RSS Feed for This PostСега четете:

Кехлибар

Кехлибарът винаги е будил удивлението на хората не само с качествата си на полускъпоценен камък, но и с шанса, който ни дава да надникнем назад в далечното минало. Неговият топъл цвят буди възхищение, а забележителните неща, които някой път е уловил и е пренесъл като с машина на времето до наши дни, пленяват нашето въображение. В началото на своя път кехлибарът е бил просто смола, отделена от дърветата преди милиони години. Най-добре Снимка: Mike Cuscire познатите образци от кехлибар идват от различни дървесни видове, които днес са изчезнали. Балтийският кехлибар произхожда от смолата на дърво, наречено Pinites succinifer – на външен вид то е изглеждало като ела или смърч. Първоначално смолата е била използвана като защитен механизъм срещу насекоми, паразити и дървесни гъби. Щом веднъж е била отделена от дървото, смолата е преминала през множество трансформации, докато се превърне в кехлибар. Първата трансформация е на молекулярно ниво и вследствие на нея смолата се втвърдява, а след завършване на този процес, смолата може да бъде наречена „копал”.Следващото ниво е изпарението на маслата, съдържащи се в „копала”. Те бавно се просмукват извън него, като процесът трае милиони години, докато се получи нещо със структура подобна на кехлибар. Предполага се, че едното или и двете нива от развитието на кехлибара, трябва да преминат в обезвъздушена среда или в морска вода. Кехлибарът, който е изложен на открито за няколко години, оксидира и се покрива с корички. При постоянно излагане на такива условия след много години кехлибарът става крехък и се чупи на малки парченца. Най-старият кехлибар на света е на 120 милиона години и не е чудно, че се намира само на малки фрагменти. Балтийският кехлибар, който е на около 40 милиона години може да се намери на много големи блокове, в отделни случаи достигащи и по няколко килограма. Любопитно е, че най-голямото познато парче балтийски кехлибар тежи 21.5 паунда и е намерено близо до Сетин, Полша през 1860 година, като в момента е изложено в берлински музей. Най-голямото открито парче кехлибар в света е 150 паунда и е открито на остров Борнео, като по време на изваждането му е било начупено на четири парчета.

ФАКТИ ЗА КЕХЛИБАРА

Количествата смола, които са били натрупани в балтийските находища са огромни. Това може да се потвърди от количествата кехлибар, които се добиват от местните кехлибарени мини.
Търговският минодобив на кехлибар датира от 1264 година и продължава и до наши дни. За съжаление, огромно количество от този добив е превърнато на лак.
Кехлибарът е мек и се намира ниско в скалата за твърдост, точката му на топене е между 150-180 градуса по Целзий. Цветовете на кехлибара са различни. Варират от почти бяло до всички нюанси на червеното, жълтото и кафявото. Има дори и примери на син и зелен кехлибар, като за това се предполага, че има две основни причини: просмукване на минерални вещества от почвата, в която е бил отложен кехлибарът или попадане на вулканичен прах върху него, когато бил отделян от дървото. Без значение как е постигнато това, в резултат кехлибарът е импрегниран с необичайни съставки, които му придават тези забележителни нюанси.
Един от най-интересните аспекти на кехлибара са растенията, насекомите и малките животинки, които завинаги са застинали в него.
Така тези замръзнали моменти от миналото дават възможност да надникнем в света на флората и фауната от онова време като преки наблюдатели.
Най-често в кехлибара се намират попаднали мушички, по-рядко – оси, хлебарки, и малки гущери. В американския музей има уникален пример на гекон, който е на двадесет и пет милиона години. Други необичайни находки са останките на една жаба, запазени в кехлибар, открит в Доминиканската Република. Първоначално се е предполагало, че останките са на една жаба, но при по нататъшните изследвания се установява, че останките са или от повече жаби, или въпросната такава е била с цели шест крака. Предполага се, че останките може и да са от гнездо на птица, хранеща се с жаби, което се е намирало в непосредствена близост до място, от което дървото е отделяло смола. Други останки, запазени в кехлибар са косми от бозайници и дори мамути. Интересен факт е, че има запазени следи от животни в кехлибар. Пример за това е кехлибар, върху който е отбелязана следа от котешка лапа.

ФАЛШИФИКАТИ

За едни от най-добрите познати фалшификати е ползвано парче истински кехлибар. След като е пробита дупка, в него е поставено насекомо, което всъщност е било още живо по това време. След това насекомото е било полято с разтопена смола, а парченце кехлибар е залепено със същата смола на мястото на дупката. Резултатът е бил перфектно парче кехлибар, което би издържало всички тестове.
Повечето от проучванията за кехлибара са базирани на работа върху европейската и американската култура. Китайците също са ценели кехлибара и най-ранните писмени доказателства за това датират от 92 година. Те са вярвали, че кехлибарът е душата на тигъра, която се е вселила в земята. Тибетците имат може би най-красивото име за кехлибара – пьо-ше, което в превод означава- парфюмиран кристал.

ЛЕГЕНДАТА

Един ден Фаетон, син на Хелиос Богът на Слънцето, успял да убеди баща си да му разреши да покара неговата колесница. Бащата се съгласил, но щом конете усетили, че този , който ги направлява е неопитен , подивели. Слънцето обгорило африканската земя и почернило населението и. За да спре причиняването на повече щети, Зевс ударил Фаетон със светкавица. Сестрите на Фаетон, Хелиадите оплаквали съдбата на брат си, кълнейки боговете и в резултат на това били превърнати в тополи за наказание. В тъгата си те продължили да плачат и сълзите и се превръщали на смола от която по-късно се образувал кехлибарът. Години по късно морето все още изхвърля кехлибарените сълзи на сестрите по своите брегове.

Линк към статията

Съжаляваме, в момента нямате възможност да коментирате тази статия.