снимки: Rumour Jewellery, London

Има традиции, които са оцелели през различните епохи на човешката цивилизация, съществували са и съществуват у народи, твърде различни като бит, душевност и народопсихология. Една от тези традиции е носенето на годежен пръстен. Точният произход на този обичай е забулен в мъгла и се губи някъде далеч, далеч назад във времето. Според някои романтични схващания кръгът символизира вечния съюз между мъжа и жената. Други (повечето представителки на нежния пол) твърдят, че пръстенът е своеобразен знак за готовността на мъжа да поеме финансовия ангажимент към бъдещата си съпруга и нейното семейство. Каквито и разнородни тези за символа обаче да съществуват, общоприетото значение в крайна сметка се свежда до едно: ръчно изработеният годежен пръстен е знак за любовта и взаимния ангажимент между мъжа и жената. Символ, издържал проверката на времето.
Може би най-ранният източник, който индикира традицията, е открит в древния Египет, където пръстенът се носи на четвъртия пръст на лявата ръка. Египтяните вярват, че оттам преминава „вената на любовта” (Vena Amoris).
Християнската традиция да се носят годежни пръстени на този пръст датира едва от 16 век. Преди това те се носят на третия пръст на дясната ръка.
В наше време класическият годежен пръстен се носи на безименния пръст. Според католическите вярвяния обаче той се поставя на лявата ръка, а православните християни го носят на дясната.
Римляните носят годежни пръстени от желязо (то символизира сила и издържливост). Халките се наричат Anulus Pronubus и са връчвани по начин, подобен на церемонията днес. Постепенно майсторите започват да изработват пръстените от злато, като ги декорират и гравират. Най-често срещаните мотиви са изобразяване на любовен възел или на две стиснати ръце. При някои по-ранни модели откриваме гравиран ключ. С него жената трябва символично да отключи сърцето на своя любим.
През 860 г. папа Николас I издава декрет, според който пръстенът удостоверява годежа. При това изискването е пръстенът задължително да е от злато. През Средните векове традицията повелява годежът и сватбата да се провеждат като обща церемония. С времето идеята за две отделни церемонии постепенно се превръща в израз на по-висок обществен статус.

През 1477 г. ерцхерцогът на Австрия поднася на Мери Бургундска диамантен годежен пръстен. В ония времена диамантите са считани за магически камъни, създадени в пламъците на любовта. Този обичай се разпространява в средновековна Венеция, където твърдостта на диаманта символизира вечната любов. Подобен жест обаче можели да си позволят само богатите велможи, тъй като диамантите били доста редки.
Едва през 19 век, когато са открити големи залежи на диаманти в Южна Африка, те започват да се използват по-често в направата на годежни пръстени. Дори и тогава обаче в Англия често в употреба влизат други камъни – например перли.
Има теория, според която първият годежен символ изобщо не е бил пръстен. Праисторически свидетелства навяват на мисълта, че традицията датира от времето на пещерните хора. Предполага се, че първият годежен символ е изтъкано от корени и треви въже или въже, направено от кожа. С него мъжът връзвал краката и ръцете на бъдещата си годеница, за да не може тя да избяга. Веднъж убеден, че избраницата му няма да го напусне, пещерният човек първо развързвал краката й, а след това и ръцете, като накрая връзвал въже само около единия й пръст.
В Бразилия и Германия годежни пръстени носят и мъжът, и жената. В някои държави е прието, че годежният пръстен трябва да струва една или две заплати. В някои европейски страни е прието годежният пръстен да представлява изчистена халка, без диамант или друг скъпоценен камък.
Повечето жени носят годежния си пръстен през цялото време преди сватбата и често след нея. Затова е важно дизайнът на пръстена да позволява извършване на всекидневната дейност, без да пречи по никакъв начин. Пръстен с много издаден камък може да се закача във вашите дрехи или да надраска мебели и други повърхности. Голям пръстен с по-голям камък може да бъде неудобно тежък за жена, която работи на компютър или извършва друга прецизна работа с ръце. Ако възнамерявате да носите годежния пръстен до брачната халка, трябва да предвидите дали ще има достатъчно място. Въпреки че ще носите пръстена лично вие, все пак опитайте да намерите стил, който допада и на годеника ви. Важно е този символ на споделената любов да носи удовлетворение от избора и на двама ви.

Традицията повелява

Ако жената приеме годежния пръстен, тя дава съгласието си на кандидат жениха. Ако жената реши да развали годежа, тя е длъжна да върне пръстена. Ако годежът бъде развален по желание или по вина на мъжа, жената има право да задържи пръстена.

Материал за изработка и дизайн на годежния пръстен

Дизайнът на годежните пръстени се изменя с времето. Традицията повелява той да е халка от скъпоценен метал с диамант или друг скъпоценен камък. В наше време годежният пръстен е най-често от злато, платина или сребро с един диамант. Тази тенденция датира от 40-те години на миналия век и е резултат от рекламната кампания на De Beers (водещ производител на диаманти). Мотивът за налагането й е, че диамантът е най-издържливият, красив и скъп скъпоценен камък. Въпреки това много жени предпочитат различни скъпоценни или полускъпоценни камъни от рода на сапфирите и изумрудите. В някои случаи водещ в избора е зодиакалният знак, в други става дума просто за въпрос на вкус.
Купуването на годежен пръстен трябва да се превърне в незабравимо преживявяне. Добре би било да сте подотвени с информация по въпроса.

Замисляли ли сте се досега за различните стилове на пръстените, за формата на ръката или за дължината на пръстите? Дълга или широка е ръката, за която купувате пръстена? Закръглени или слаби са пръстите? Имайки предвид формата на ръката, основното правило е просто: широчината прибавя широчина, дължината – дължина. Ако искате да намалите широчината на ръката, търсете пръстени с издължен дизайн. Желателно е да се спазват пропорциите, т. е. за по-голяма ръка е подходящ и по-голям пръстен.
Когато избирате пръстен с повече от един камък, начинът на подредба и захващането им става основен фактор в определянето на цялостната форма на пръстена. Тук изборът е толкова разнообразен, колкото и дизайнери на бижута има. Ако се научите да разпознавате разликите, това ще ви помогне да правите избор, базиран на отделните елементи, които най-добре отговарят на вашия вкус.

Как да подберем пръстена?

Купуването на годежен пръстен е част от много по-голямо решение, което не е само въпрос на традиция или финансови възможности. Самият факт, че обмисляте такъв ангажимент, предполага, че вече сте изминали доста дълъг път. В този смисъл следните три стъпки може да ви бъдат от полза, за да извървите пътя докрай:
1. Определете си бюджет.
Според утвърдени неписани правила е редно да се похарчат една или две месечни работни заплати за закупуване на пръстен. Макар това да е само препоръка, в схващанията на много жени се е превърнало в стандарт.
2. Научете повече за скъпоценните камъни и в частност за диамантите.
За да изберете скъпоценен камък, трябва да сте наясно с термините карат (Carat), цвят (Colour), прозрачност (Clarity) и шлифовка (Cut). Ако е така, вече ще можете да определите кои качества са най-важни за вас и да намерите баланс, който най-добре ще отговаря на вашите нужди.
3. Дизайн на халката.
Трябва да съобразите какъв дизайн и начин на захващане на камъка ще бъде най-подходящ точно за вашата бъдеща годеница.