинг, но никой не говорел за това. В последните стотина години телесният пиърсинг в западния свят е ограничен почти изцяло само до ушите – остатък от времената на кралица Елизабет, когато мъже и жени носели обеци. Пуританското движение успяло да отхвърли обичая мъжете да носят обеци и тази практика не възобновява популярността си доскоро. Носните халки стават популярни през 60-те години на миналия век, когато американските хипита започнали да пътуват до Индия, търсейки просветление. Те видели колко популярни са халките, които повечето жени носели на носа си още от XVI век. В Индия това е форма на традиционно възприета украса, като тези халки често били свързвани с обеците чрез верижка. За бунтарски настроените американски младежи това става форма на демонстрация на свободен дух и предизвикателство към закостeнелите порядки в обществото. След като пиърсингът на носа се връща в Америка, интересът към този тип телесни украшения от всякакъв вид бързо се възобновява през 80-те и 90-те години на миналия век. Известни личности от шоубизнеса и спортисти практикуват различни видове пиърсинг. Скоро ученици – тийнейджъри и дори домакини започват да пробиват телата си на какви ли не места…