RSS Feed for This PostСега четете:

Галатея – перлена приказка

Собственикът на калифорнийската бижутерийна къща GALATEA – Чи Уинд, е създател на едни от най-ценните перли в света. Чисто и просто самото ядро на перлата е скъпоценен камък!
Първата колекция от перлените творения на Чи Уинд е Diamond-in-Pearl. Както подсказва и наименованието, при нея диамантите са вградени в нормални перли. ”Бях влюбен и исках да подаря на любимата жена нещо изцяло ново и различно”, казва дизайнерът.
Диамантът, вграден в перлата, представлява всъщност онази песъчинка, която предизвиква създаването на самата перла. При последната иновация на Чи – Mercy Pearls, перлите растат със самия скъпоценен камък вътре. Те са от типа на култивираните перли, а за ядро им служат аметисти, цитрини, гранати.Използвайки скъпоценни камъни за ядро на перлите, Чи започва да мисли по радикално нов начин. За него перлата вече не е елемент, който трябва да се вгради в определено бижу, а се превръща в основа за самото вграждане. И така красотата на перлата вече зависи по-скоро от умението на бижутера да я оформи и гравира, отколкото от силата на природата…

Грешка ражда уникалната идея

Тази нова страница в историята на перлите започва както и други уникални неща – със случайна грешка. Уинд експериментира с гравиране на перли. Често си задава въпроса защо той е единственият човек, който прави това, и защо никой досега не е опитал нещо подобно. През 2000 г. в процеса на работа стига внезапно до отговора. Дълбаейки твърде дълбоко поредната черна таитянска перла, бижутерът достига до нейното ядро. На практика перла на стойност 150 долара е унищожена. Чи опитва да я спаси, пробвайки да боядиса ядрото й в черно. Камуфлажът се проваля, но пък този опит го навежда на мисълта как ли би изглеждала перлата, ако ядрото й е в други цветове.

“Започнах да си представям цветни камъни като ядро и как би изглеждала перлата, ако издълбавам определени секции от нея, за да разкрия ядрото” спомня си Чи. В този момент не му минава през ума, че неговата нова техника може да бъде възприета не като изкуство, а по-скоро като кощунство. Защо да отглеждаш перли, питат традиционалистите, ако ще ги унищожаваш?

Уинд обаче не гледа на нещата по този начин, затова през 2002 г. кандидатства и получава американски патент за своята уникална техника. И тъй като идеята му хрумва при работа над таитянска перла, Чи решава да направи първите си перли с ядра от цитрини и аметисти във Френска Полинезия. Свързва се с Pacific Pearls, голяма ферма за перли, проявила желание да експериментира с имплантиране на скъпоценни камъни като ядра. За разлика от нормалните перли, които се формират в продължение на 18 месеца, тези на Чи са готови след 8, тъй като достигат достатъчна големина за определената цел.

Първата реколта

Първата реколта на Уинд от 189 перли е събрана през 2005 г. Бижутерът вярва, че това количество ще е достатъчно за създаване на линия, която да бъде представена на предстоящото шоу в Лас Вегас. Чи очаква на промоцията да получи достатъчно поръчки, за да отгледа втора, много по-голяма реколта.

Нещата обаче почти никога не стават така, както ги мислим предварително. Оказва се, че според таитянските митнически разпоредби никой няма право да изнася перли, които не са достигнали дебелина на обвивката над 0,8 мм. Перлите на дизайнера са с по малко дебелина на обвивката, тъй като са събрани доста преди края на стандартния срок за растеж. Това връзва ръцете на Чи и той не успява да създаде голям брой бижута от тази линия. Въпреки всичко бижутерът вярва, че това е само временна пречка за неговия проект, а часовникът просто не може да бъде върнат назад…
За да осигури занапред доставки от своите скъпоценни перли, през януари 2006 г. Уинд посещава Виетнам, където търси подходящо място за собствена ферма. В плановете му влиза още сключването на договори с ферми в Япония, Китай и Филипините.”Искам де предложа Mercy Pearls в пълната възможна гама цветове, в различни големини и с разнообразие от скъпоценни камъни вътре в тях” споделя Чи.
Дали ще го направи? Вероятно. Предизвикателството е голямо, но пък си струва.

Снимки: Galatea

Линк към статията

Съжаляваме, в момента нямате възможност да коментирате тази статия.